Промяна в образованието или революция с хартиено байраче?
Точно в 20.53 ч. нощес Кирил Петков се усмихна с всичките си трапчинки и разгласи: „ Имаме обща визия! “.
Така ли!? Да не би да съм била прекомерно разсеяна през всичките 6 часа на договаряния за съдружно съглашение? Или напълно другояче разбирам единомислието?
От диалозите по тематика „ Образование “ сред „ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ разбрах сигурно няколко неща.
Първо, министър на образованието в идващия кабинет ще е акад. Николай Денков. Вярно, че договарянията започнаха с модератор Кирил Петков, само че от втория час нататък си ги водеше искрено служебният министър - от името на новата политически мощ и с реплики: това по този начин ще го създадем, това другояче. Той към този момент съвсем си ръководи като в постоянен кабинет, а министър председателят се ангажира персонално с въпроса за имунизацията. Не, че е неприятно. Но не ми харесва да ме баламосват, че още нищо не било решено, че първо ще се разискват политиките, след това персоните на постовете.
Второ, едни хора нощес се споразумяха видимо за неща, по отношение на които имат трагични и в огромна степен непреодолими разлики. Да вземем финансирането на системата на образованието, което несъмнено води до доста кривини в бранша. Има Такъв Народ желае да отпаднат въобще делегираните бюджети. Българска социалистическа партия е за нов механизъм, при който парите да следват качеството на образование, а не ученика. Акад. Денков пък е намислил тази концепция да я вкара в съществуващата система на делегираните бюджети с формула за добавената стойност - като се прибавят нови детайли, които да отразяват специфики по места и напредъка на учениците. С две думи – минимум три разнообразни отзиви по какъв начин да се разпределят парите в бранша. Но в бъдещото съдружно съглашение евентуално ще е вписан консенсус по този въпрос.
Друг крайъгълен камък, в който всяка власт се спъва и изпотрепва, са образователните стратегии. Сегашната съвсем се зарече преразглеждането им да стане още в първите 100 дни на ръководство. Дано да си е направила сметка какъв брой са класовете, по какъв брой дисциплини има във всеки и по какъв брой работа би трябвало да отмята дневно, с цел да си извърши обещанието. За качеството очевидно ще мислим след това. И очевидно освен за него.
По въпроса за стратегиите, да вземем за пример, някой споделил на Кирил Петков, че е хубаво в учебника да има най-малко един урок за ромите. Учителка по български език и литература пък си спомни какъв брой било добре преди 6 година, когато вътре имало национални песни и пословици – да ги включим отново в този момент, че да възпитаме родолюбието. „ ИТН “ е да се ограничи напълно теорията – тя щяла да се учи в университета, а в учебно заведение да се натъртва на извънкласните действия. Пък „ Демократична България “ въобще не ще рамки, а цялостна независимост на учителя да преценя по какъв начин да преподава. Добре, де, само че след това на каква база ще създадем стандарт за качество и ще мерим резултатите, пита Българска социалистическа партия. Отговор още веднъж няма, само че акад. Денков отново обобщава: „ Значи сме съгласни, че би трябвало смяна. После ще обсъждаме каква тъкмо да е “. И по този начин - „ обща визия “ до точка 72, нататък към този момент стопирах да ги броя. Пък и договарящите ги минаха малко на тъгъдък, че след шестия час, в 9 без 5 вечерта, на кого му е към този момент до образование…
Извинете, само че не би трябвало ли първо да се посочи точно каква да е смяната, преди да се емнем да я вършим? Ако е единствено за някаква смяна, и предходната власт се стремеше към нея. При това разписа много политики, на които в този момент наследниците й комфортно стъпват които и декларират като свои – и за компетентностния метод в преподаването и изпитването в учебно заведение, и да вземем за пример за окрупняването на висшето обучение с фокус да останат най-хубавите вузове в своите области, като се основат и проучвателен университети. Точно по този начин, би трябвало да има последователност! Няма да приказваме за заграбване, тъй като ще е дребнаво, пък и нали би трябвало всички да сме обединени в името на образованието като народен приоритет, не да се мерим кой какъв брой заслуги има в него?! Впрочем, то и при предходната власт беше приоритет, освен това със сериозна финансова поддръжка.
Но да се върнем на смяната. Дайте да се уточним каква да бъде и по какъв начин да я създадем! Че доста пъти към този момент народът гласоподава за нея, без да е напълно наясно. Той бързо си поставя спасителите в рамка. И доста скоро им мята портретите в контейнера с пробит шперплат – тъй като тяхната смяна не била тъкмо тая, дето е очаквал.
В новата, която залагаме в този момент, много ме тормозят някои хрумвания. Например тази да групираме децата със СОП съгласно опциите им в обособени класове, та да им преподаваме по сходни способи. И каква ще е разликата по отношение на тогавашните Помощни учебни заведения, като по този начин отново ще ги сегрегираме, обаче в всеобщото школо? Ами това родителите през учебното настоятелство да избират шефа, за което „ Демократична България “ приказва още от дебатите преди вота на 4 април? Колко схващат те (семействата, имам предвид) от материята? И кой ще управлява тогава шефа? И в този момент е заложено присъединяване на представител на Обществения съвет на състезанията. Друг въпрос е какъв брой официално е то, когато господства политическото решение. А, да, и за преустановяване на тая процедура има цялостно единогласие – все едно никой досега не е скачал точно от този трамплин…
Трето. Че българското обучение е единственият метод за смяна, към този момент го е схванал дори Ицо Хазарта. Обаче е наясно също, че 90% от участниците в диалога отиват за аналгин като прочетат единствено един път изречението: „ Нов механизъм за ръководство, интегриращ количествени данни по основни знаци с качествени данни от ревизиране на място и справедливи данни от атестирането на учители и шефове “. Сложно е, само че той самият е подготвен да върви да го коментира в малките екрани.
Дотук със смешките, от които другояче в действителност има потребност за глътка въздух в съществени договаряния. Обаче какво тъкмо прави на тях Христо Петров и с каква експертиза взе участие? Да беше се изказал като рапър най-малко за многообразието на жанровете в часовете по музика. А той взе, че също изясни по какъв начин да стане смяната в образователните стратегии по литература. Вместо в 8. клас да се почне с Античността, да се мине през Средновековието с Хамлет и Дон Кихот и да се стигне чак до Декамерон, цяла година да се учи едно произведение и през него учителят да съобщи и чест, и приемливост, и война, и християнство – изобщо цялата просвета. Разбирам какво има поради, като има вяра, че по този начин нещо ще се знае в действителност, а не наизуст, само че за цялото си приблизително обучение единствено 12 произведения ли ще прочетат децата?
Няма да му е леко на бъдещия министър. Предишният трябваше да сдобрява единствено синдикатите, родителите и работодателските организации. Новият ще се озове и измежду дисхармония от още съдружни гласове, които упорстват за радикално разнообразни неща.
От всичко ми излиза наяве, че нищо не е ясно. Известно е единствено кой ще води парада, само че не и накъде се е юрнал отново сума народ след него. Дано знамето на смяната и тоя път не се окаже единствено хартиено байраче, което ще остане стъпкано, когато премине първият възторг от похода към нови съдбини. Че отново ще би трябвало след това някой да изчегъртва следата от него. От паветата, имам поради.
Така ли!? Да не би да съм била прекомерно разсеяна през всичките 6 часа на договаряния за съдружно съглашение? Или напълно другояче разбирам единомислието?
От диалозите по тематика „ Образование “ сред „ Продължаваме промяната “, „ ИТН “, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ разбрах сигурно няколко неща.
Първо, министър на образованието в идващия кабинет ще е акад. Николай Денков. Вярно, че договарянията започнаха с модератор Кирил Петков, само че от втория час нататък си ги водеше искрено служебният министър - от името на новата политически мощ и с реплики: това по този начин ще го създадем, това другояче. Той към този момент съвсем си ръководи като в постоянен кабинет, а министър председателят се ангажира персонално с въпроса за имунизацията. Не, че е неприятно. Но не ми харесва да ме баламосват, че още нищо не било решено, че първо ще се разискват политиките, след това персоните на постовете.
Второ, едни хора нощес се споразумяха видимо за неща, по отношение на които имат трагични и в огромна степен непреодолими разлики. Да вземем финансирането на системата на образованието, което несъмнено води до доста кривини в бранша. Има Такъв Народ желае да отпаднат въобще делегираните бюджети. Българска социалистическа партия е за нов механизъм, при който парите да следват качеството на образование, а не ученика. Акад. Денков пък е намислил тази концепция да я вкара в съществуващата система на делегираните бюджети с формула за добавената стойност - като се прибавят нови детайли, които да отразяват специфики по места и напредъка на учениците. С две думи – минимум три разнообразни отзиви по какъв начин да се разпределят парите в бранша. Но в бъдещото съдружно съглашение евентуално ще е вписан консенсус по този въпрос.
Друг крайъгълен камък, в който всяка власт се спъва и изпотрепва, са образователните стратегии. Сегашната съвсем се зарече преразглеждането им да стане още в първите 100 дни на ръководство. Дано да си е направила сметка какъв брой са класовете, по какъв брой дисциплини има във всеки и по какъв брой работа би трябвало да отмята дневно, с цел да си извърши обещанието. За качеството очевидно ще мислим след това. И очевидно освен за него.
По въпроса за стратегиите, да вземем за пример, някой споделил на Кирил Петков, че е хубаво в учебника да има най-малко един урок за ромите. Учителка по български език и литература пък си спомни какъв брой било добре преди 6 година, когато вътре имало национални песни и пословици – да ги включим отново в този момент, че да възпитаме родолюбието. „ ИТН “ е да се ограничи напълно теорията – тя щяла да се учи в университета, а в учебно заведение да се натъртва на извънкласните действия. Пък „ Демократична България “ въобще не ще рамки, а цялостна независимост на учителя да преценя по какъв начин да преподава. Добре, де, само че след това на каква база ще създадем стандарт за качество и ще мерим резултатите, пита Българска социалистическа партия. Отговор още веднъж няма, само че акад. Денков отново обобщава: „ Значи сме съгласни, че би трябвало смяна. После ще обсъждаме каква тъкмо да е “. И по този начин - „ обща визия “ до точка 72, нататък към този момент стопирах да ги броя. Пък и договарящите ги минаха малко на тъгъдък, че след шестия час, в 9 без 5 вечерта, на кого му е към този момент до образование…
Извинете, само че не би трябвало ли първо да се посочи точно каква да е смяната, преди да се емнем да я вършим? Ако е единствено за някаква смяна, и предходната власт се стремеше към нея. При това разписа много политики, на които в този момент наследниците й комфортно стъпват които и декларират като свои – и за компетентностния метод в преподаването и изпитването в учебно заведение, и да вземем за пример за окрупняването на висшето обучение с фокус да останат най-хубавите вузове в своите области, като се основат и проучвателен университети. Точно по този начин, би трябвало да има последователност! Няма да приказваме за заграбване, тъй като ще е дребнаво, пък и нали би трябвало всички да сме обединени в името на образованието като народен приоритет, не да се мерим кой какъв брой заслуги има в него?! Впрочем, то и при предходната власт беше приоритет, освен това със сериозна финансова поддръжка.
Но да се върнем на смяната. Дайте да се уточним каква да бъде и по какъв начин да я създадем! Че доста пъти към този момент народът гласоподава за нея, без да е напълно наясно. Той бързо си поставя спасителите в рамка. И доста скоро им мята портретите в контейнера с пробит шперплат – тъй като тяхната смяна не била тъкмо тая, дето е очаквал.
В новата, която залагаме в този момент, много ме тормозят някои хрумвания. Например тази да групираме децата със СОП съгласно опциите им в обособени класове, та да им преподаваме по сходни способи. И каква ще е разликата по отношение на тогавашните Помощни учебни заведения, като по този начин отново ще ги сегрегираме, обаче в всеобщото школо? Ами това родителите през учебното настоятелство да избират шефа, за което „ Демократична България “ приказва още от дебатите преди вота на 4 април? Колко схващат те (семействата, имам предвид) от материята? И кой ще управлява тогава шефа? И в този момент е заложено присъединяване на представител на Обществения съвет на състезанията. Друг въпрос е какъв брой официално е то, когато господства политическото решение. А, да, и за преустановяване на тая процедура има цялостно единогласие – все едно никой досега не е скачал точно от този трамплин…
Трето. Че българското обучение е единственият метод за смяна, към този момент го е схванал дори Ицо Хазарта. Обаче е наясно също, че 90% от участниците в диалога отиват за аналгин като прочетат единствено един път изречението: „ Нов механизъм за ръководство, интегриращ количествени данни по основни знаци с качествени данни от ревизиране на място и справедливи данни от атестирането на учители и шефове “. Сложно е, само че той самият е подготвен да върви да го коментира в малките екрани.
Дотук със смешките, от които другояче в действителност има потребност за глътка въздух в съществени договаряния. Обаче какво тъкмо прави на тях Христо Петров и с каква експертиза взе участие? Да беше се изказал като рапър най-малко за многообразието на жанровете в часовете по музика. А той взе, че също изясни по какъв начин да стане смяната в образователните стратегии по литература. Вместо в 8. клас да се почне с Античността, да се мине през Средновековието с Хамлет и Дон Кихот и да се стигне чак до Декамерон, цяла година да се учи едно произведение и през него учителят да съобщи и чест, и приемливост, и война, и християнство – изобщо цялата просвета. Разбирам какво има поради, като има вяра, че по този начин нещо ще се знае в действителност, а не наизуст, само че за цялото си приблизително обучение единствено 12 произведения ли ще прочетат децата?
Няма да му е леко на бъдещия министър. Предишният трябваше да сдобрява единствено синдикатите, родителите и работодателските организации. Новият ще се озове и измежду дисхармония от още съдружни гласове, които упорстват за радикално разнообразни неща.
От всичко ми излиза наяве, че нищо не е ясно. Известно е единствено кой ще води парада, само че не и накъде се е юрнал отново сума народ след него. Дано знамето на смяната и тоя път не се окаже единствено хартиено байраче, което ще остане стъпкано, когато премине първият възторг от похода към нови съдбини. Че отново ще би трябвало след това някой да изчегъртва следата от него. От паветата, имам поради.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ