Това е едно от най-красивите и смислени стихотворения за съдбата,

Това е едно от най-красивите и смислени стихотворения за ориста, любовта и симпатичните случайности на живота, което сме чували...

Споделяме неговите прелестни стихове с вас:

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.

В антични гравюри и улични снимки,
в звездна прокоба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков театър,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.

Колко години без звук са сближавали
двата маршрута!

Колко аргументи в света са създавали
тази минута! -
Нежният конфликт на влюбени атоми.
Вик на вселени.

Още преди да стартира ориста ми -
ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.

Двама се лутаме в болежка и истина,
в яд и искреност.
Тази обич е в безкрая единствена.
Миг като безкрайност.

Георги Константинов, 1988