Как да се справите със синдрома на отложения живот?
Това е същински камшик на съвременността. Животът на страдащите от този синдром наподобява на подготовка – те непрекъснато чакат нещо от бъдещето, не живеят в сегашното, а единствено „ репетират”
И един ден откриват, че животът ги е подминал и към този момент не могат да върнат времето обратно.
За човешката душeвност това е доста рисково и заплашва с нервозен срив, тежки неврози, дълбоки депресии и нездравословни привички. Затова би трябвало да се води битка със синдрома на отсрочения живот. Главното е в точния момент да осъзнаете, че сте „ пипнали” това заболяване, и да престанете да очаквате „ светлото бъдеще”.
„ РЕПЕТИЦИЯ “ ЗА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ
Какво значи това при синдрома на отсрочения живот? Вариациите са доста.
Например жена се среща с някого, който не е напълно подобаващ „ сега”, само че прави работа в очакване на същинските усеща с другия „ след време”. Или да вземем за пример някои с години вървят на работа в омразната работа, очаквайки, че всеки миг ще им се удаде случай да намерят мечтаното място.
Често хората със синдрома на отсрочения живот се греят с мисли като: „ Ето, ще се пенсионирам и ще мога същински да си отпочина”; „ Ще отслабна и ще стана щастлива”; „ Ще печеля пари и най-сетне ще се усещам като естествен човек” и така нататък
Постоянно им се коства, че на следващия ден ще е по-хубаво от през днешния ден. Жертвите на синдрома живеят извънредно и напълно в ефимерното бъдеще, където и когато те ще са богати, обичани, популярни.
ЗАГУБА НА ВРЕМЕ
Може, несъмнено, да продължите да витаете в розови облаци, защото това е прелестно и необременително. Но синдромът на отсрочения живот е рисков с това, че води до загуба на време и пропуснати благоприятни условия. Той може да дава лъжливи цели и да маскира някои психически проблеми.
Трябва да е ясно, че той въобще не се отнася за хората, които имат действителна цел, която е достижима в обозрима вероятност, и които целенасочено вървят към нея. За синдрома на отсрочения живот може да се приказва в случаите, когато индивидът попада като че ли в какавидата на някаква ефимерна цел, крие се и от сегашното, и от бъдещето. Той ден след ден се уповава на настъпването на някакво чудодейно събитие, което автоматизирано ще позволи всчиките му проблеми в живота.
Като предписание, от синдрома на отсрочения живот страдат заетите хора, които не са достигнали кариерни висоти, не са осъществили капацитета си или не са си намерили мястото в живота.
Източник: popantofi.com
И един ден откриват, че животът ги е подминал и към този момент не могат да върнат времето обратно.
За човешката душeвност това е доста рисково и заплашва с нервозен срив, тежки неврози, дълбоки депресии и нездравословни привички. Затова би трябвало да се води битка със синдрома на отсрочения живот. Главното е в точния момент да осъзнаете, че сте „ пипнали” това заболяване, и да престанете да очаквате „ светлото бъдеще”.
„ РЕПЕТИЦИЯ “ ЗА СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ
Какво значи това при синдрома на отсрочения живот? Вариациите са доста.
Например жена се среща с някого, който не е напълно подобаващ „ сега”, само че прави работа в очакване на същинските усеща с другия „ след време”. Или да вземем за пример някои с години вървят на работа в омразната работа, очаквайки, че всеки миг ще им се удаде случай да намерят мечтаното място.
Често хората със синдрома на отсрочения живот се греят с мисли като: „ Ето, ще се пенсионирам и ще мога същински да си отпочина”; „ Ще отслабна и ще стана щастлива”; „ Ще печеля пари и най-сетне ще се усещам като естествен човек” и така нататък
Постоянно им се коства, че на следващия ден ще е по-хубаво от през днешния ден. Жертвите на синдрома живеят извънредно и напълно в ефимерното бъдеще, където и когато те ще са богати, обичани, популярни.
ЗАГУБА НА ВРЕМЕ
Може, несъмнено, да продължите да витаете в розови облаци, защото това е прелестно и необременително. Но синдромът на отсрочения живот е рисков с това, че води до загуба на време и пропуснати благоприятни условия. Той може да дава лъжливи цели и да маскира някои психически проблеми.
Трябва да е ясно, че той въобще не се отнася за хората, които имат действителна цел, която е достижима в обозрима вероятност, и които целенасочено вървят към нея. За синдрома на отсрочения живот може да се приказва в случаите, когато индивидът попада като че ли в какавидата на някаква ефимерна цел, крие се и от сегашното, и от бъдещето. Той ден след ден се уповава на настъпването на някакво чудодейно събитие, което автоматизирано ще позволи всчиките му проблеми в живота.
Като предписание, от синдрома на отсрочения живот страдат заетите хора, които не са достигнали кариерни висоти, не са осъществили капацитета си или не са си намерили мястото в живота.
Източник: popantofi.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ