Да изгубиш Германия
Томас Фридман написа постоянно в New York Times за това по какъв начин не можеш да заблудиш, измамиш или да изиграеш Майката Природа. Ами същата логичност важи за историята и географията. Въпреки че заглавията сега са фокусирани върху придвижването Black Lives Matter и продължаващата пандемия Коронавирус, се прави геополитическа неточност с историческо значение: президентът Доналд Тръмп изтласква Германия от Съединените щати.
Бившите държавни секретари Дийн Ачисън и Джордж Маршал се обръщат в гробовете си. Хенри Кисинджър, Мерлин в салдото на силите в интернационалните връзки, евентуално е в цялостно обезсърчение и не може да повярва на какво е очевидец, написа за RCW Едуард Голдбърг от Нюйоркския академични център по световни въпроси.
Германия е освен четвъртата по величина стопанска система в света; това е индустриалният и финансов мотор на Европейския съюз. Освен това, със своите търговски връзки с останалите 25 членки на Европейския съюз, нейната икономическа тежест доста се усилва. Германия в действителност е водач в Европа, а Европа е най-големият търговски сътрудник на Америка. През 2018 година Европейският съюз съставлява 22,4% от общата търговия в Съединени американски щати.
В нашия глобализиран свят, където националният суверенитет към момента е основен, само че където пазарната мощ се брои както в никакъв случай до момента, европейско-американските връзки са от решаващо значение за позицията на Съединени американски щати в света. Поради избухливия напредък на международната стопанска система, Брутният вътрешен продукт на Съединените щати мина от 36% от общия размер в света през 1969 година до едвам 15,2% през днешния ден. Съчетаните стопански връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз (ключ към Западния съюз) по принцип би трябвало трагично да усилят икономическата мощност и въздействието на Съединените щати.
Този мултиплициращ резултат на икономическата мощност се построява освен върху ежедневните търговски потоци, само че и върху вложенията. Европейският съюз и Съединените щати се радват на най-интегрираните стопански връзки в света. Съединени американски щати и вложители в Европейски Съюз дружно вложиха взаимно почти 5,8 трилиона $ непосредствено в стопанските системи на страните си през 2018 година Преките задгранични вложения на Съединени американски щати в Европейския съюз възлизат на 3,27 трилиона $ през 2018 година, до момента в който ПЧИ на Европейски Съюз в Съединени американски щати бяха на стойност 2,6 трилиона $ през тази година. За Съединени американски щати този брой е 3 пъти по-висок от това, което влага в Азия. За Европейски Съюз е съвсем 8 пъти по-повече от сумата, която влага в Индия и Китай дружно.
Това, което би трябвало да трансформира тази мощна мощ в един стопански блок, е споделена културна вероятност, която съществува в малко други суверенни стопански връзки. Тази обща основа се базира на вярата в свободните общества, предпазени от върховенството на закона, правно предпазените права на благосъстоятелност и правата на интелектуална благосъстоятелност, както и на мощната поддръжка за частно предприемачество, конкуренция и нововъведения.
В свят, в който Тръмп вижда Китай като съперник в жанр " студена война " и където Русия поредно пробва да върне интернационалните връзки към игра на баланс на силите от 19 век, какво рационално има в това да се изтласква Германия по-далеч от Съединени американски щати и по-близо до Русия или Китай?
Големите стратези след Втората международна война - без значение дали Робърт Шуман, бащата на Европейски Съюз, или Джордж Маршал и Дийн Ачисън в Съединените щати с техните концепции за проекта на Маршал и НАТО, инстинктивно знаеха какъв брой значимо е да се резервира Германия обвързана със Запада. Едно от основните достижения както на Европейската общественост за въглища и стомана, ранният предходник на Европейския съюз, по този начин и на НАТО, бе обезпечаването на икономическата мощност на Германия за Запада. Тя се основаваше на това, което по това време беше сложен компромис за огромна част от Европа: В подмяна на икономическата обязаност, победена Германия ще бъде приета за равносилен сътрудник.
Но това беше преди 70 години и през днешния ден една американска администрация, която не познава историята, вижда света по друг метод. За Германия не би било нещо ужасно ново да измести погледа си на изток. Малко след франко-пруската война от 1871 година Бисмарк приспособява своята политика за презастраховане (Rückversicherungspolitik). За да попречи на Русия да влезе в съюз с Франция, той предложи фактическата поддръжка на Германия за съветските геополитически искания в Босфора и Дарданелите, като обезпечи достъп на Русия до Средиземноморието.
Бисмарк също говореше за това, че Германия е като клатеща се кукла с тежести изпод, която може да се движи на изток или на запад. За благополучие, за момента Ангела Меркел, израснала с ужасите на изток, е канцлер на Германия. Но мандатът на Меркел завършва през октомври 2021 година
Както уточни Робърт Д. Каплан в изявление за CAPX от 5 декември 2019 година, обзор на английската външна политика:
" Това слага Германия като най-успешната от главните сили в континентална Европа и оставя Европа в ръцете на Германия - когато идващото потомство немски водачи може да няма мъдростта на Кол, Шмид, Аденауер и даже Меркел, които имаха дълбоки знания за Втората международна война и мемоари за Студената война - мисля, че това слага Англия на милостта на една доста неорганизирана, по-малко обединена Европа, над която Русия и Китай ще се борят за въздействие ".
" Не бих се учудил, в случай че по продължение на пътя Германия се наклони повече в посока към Москва, тъй като това е пътят на най-малкото противодействие: вземете " Северен поток-2 " от Русия, има неофициален германо-руски съюз. Това е страхът - не го предсказвам, това е просто боязън. "
Веднага откакто Мао пое контрола над Китай, републиканците поредно задават въпроса: Кой загуби Китай? Ако в този момент възникне въпросът за Германия, ще бъде доста елементарно да се отговори: Лидер, който пренебрегва историята и географията, неуместно изгуби Германия.
Бившите държавни секретари Дийн Ачисън и Джордж Маршал се обръщат в гробовете си. Хенри Кисинджър, Мерлин в салдото на силите в интернационалните връзки, евентуално е в цялостно обезсърчение и не може да повярва на какво е очевидец, написа за RCW Едуард Голдбърг от Нюйоркския академични център по световни въпроси.
Германия е освен четвъртата по величина стопанска система в света; това е индустриалният и финансов мотор на Европейския съюз. Освен това, със своите търговски връзки с останалите 25 членки на Европейския съюз, нейната икономическа тежест доста се усилва. Германия в действителност е водач в Европа, а Европа е най-големият търговски сътрудник на Америка. През 2018 година Европейският съюз съставлява 22,4% от общата търговия в Съединени американски щати.
В нашия глобализиран свят, където националният суверенитет към момента е основен, само че където пазарната мощ се брои както в никакъв случай до момента, европейско-американските връзки са от решаващо значение за позицията на Съединени американски щати в света. Поради избухливия напредък на международната стопанска система, Брутният вътрешен продукт на Съединените щати мина от 36% от общия размер в света през 1969 година до едвам 15,2% през днешния ден. Съчетаните стопански връзки сред Съединени американски щати и Европейски Съюз (ключ към Западния съюз) по принцип би трябвало трагично да усилят икономическата мощност и въздействието на Съединените щати.
Този мултиплициращ резултат на икономическата мощност се построява освен върху ежедневните търговски потоци, само че и върху вложенията. Европейският съюз и Съединените щати се радват на най-интегрираните стопански връзки в света. Съединени американски щати и вложители в Европейски Съюз дружно вложиха взаимно почти 5,8 трилиона $ непосредствено в стопанските системи на страните си през 2018 година Преките задгранични вложения на Съединени американски щати в Европейския съюз възлизат на 3,27 трилиона $ през 2018 година, до момента в който ПЧИ на Европейски Съюз в Съединени американски щати бяха на стойност 2,6 трилиона $ през тази година. За Съединени американски щати този брой е 3 пъти по-висок от това, което влага в Азия. За Европейски Съюз е съвсем 8 пъти по-повече от сумата, която влага в Индия и Китай дружно.
Това, което би трябвало да трансформира тази мощна мощ в един стопански блок, е споделена културна вероятност, която съществува в малко други суверенни стопански връзки. Тази обща основа се базира на вярата в свободните общества, предпазени от върховенството на закона, правно предпазените права на благосъстоятелност и правата на интелектуална благосъстоятелност, както и на мощната поддръжка за частно предприемачество, конкуренция и нововъведения.
В свят, в който Тръмп вижда Китай като съперник в жанр " студена война " и където Русия поредно пробва да върне интернационалните връзки към игра на баланс на силите от 19 век, какво рационално има в това да се изтласква Германия по-далеч от Съединени американски щати и по-близо до Русия или Китай?
Големите стратези след Втората международна война - без значение дали Робърт Шуман, бащата на Европейски Съюз, или Джордж Маршал и Дийн Ачисън в Съединените щати с техните концепции за проекта на Маршал и НАТО, инстинктивно знаеха какъв брой значимо е да се резервира Германия обвързана със Запада. Едно от основните достижения както на Европейската общественост за въглища и стомана, ранният предходник на Европейския съюз, по този начин и на НАТО, бе обезпечаването на икономическата мощност на Германия за Запада. Тя се основаваше на това, което по това време беше сложен компромис за огромна част от Европа: В подмяна на икономическата обязаност, победена Германия ще бъде приета за равносилен сътрудник.
Но това беше преди 70 години и през днешния ден една американска администрация, която не познава историята, вижда света по друг метод. За Германия не би било нещо ужасно ново да измести погледа си на изток. Малко след франко-пруската война от 1871 година Бисмарк приспособява своята политика за презастраховане (Rückversicherungspolitik). За да попречи на Русия да влезе в съюз с Франция, той предложи фактическата поддръжка на Германия за съветските геополитически искания в Босфора и Дарданелите, като обезпечи достъп на Русия до Средиземноморието.
Бисмарк също говореше за това, че Германия е като клатеща се кукла с тежести изпод, която може да се движи на изток или на запад. За благополучие, за момента Ангела Меркел, израснала с ужасите на изток, е канцлер на Германия. Но мандатът на Меркел завършва през октомври 2021 година
Както уточни Робърт Д. Каплан в изявление за CAPX от 5 декември 2019 година, обзор на английската външна политика:
" Това слага Германия като най-успешната от главните сили в континентална Европа и оставя Европа в ръцете на Германия - когато идващото потомство немски водачи може да няма мъдростта на Кол, Шмид, Аденауер и даже Меркел, които имаха дълбоки знания за Втората международна война и мемоари за Студената война - мисля, че това слага Англия на милостта на една доста неорганизирана, по-малко обединена Европа, над която Русия и Китай ще се борят за въздействие ".
" Не бих се учудил, в случай че по продължение на пътя Германия се наклони повече в посока към Москва, тъй като това е пътят на най-малкото противодействие: вземете " Северен поток-2 " от Русия, има неофициален германо-руски съюз. Това е страхът - не го предсказвам, това е просто боязън. "
Веднага откакто Мао пое контрола над Китай, републиканците поредно задават въпроса: Кой загуби Китай? Ако в този момент възникне въпросът за Германия, ще бъде доста елементарно да се отговори: Лидер, който пренебрегва историята и географията, неуместно изгуби Германия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ