„Сърп за НАТО“. Западът така и не се научи да проследява тези ракети
Точно преди 35 години, на 30 декември 1988 година, на бойно дежурство застъпва първият полк, въоръжен с РТ-2ПМ “Топол ” (по класификацията на НАТО СС-25 „ Сърп “). Тези комплекси са последната „ нуклеарна бухалка ”, създадена в Съюз на съветските социалистически републики. През идната година се възнамерява те да бъдат изцяло изведени от употреба. За историята на това оръжие и по какъв начин ще бъде сменено - в материала.
Мобилно решение
В средата на 70-те години Съединени американски щати получават междуконтинентални балистични ракети “Минитмен-3 ” с нараснала акуратност: кръговото евентуално отклоняване не надвишава 200 метра. Американците могат тъкмо да се насочат към силозите на руските междуконтинентални балистични ракети, чиито координати са добре известни с помощта на мощното сателитно съзвездие. В случай на война Съюз на съветските социалистически републики рискува да остане без нуклеарен боеприпас. Москва осъзнава опасността и отбранителната промишленост е натоварена с решаването на този проблем.
Московският институт по топлотехника (МИТТ) стартира основаването на кардинално нов комплекс въз основата на тристепенна междуконтинентална балистична ракета, която се възнамерява да бъде сложена не в стационарен силоз, а на мобилна пускова установка. Изчислението е просто: врагът няма да има време да наблюдава маршрутите на десетки платформи по едно и също време. Да търсиш мобилния „ Топол “ в уралските гори или сибирската тайга е като да намериш игла в купа сено.
Специално транспортно средство, способно да издържи тежката ракета, е създадено от Минския цех за колесни влекачи и индустриалното обединяване „ Барикади “. Резултатът е камион МАЗ-7917, основан на седемосно шаси с четири задвижващи колела и мотор с мощ 710 конски сили. Влекачът форсира до 40 километра в час и изминава към 400 километра без зареждане.
Междуконтиненталните балистични ракети са изпитани от есента на 1982 година до края на 1984 година Завършени са 12 изстрелвания. В местата на непрекъсната дислокация и на патрулните направления са издигнати непрекъснати уреди и краткотрайни убежища. Накрая, през юли 1985 година, първата дивизия “Тополи ” стартира пробно бойно дежурство в Йошкар-Ола. Комплексът е публично признат в употреба на 1 декември 1988 година
Гаранция за възмездие
РТ-2ПМ има три поддържащи степени. Общото тегло надвишава 45 тона. Инерционната система за ръководство управлява полета, предпусковата подготовка и изстрелването. Ракетата е сложена в херметизиран транспортно-пусков резервоар с дължина 22,3 метра за целия си период на употреба. Вътре се поддържа непрекъсната температура и мокрота - продуктът остава в това положение десетилетия.
МКБР е на твърдо гориво. Много по-бързо се приготвя за изстрелване от течното, доста по-лесно е за работа и е екологично. Моноблоковата термоядрена бойна глава е оборудвана с високоскоростна неуправляема бойна глава. Обхватът е 11 хиляди километра, т.е. доближава на всички места в континенталната част на Съединени американски щати.
За да започва, установката се окачва на крикове и нивелира. Пускането се прави след покачване на контейнера във отвесно състояние благодарение на барутен батерия за налягане, подложен в транспортно-пусковия резервоар - това е по този начин нареченият минохвъргачен пуск.
“Топол ” се разграничава удобно от своите прародители, комплексите “Темп-2С ” и “Пионер ”, по своята маневреност и степен на камуфлаж. Възможно е да се започва от авансово готови точки на маршрута - това усилва жизнеспособността. По-модерното бойно съоръжение и високата акуратност прави допустимо потреблението на установката за решение на всеки стратегически проблем.
До 1999 година Стратегическите ракетни сили към този момент имат повече от 360 единици. Мащабното разполагане на тези ракети подсигурява на Русия ответен удар, даже в случай че по-голямата част от междуконтиненталните балистични ракети, основани в силози, бъдат унищожени.
Да размени ветераните
В края на 90-те години започва серийното произвеждане на “Топол-М ” с по-модерна междуконтинентална балистична ракета РС-2ПМ2. Тя е по-голяма и по-тежка, влекачът би трябвало да бъде модифициран. Колата получава осма задвижваща ос.
Модернизираната ракета е по-точна, по-малко уязвима от системите за Противовъздушна отбрана, може да маневрира по време на полет и е устойчива на електромагнитни импулси. В допълнение, всеки РС-2ПМ2.носи набор от примамки за в допълнение комплициране на врага.
Към началото на 2010 година производството на “Топол-М ” беше лимитирано. Индустрията се концентрира върху комплекса РС-24 “Ярс ”. Тази ракета носи четири бойни глави с нараснала мощ и обхват. Освен това има система за преизчисляване на полетните задачи, която разрешава изстрелване на ракетата от всяка точка на патрулния маршрут, без да е обвързана с авансово избрани позиции.
РС-24 “Ярс ” е главната ударна мощ на РВСН. Според данните от открити източници на бойно дежурство има повече от 100 комплекса както в мобилни, по този начин и в силозни версии. А на 1 септември 2023 година наземният съставен елемент на нуклеарната триада беше заздравен от най-новата МКБР РС-28 “Сармат ” от тежък клас.
Тактико-техническите характерности на " Сармат " бяха разкрити за първи път на форума " Армия 2019 ". Обхватът е рекордните 18 хиляди километра, дължината на ракетата е 35,5 метра, диаметърът е три метра. Доставя от 10 до 15 бойни глави към задачата според от тяхната мощ.
РС-28 е предопределен за свръхзвукови управляеми бойни глави “Авангард ”, които форсират в атмосферата до 15 пъти скоростта на звука, което ги прави неуязвими за всички съществуващи и бъдещи системи за противоракетна защита.
Очаква се " Сармат " да размени в РВСН тежките Р-36М2 " Воевода " (по класификацията на НАТО - " Сатана " ), които са на въоръжение от 1988 година Този комплекс има най-мощната МКБР на света през днешния ден.
Превод: В. Сергеев
Мобилно решение
В средата на 70-те години Съединени американски щати получават междуконтинентални балистични ракети “Минитмен-3 ” с нараснала акуратност: кръговото евентуално отклоняване не надвишава 200 метра. Американците могат тъкмо да се насочат към силозите на руските междуконтинентални балистични ракети, чиито координати са добре известни с помощта на мощното сателитно съзвездие. В случай на война Съюз на съветските социалистически републики рискува да остане без нуклеарен боеприпас. Москва осъзнава опасността и отбранителната промишленост е натоварена с решаването на този проблем.
Московският институт по топлотехника (МИТТ) стартира основаването на кардинално нов комплекс въз основата на тристепенна междуконтинентална балистична ракета, която се възнамерява да бъде сложена не в стационарен силоз, а на мобилна пускова установка. Изчислението е просто: врагът няма да има време да наблюдава маршрутите на десетки платформи по едно и също време. Да търсиш мобилния „ Топол “ в уралските гори или сибирската тайга е като да намериш игла в купа сено.
Специално транспортно средство, способно да издържи тежката ракета, е създадено от Минския цех за колесни влекачи и индустриалното обединяване „ Барикади “. Резултатът е камион МАЗ-7917, основан на седемосно шаси с четири задвижващи колела и мотор с мощ 710 конски сили. Влекачът форсира до 40 километра в час и изминава към 400 километра без зареждане.
Междуконтиненталните балистични ракети са изпитани от есента на 1982 година до края на 1984 година Завършени са 12 изстрелвания. В местата на непрекъсната дислокация и на патрулните направления са издигнати непрекъснати уреди и краткотрайни убежища. Накрая, през юли 1985 година, първата дивизия “Тополи ” стартира пробно бойно дежурство в Йошкар-Ола. Комплексът е публично признат в употреба на 1 декември 1988 година
Гаранция за възмездие
РТ-2ПМ има три поддържащи степени. Общото тегло надвишава 45 тона. Инерционната система за ръководство управлява полета, предпусковата подготовка и изстрелването. Ракетата е сложена в херметизиран транспортно-пусков резервоар с дължина 22,3 метра за целия си период на употреба. Вътре се поддържа непрекъсната температура и мокрота - продуктът остава в това положение десетилетия.
МКБР е на твърдо гориво. Много по-бързо се приготвя за изстрелване от течното, доста по-лесно е за работа и е екологично. Моноблоковата термоядрена бойна глава е оборудвана с високоскоростна неуправляема бойна глава. Обхватът е 11 хиляди километра, т.е. доближава на всички места в континенталната част на Съединени американски щати.
За да започва, установката се окачва на крикове и нивелира. Пускането се прави след покачване на контейнера във отвесно състояние благодарение на барутен батерия за налягане, подложен в транспортно-пусковия резервоар - това е по този начин нареченият минохвъргачен пуск.
“Топол ” се разграничава удобно от своите прародители, комплексите “Темп-2С ” и “Пионер ”, по своята маневреност и степен на камуфлаж. Възможно е да се започва от авансово готови точки на маршрута - това усилва жизнеспособността. По-модерното бойно съоръжение и високата акуратност прави допустимо потреблението на установката за решение на всеки стратегически проблем.
До 1999 година Стратегическите ракетни сили към този момент имат повече от 360 единици. Мащабното разполагане на тези ракети подсигурява на Русия ответен удар, даже в случай че по-голямата част от междуконтиненталните балистични ракети, основани в силози, бъдат унищожени.
Да размени ветераните
В края на 90-те години започва серийното произвеждане на “Топол-М ” с по-модерна междуконтинентална балистична ракета РС-2ПМ2. Тя е по-голяма и по-тежка, влекачът би трябвало да бъде модифициран. Колата получава осма задвижваща ос.
Модернизираната ракета е по-точна, по-малко уязвима от системите за Противовъздушна отбрана, може да маневрира по време на полет и е устойчива на електромагнитни импулси. В допълнение, всеки РС-2ПМ2.носи набор от примамки за в допълнение комплициране на врага.
Към началото на 2010 година производството на “Топол-М ” беше лимитирано. Индустрията се концентрира върху комплекса РС-24 “Ярс ”. Тази ракета носи четири бойни глави с нараснала мощ и обхват. Освен това има система за преизчисляване на полетните задачи, която разрешава изстрелване на ракетата от всяка точка на патрулния маршрут, без да е обвързана с авансово избрани позиции.
РС-24 “Ярс ” е главната ударна мощ на РВСН. Според данните от открити източници на бойно дежурство има повече от 100 комплекса както в мобилни, по този начин и в силозни версии. А на 1 септември 2023 година наземният съставен елемент на нуклеарната триада беше заздравен от най-новата МКБР РС-28 “Сармат ” от тежък клас.
Тактико-техническите характерности на " Сармат " бяха разкрити за първи път на форума " Армия 2019 ". Обхватът е рекордните 18 хиляди километра, дължината на ракетата е 35,5 метра, диаметърът е три метра. Доставя от 10 до 15 бойни глави към задачата според от тяхната мощ.
РС-28 е предопределен за свръхзвукови управляеми бойни глави “Авангард ”, които форсират в атмосферата до 15 пъти скоростта на звука, което ги прави неуязвими за всички съществуващи и бъдещи системи за противоракетна защита.
Очаква се " Сармат " да размени в РВСН тежките Р-36М2 " Воевода " (по класификацията на НАТО - " Сатана " ), които са на въоръжение от 1988 година Този комплекс има най-мощната МКБР на света през днешния ден.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ