15 години от приемането на България в Европейския съюз
Точно в 00:00 часа България влезе в 2022 година, а с нея стартира и 15-ата година, в която страната ни е пълновръстен член на Европейския съюз.
" Европейският съюз стартира като план за мир, само че във времето той стана най-големият пазар на света, културен център, споделени полезности и споделени благоприятни условия, само че Европейски Съюз може да се надгражда и България би трябвало да има дейна, градивна роля в това надграждане. Ние към този момент не би трябвало да сме просто в периферията. Ние би трябвало да сме мотор, член, който дава най-хубавите си мозъци за развиването на личната си страна, която след това развива и целия Европейски съюз ", заяви премиерът Кирил Петков във видеопост на фейсбук страницата на Министерския съвет.
Той пожела 2022 година да бъде едно ново начало за Европейски Съюз и неговото развиване, ново начало за България като по-активен и по-конструктивен член на този съюз.
" Като държавно управление нашата задача е гласът на България да бъде чут. Когато седнем на масата с другите страни членки те към този момент би трябвало да знаят, че България е тук, с цел да надгражда този Европейски Съюз. България е тук, тъй като има какво да каже. Само дружно ние можем да се гордеем, че сме европейци и още повече да се гордеем, че сме българи ", добавя министър председателят Кирил Петков.
Във видеопосланието взе участие и ученият проф. Леандър Литов, началник на българския екип в ЦЕРНН. Според него, през тези години е възпитано цяло ново потомство младежи, учени, на най-високо международно равнище, които работят освен в страната, само че и във водещите центрове в света.
" Европейският център за нуклеарни проучвания беше първата европейска конструкция, която одобри страната ни за пълновръстен член през 1999 година. Това беше самопризнание за това, че българският разсъдък и дух постоянно е бил част от Европа и принадлежи на Европа ", добави Леандър Литов.
" Европейският съюз стартира като план за мир, само че във времето той стана най-големият пазар на света, културен център, споделени полезности и споделени благоприятни условия, само че Европейски Съюз може да се надгражда и България би трябвало да има дейна, градивна роля в това надграждане. Ние към този момент не би трябвало да сме просто в периферията. Ние би трябвало да сме мотор, член, който дава най-хубавите си мозъци за развиването на личната си страна, която след това развива и целия Европейски съюз ", заяви премиерът Кирил Петков във видеопост на фейсбук страницата на Министерския съвет.
Той пожела 2022 година да бъде едно ново начало за Европейски Съюз и неговото развиване, ново начало за България като по-активен и по-конструктивен член на този съюз.
" Като държавно управление нашата задача е гласът на България да бъде чут. Когато седнем на масата с другите страни членки те към този момент би трябвало да знаят, че България е тук, с цел да надгражда този Европейски Съюз. България е тук, тъй като има какво да каже. Само дружно ние можем да се гордеем, че сме европейци и още повече да се гордеем, че сме българи ", добавя министър председателят Кирил Петков.
Във видеопосланието взе участие и ученият проф. Леандър Литов, началник на българския екип в ЦЕРНН. Според него, през тези години е възпитано цяло ново потомство младежи, учени, на най-високо международно равнище, които работят освен в страната, само че и във водещите центрове в света.
" Европейският център за нуклеарни проучвания беше първата европейска конструкция, която одобри страната ни за пълновръстен член през 1999 година. Това беше самопризнание за това, че българският разсъдък и дух постоянно е бил част от Европа и принадлежи на Европа ", добави Леандър Литов.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ