Все някога омразата трябва да спре
Това е една действителна история за прошката. За настояването на амнистия и за даването на амнистия и за това, че е допустимо да минат десетилетия до цялостното осъзнаване на нанесените вреди от един на различен човек, до покаянието и уталожването на гнева. И до прегръдката с мир. Щастливци са тези, които съумеят да преодолеят обидата, колкото и непреодолима да наподобява тя, тъй като единствено по този начин те почистват отровата от себе си, която унищожава само тях самите, душите и телата им.
Да поискаш и да дадеш амнистия е огромното избавление на теб самия от робството на егоцентризма. Това е началото на просторния път към осъзнатост и духовно израстване. „ Това в никакъв случай няма да му го простя! “ – какъв брой постоянно сте чували тази фраза. Дори от най-близките си. Колко постоянно сте я изричали? Обидата и гневът са убийците на тялото и духа ни.
Ако не желаете да давате амнистия ритуално през днешния ден, единствено тъй като по този начин е написано в църковния канон, изберете да простите и да желаете амнистия ежедневно. Това е свободата на всеки един от нас. Свободата да живее отвън рестриктивните мерки на своя предходен опит - радостно, щастливо и умерено - зависи единствено и само от самия човек.
По време на Втората международна война Ерик Ломакс е английски офицер, който е хванат от японците в Сингапур и изпратен в японски лагер за военнопленници. Принуден е да работи в построяването на железопътната линия Тайланд- Бирма на север от Малайския полуостров - трасе, платено с цената на хиляди човешки животи и непостижим рабски труд. Ломакс е малтретиран свиреп от Кемпетай (военна загадка полиция), тъй като е заловен да събира и сглобява радиоапарат от аварийни елементи. Целта му е да слуша с другарите си същинските вести за развиването на хода на войната. Но японците вземат решение, че той е разузнавач и ще употребява радиото като скришен предавател за връзка с английското военно разузнаване.
Малтретирането е нечовешко - включва побои, физически издевателства, отнемане от храна, всевъзможни мъчения, заключване в дупка, изкопана в земята, живот в клетка от бамбук…
Ломакс и неговите оживели приятели дефинитивно са избавени от английската войска. Около 30 години по-късно Ломакс към момента претърпява психическата контузия на своите военни кошмари в лагера и на жп трасето. Макар да има поддръжката и любовта на брачната половинка си Патрисия, демоните на гнева и спомените, желанието за отплата и отмъщение го разяждат от вътрешната страна десетилетия наред.
Най-добрият му другар и сътрудник, също някогашен военнопленник, Финлай му носи доказателства, че един от техните мъчители, японският конфиденциален служител на реда Такаши Нагасе, в този момент работи като ескурзовод и развежда туристи из самия лагер, където той и хората му в миналото са измъчвали английските военнопленници. Насилниците са съумели да се измъкнат от правосъдно гонене за своите военни закононарушения. Преди Ломакс да обработи в съзнанието си тази информация и да предприеме каквито и да било дейности, Финлай, некадърен да се оправи със спомените си от прекарванията си, се самоубива.
Ломакс пътува самичък до Тайланд и се връща на мястото на изтезанията си, с цел да се изправи против Нагасе „ в опит да пусне цялостен един живот на оскърбление и ненавист “. Когато най-сетне се сблъсква с някогашния си изтезател, Ломакс първо го разпитва по същия метод както Нагасе и хората му са го разпитвали десетилетия преди този момент.
Ломакс е подготвен да отмъщава. Ако би трябвало и да убива. Дава воля на гнева си без да знае до къде ще го докара това. Решението му е първоначално най-малко да потроши ръката на Нагасе, употребявайки принадлежности за изтезание, проектирани от японците за тази цел и в този момент изложени в музея на лагера като военни експонати.
От възприятие на виновност, което го е мъчило над 30 години, Нагасе не се съпротивлява, само че Ломакс пренасочва удара в последния миг. Ломакс заплашва да пререже гърлото на Нагасе и най-после го набутва в бамбукова клетка, същата в която Ломакс и доста други военнопленници за наказване са били натъпкани като животни по време на войната.
Нагасе е осъзнал повода за своето нечовешко отношение към британците на времето. Японците (включително и той) са били безусловно с „ промити мозъци “, надъхани и уверени, че войната ще бъде победоносна за тях. Нагасе признава пред Ломакс, че в никакъв случай не е знаел за безчинствата и броя на жертвите, унищожени от имперската японска войска. Разкайва се и желае амнистия от британеца. Ломакс освобождава Нагасе, хвърля ножа си в близката река и най-после в мир със себе си се завръща във Англия.
След неустановен интервал от време Ломакс се връща дружно с Патриция в Тайланд. Той се среща още веднъж с Нагасе и в прочувствена сцена, откакто си разменят и одобряват извиненията си и си дават амнистия, двамата подписват мир.
Нагасе и Ерик остават другари до гибелта си. Първият умира през 2011 година, вторият – през 2012 г.През 2013-а година излиза филмът The Railway Man на режисьора Джонатан Теплицки. Картината е акомодация по едноименната автобиографична книга на Ерик Ломакс, издадена през 1995-а. Слоганът на кино лентата е „ Отмъщението в никакъв случай не е права линия “. Участват звезди като Колин Фърт, Никол Кидман, Джеръми Ървайн и Стелан Скарсгард. Премиерата е на Международния кино фестивал в Торонто на 6 септември 2013-а. За страдание и двамата герои в тази история към този момент са покойници по това нреме, само че в залата е дамата на Ломакс – Пати Ломак. След края на прожекцията залата става на крайници и я приветства.
Да поискаш и да дадеш амнистия е огромното избавление на теб самия от робството на егоцентризма. Това е началото на просторния път към осъзнатост и духовно израстване. „ Това в никакъв случай няма да му го простя! “ – какъв брой постоянно сте чували тази фраза. Дори от най-близките си. Колко постоянно сте я изричали? Обидата и гневът са убийците на тялото и духа ни.
Ако не желаете да давате амнистия ритуално през днешния ден, единствено тъй като по този начин е написано в църковния канон, изберете да простите и да желаете амнистия ежедневно. Това е свободата на всеки един от нас. Свободата да живее отвън рестриктивните мерки на своя предходен опит - радостно, щастливо и умерено - зависи единствено и само от самия човек.
По време на Втората международна война Ерик Ломакс е английски офицер, който е хванат от японците в Сингапур и изпратен в японски лагер за военнопленници. Принуден е да работи в построяването на железопътната линия Тайланд- Бирма на север от Малайския полуостров - трасе, платено с цената на хиляди човешки животи и непостижим рабски труд. Ломакс е малтретиран свиреп от Кемпетай (военна загадка полиция), тъй като е заловен да събира и сглобява радиоапарат от аварийни елементи. Целта му е да слуша с другарите си същинските вести за развиването на хода на войната. Но японците вземат решение, че той е разузнавач и ще употребява радиото като скришен предавател за връзка с английското военно разузнаване.
Малтретирането е нечовешко - включва побои, физически издевателства, отнемане от храна, всевъзможни мъчения, заключване в дупка, изкопана в земята, живот в клетка от бамбук…
Ломакс и неговите оживели приятели дефинитивно са избавени от английската войска. Около 30 години по-късно Ломакс към момента претърпява психическата контузия на своите военни кошмари в лагера и на жп трасето. Макар да има поддръжката и любовта на брачната половинка си Патрисия, демоните на гнева и спомените, желанието за отплата и отмъщение го разяждат от вътрешната страна десетилетия наред.
Най-добрият му другар и сътрудник, също някогашен военнопленник, Финлай му носи доказателства, че един от техните мъчители, японският конфиденциален служител на реда Такаши Нагасе, в този момент работи като ескурзовод и развежда туристи из самия лагер, където той и хората му в миналото са измъчвали английските военнопленници. Насилниците са съумели да се измъкнат от правосъдно гонене за своите военни закононарушения. Преди Ломакс да обработи в съзнанието си тази информация и да предприеме каквито и да било дейности, Финлай, некадърен да се оправи със спомените си от прекарванията си, се самоубива.
Ломакс пътува самичък до Тайланд и се връща на мястото на изтезанията си, с цел да се изправи против Нагасе „ в опит да пусне цялостен един живот на оскърбление и ненавист “. Когато най-сетне се сблъсква с някогашния си изтезател, Ломакс първо го разпитва по същия метод както Нагасе и хората му са го разпитвали десетилетия преди този момент.
Ломакс е подготвен да отмъщава. Ако би трябвало и да убива. Дава воля на гнева си без да знае до къде ще го докара това. Решението му е първоначално най-малко да потроши ръката на Нагасе, употребявайки принадлежности за изтезание, проектирани от японците за тази цел и в този момент изложени в музея на лагера като военни експонати.
От възприятие на виновност, което го е мъчило над 30 години, Нагасе не се съпротивлява, само че Ломакс пренасочва удара в последния миг. Ломакс заплашва да пререже гърлото на Нагасе и най-после го набутва в бамбукова клетка, същата в която Ломакс и доста други военнопленници за наказване са били натъпкани като животни по време на войната.
Нагасе е осъзнал повода за своето нечовешко отношение към британците на времето. Японците (включително и той) са били безусловно с „ промити мозъци “, надъхани и уверени, че войната ще бъде победоносна за тях. Нагасе признава пред Ломакс, че в никакъв случай не е знаел за безчинствата и броя на жертвите, унищожени от имперската японска войска. Разкайва се и желае амнистия от британеца. Ломакс освобождава Нагасе, хвърля ножа си в близката река и най-после в мир със себе си се завръща във Англия.
След неустановен интервал от време Ломакс се връща дружно с Патриция в Тайланд. Той се среща още веднъж с Нагасе и в прочувствена сцена, откакто си разменят и одобряват извиненията си и си дават амнистия, двамата подписват мир.
Нагасе и Ерик остават другари до гибелта си. Първият умира през 2011 година, вторият – през 2012 г.През 2013-а година излиза филмът The Railway Man на режисьора Джонатан Теплицки. Картината е акомодация по едноименната автобиографична книга на Ерик Ломакс, издадена през 1995-а. Слоганът на кино лентата е „ Отмъщението в никакъв случай не е права линия “. Участват звезди като Колин Фърт, Никол Кидман, Джеръми Ървайн и Стелан Скарсгард. Премиерата е на Международния кино фестивал в Торонто на 6 септември 2013-а. За страдание и двамата герои в тази история към този момент са покойници по това нреме, само че в залата е дамата на Ломакс – Пати Ломак. След края на прожекцията залата става на крайници и я приветства.
„ Уважаеми господин Ломакс, аз бях от имперската японска войска. Отнасяхме се с вас и вашите сънародници доста, доста зле. Мина доста време от края на войната, това за мен е време на страдалчество. Камата на нашата намира се заби надълбоко в сърцето ми. Не съм ви не запомнил. Спомням си лицето ви, ръцете, очите ви. "
„ Уважаеми господин Нагасе, войната свърши преди доста години. Страдах доста. Но знам, че и вие сте страдали също. И сте имали куража и смелостта да работите за реализиране на помиряване. Съжалявам. Макар че не мога да не помни това, което се е случи в Канчанабури, убеждавам ви в искреността на цялостната ми амнистия. Все в миналото омразата би трябвало да спре... "
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ