Съжалявам, че не можах да бъда пред децата си бащата, от когото те са имали нужда ♥ Тодор КОЛЕВ
Тодор Колев, бащата ~ назаем от автобиографичната книга на огромния наш артист „ Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдалчество грешного Тодора “ (Изд. „ Слънце “).
Тодор Колев (1939 ~ 2013)
Тодор Колев ♥ Бащата
Аз съм човек, който би трябвало да заобикаля да приказва за децата си, защото се усещам отговорен като татко. Аз съм причина Албена да не изпита насладата и спокойствието на фамилията - дълго време живя без мен. И към Сашко не съм бил добър татко в същинския смисъл на думата, тъй като през неговото детство съм работил толкоз, че в действителност не зная какво той си спомня за мен. Идвал е на няколко спектакъла, на два-три концерта и може би в детското му схващане са останали откъслечни мемоари за сцена, прожектори и един човек, който наподобява на татко му. Затова в този момент, след миналите години, не мога да заявя самоуверено като Едит Пиаф в нейната ария „ Не скърбя за нищо “. Съжалявам, че не можах да бъда пред децата си бащата, от който те са имали потребност. Гузен съм и пред огромната си щерка и пред сина си - прекалено много бях ангажиран, прекалено много бях отвън къщи. Не бях бащата на фамилията, а „ баща се върна и по кое време отново отпътува - несъмнено на следващия ден “.
Има и нещо, поради което по никакъв начин не се одобрявам, даже скрито надълбоко в себе си се мразя и ненавиждам - освен че не желая да демонстрирам възприятията си, а и не мога. Единственото, което мога е да не ги разгадавам, да ги тая надълбоко в себе си. А доста съм ги обичал - и Албена, и Александър. Но най-дълго и постоянно съм бил в детството на Анриет, дъщерята на Данчето. Когато се оженихме Анриет беше петгодишна, а отпътува да учи в чужбина на 20 години - петнайсет години тя е била непрестанно с мен.
Никога не съм посягал на децата си, с изключение на със строгия звук, който съм си налагал. Понякога съм повишавал глас, с цел да има ред и образование. Но постоянно съм обичал и уважавал и трите си деца, въпреки че едното не беше мое. И въпреки всичко ми се коства, че на Анриет съм дал най-вече, тъй като знаех какво е да си без татко и поради угризението, че и аз имам дете, което съм поизоставил. Въпреки че Албена идваше постоянно у дома и стоеше колкото си изиска. Но не беше същото. Горд съм, че и двете ми дъщери се оправят в живота. Когато Албена избра да става актриса, нямах сили да кажа не. Умишлено не участвах в подготовката й за ВИТИЗ, с изключение на с няколко дребни съвета. След завършването тя бе разпределена в Сливен, след това отиде в Благоевград, след което я назначиха в спектакъл „ Сълза и смях “. Дори една година бе номинирана за театралната премия „ Аскеер “, игра в Народния спектакъл в режисура на Сашо Морфов. Но не стигна единствено дотук, а стартира редом да работи в региона на рекламата. Анриет приключи в Белгия вътрешна архитектура първа по триумф. В момента практикува в едно от бюрата на един от най-големите международни архитекти - французина Жан Новел. В края на април 99-а, тя докара в България него и различен прочут американски проектант Франк Гери, върхът на сладоледа сред архитектите. Те участваха на откриването в София на магазин за дизайнерски уникати. И бях доста поласкан, тъй като както постоянно, тя ме показа като собствен татко. Единствената ми грижа е Александър с неговата уязвимост към музиката. Той също стартира да следва архитектура, само че бързо се отхвърли, разбра, че не е за него. Сега живее при сестра си Анриет и учи ударни принадлежности.
Избрано от: „ Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдалчество грешного Тодора “, Тодор Колев, Гергана Михайлова, изд. „ Слънце “, 2013 година
Снимка: Тодор Колев (1939 - 2013), imdb.com
