Дюшекът мълчи с какво е пълен
Точна статистика на парите, които българите пазят по домовете си няма и няма по какъв начин да има. Но се счита, че колкото пари кътат семействата в банките, толкоз държат и под дюшека. А депозитите на семействата към този момент стигнаха 64 милиарда лв.. Пред „ БАНКЕРЪ “ кредитният специалист Тихомир Тошев уточни, че парите " в дюшеците " най-вероятно са към 60 милиарда лв..
Сайтове, които не вършат разлика сред обстоятелства, от една страна и отзиви и мнения – от друга, създадоха шокиращи заглавия по тематиката, подобаващи за лятната осведомителна суша. „ БАНКЕРЪ ” се усъмни в достоверността им като цяло.
Попитахме Тошев от кое място извади тази гръмка и неподозирана до в този момент цифра. Той отговори, че я имало в някакво проучване на сивата стопанска система преди години. Такава информация не можахме да открием.
За да проверим мащаба на цитираната сума, потърсихме подуправителя на Българска народна банка Калин Христов. Той беше сбит: " Левовете в обращение са 22.4 милиарда лева, от които 1.5 милиарда лева са в трезорите на банките ".
Решихме да създадем самобитно допитване по тематиката. Затова потърсихме Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията, специалист, който от години се занимава със сивата стопанска система. Безлов се учуди
на спряганата сума от 60 милиарда
и изясни, че преди доста години, когато правели проучване на стопанска система в сянка планували, че в нея се въртят към 1 милиарда лв.. Колко от тях са по домовете на хората обаче не се е наемал да каже.
Според Безлов обаче по данни на Българска народна банка евентуално може да се създадат някакви сметки за парите " в " и " под дюшеците ". Ако се вземат данните за отпечатаните банкноти, за парите в обращение и за тази част от тях, която се унищожава заради изхабеност, може да се добие някаква визия за кеша, който остава у хората. Разбира се, евентуално има и доста други данни и съображения, само че по този начин или другояче методика до момента не е измислена.
По стъпките на парите в бурканбанк естествено търсим експертното мнение на човек, който е бил в управата на Българска народна банка. Финансистът Емил Хърсев изрично отхвърли опцията да се сметнат наличните пари в домовете и офисите на хората.
„ Това няма по какъв начин да стане.Ако извършите социологическо изследване, да не би някой да ви каже истината какъв брой пари къта? Това е един надълбоко персонален, сърдечен въпрос ”, сподели той.
Да, от време на време и най-близките
не знаят какъв брой са активите на спестителя
в налични левове, та остава това да стане социална загадка.
Друг досегашен член на управата на централната банка бе общителен да изясни по какъв начин и по кое време се усилват парите в обращение у нас. Има блестящо изразени годишни пикове, сподели той и добави, че това става по Новогодишните празници и по Великден, както и през летните месеци. Да се вземе за база количеството отпечатани пари не е меродавно, тъй като те стоят в касите на Българска народна банка и в действителност стартират своя живот, когато се пуснат в приложимост. Бившият централен банкер употребява понятието „ отседнали пари ”. Според него става дума за не повече от 4-5 милиарда лв..
„ БАНКЕРЪ ” попита и икономиста Румен Гълъбинов ще разяснява ли цифрата, обявена от кредитния съветник. Гълъбинов отхвърли да има сходна причинност – колкото са парите в банките на жителите, толкоз да са по чекмеджета, сейфове, дюшеци и дрешници. Помолихме го да каже по негов нюх въпреки всичко какъв брой пари къта народонеселението. „ Едва ли повече от 20% от цитираната сума ”, сбит бе той. Което прави десетина милиарда лв..
Банкерът Левон Хампарцумян също бе помолен да „ заложи ” на избрана цифра. В България хората обичат парите в брой, макар че банковите карти са в непрекъснато нахлуване, сподели той. Но това били най-вече корупционни пари и такива, които обслужват сивата стопанска система, т.е това са пари, които не са за „ пред хората ”. За съответната големина на парите в дюшека той не се нае да разяснява.
Германците също като нас обичат кеша и при тях да вземем за пример се следи един феномен –
към 30 милиарда дойче марки не престават да стоят скрити
по домовете им, създаде вест Хампарцумян. Това от една страна може да се изясни с носталгия или „ препатилост ” на нацията – войни и хиперинфлация, само че и с елементарния факт, че хората отсрочват обмяната им в евро, тъй като за този акт няма период.
Въпросът има и друга страна – какъв брой пари блокират компаниите? Преди месец данъчни инспектори подгониха с инспекции на място в 2 116 компании с огромни касови наличия. Проверяващите разказват парите в брой и сравнят с посочените в счетоводните доклади, оповестиха от Национална агенция за приходите.
Приходната организация откри в над 13 704 сдружения с нелогично високи касови наличия - над 100 000 лв.. Сред тях няма търговски вериги, банки, казина или други компании, които по принцип оперират с доста пари в кеш.
Наред с контролната акция на място, други 11 588 рискови сдружения ще бъдат поканени с електронни писма или позвъняване по телефона да прегледат още веднъж счетоводните си ресурси и да създадат корекции в годишните си финансови доклади, ако не всички суми са фактически налични в касите им.
Слyжeбният финaнcoв миниcтъp Aceн Bacилeв заяви, че
към 13 000 компании са заявили, че държат на каса близо 4 милиарда лв..
Според него сходни огромни cyми в бpoй във фиpмитe ca пpeдпocтaвĸa зa ĸopyпция и ĸyпyвaнe нa глacoвe пo избopитe.
Някакъв ориентир за парите скрити у дома и по офисите евентуално може да са парите в обращение в България, които се усилват приблизително с по към един милиард лв. годишно. Това демонстрират данни на Българската национална банка за циркулиращите банкноти и монети у нас.
Към края на май те за първи път надвишават обща стойност от 22 милиарда лв.. Те са се нараснали повече от 10 пъти спрямо края на 1999 година, след като Българска народна банка води статистиката. Тогава всички пари в обращение у нас са били малко над 2 милиарда лв.. През първата половина на 2000 година те леко понижават до малко под 2 милиарда, само че по-късно паричната маса стартира да пораства още веднъж.
Непрекъснато се усилва търсенето на физически банкноти и парите в обращение порастват, сочат данните на Българска народна банка. В същото време обаче във времето на пандемията доста са се нараснали безкасовите заплащания – с карти или през телефона. Така че онлайн търговията също пораства. Това е знак, че жителите пазят пари по домовете си, показват специалисти. Освен левове под дюшека се кътат и спестявания във валута – главно евро и долари.
А може би ориентир каква скъпа хартия има по домовете дават офанзивите на телефонните измамници. Сега към този момент те са сведени до изолирани случай, само че до предходната година се натрапваше възприятието, че същисаните баби можеха да финансират с налични пари някои и различен инфраструктурен обект...
Абсолютният връх държи баба от Първомай, която през 2015 година
даде на телефонни измамници 268 000 евро и 18 000 $.
Според полицията, това е най-голямата открита машинация у нас по класическата скица „ Тежко потърпевш при злополука родственик се нуждае от пари за интервенция ".
Жителка на столицата cъщо е в челото на класацията кaтo пoзлaти aлo-измaмници c 420 000 лeвa преди 2 години. 65-гoдишнaтa Жacмин изтeглилa пaритe пocлeдoвaтeлнo oт двe бaнки, a кaтo oтишлa в трeтa, зa дa cи взeмe oщe 180 000 лeвa, cлужитeлитe ce уcъмнили и пoдaли cигнaл в пoлициятa. Тя пък „ отговорно ” реагирала, когато тeлeфoнът й звъннaл и мъж c нeпoзнaт глac я пoмoлил зa cъдeйcтвиe нa пoлициятa зa зaлaвянe нa aлo-бaндити.
Та белким ало-измамниците имат по-добра визия от наличностите на кеш по домовете?
Или в страната има хора, които имат визия за удебеляването на дюшека, само че си мълчат, с цел да не заострят вниманието навръх телефонните обирджии?
Сайтове, които не вършат разлика сред обстоятелства, от една страна и отзиви и мнения – от друга, създадоха шокиращи заглавия по тематиката, подобаващи за лятната осведомителна суша. „ БАНКЕРЪ ” се усъмни в достоверността им като цяло.
Попитахме Тошев от кое място извади тази гръмка и неподозирана до в този момент цифра. Той отговори, че я имало в някакво проучване на сивата стопанска система преди години. Такава информация не можахме да открием.
За да проверим мащаба на цитираната сума, потърсихме подуправителя на Българска народна банка Калин Христов. Той беше сбит: " Левовете в обращение са 22.4 милиарда лева, от които 1.5 милиарда лева са в трезорите на банките ".
Решихме да създадем самобитно допитване по тематиката. Затова потърсихме Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията, специалист, който от години се занимава със сивата стопанска система. Безлов се учуди
на спряганата сума от 60 милиарда
и изясни, че преди доста години, когато правели проучване на стопанска система в сянка планували, че в нея се въртят към 1 милиарда лв.. Колко от тях са по домовете на хората обаче не се е наемал да каже.
Според Безлов обаче по данни на Българска народна банка евентуално може да се създадат някакви сметки за парите " в " и " под дюшеците ". Ако се вземат данните за отпечатаните банкноти, за парите в обращение и за тази част от тях, която се унищожава заради изхабеност, може да се добие някаква визия за кеша, който остава у хората. Разбира се, евентуално има и доста други данни и съображения, само че по този начин или другояче методика до момента не е измислена.
По стъпките на парите в бурканбанк естествено търсим експертното мнение на човек, който е бил в управата на Българска народна банка. Финансистът Емил Хърсев изрично отхвърли опцията да се сметнат наличните пари в домовете и офисите на хората.
„ Това няма по какъв начин да стане.Ако извършите социологическо изследване, да не би някой да ви каже истината какъв брой пари къта? Това е един надълбоко персонален, сърдечен въпрос ”, сподели той.
Да, от време на време и най-близките
не знаят какъв брой са активите на спестителя
в налични левове, та остава това да стане социална загадка.
Друг досегашен член на управата на централната банка бе общителен да изясни по какъв начин и по кое време се усилват парите в обращение у нас. Има блестящо изразени годишни пикове, сподели той и добави, че това става по Новогодишните празници и по Великден, както и през летните месеци. Да се вземе за база количеството отпечатани пари не е меродавно, тъй като те стоят в касите на Българска народна банка и в действителност стартират своя живот, когато се пуснат в приложимост. Бившият централен банкер употребява понятието „ отседнали пари ”. Според него става дума за не повече от 4-5 милиарда лв..
„ БАНКЕРЪ ” попита и икономиста Румен Гълъбинов ще разяснява ли цифрата, обявена от кредитния съветник. Гълъбинов отхвърли да има сходна причинност – колкото са парите в банките на жителите, толкоз да са по чекмеджета, сейфове, дюшеци и дрешници. Помолихме го да каже по негов нюх въпреки всичко какъв брой пари къта народонеселението. „ Едва ли повече от 20% от цитираната сума ”, сбит бе той. Което прави десетина милиарда лв..
Банкерът Левон Хампарцумян също бе помолен да „ заложи ” на избрана цифра. В България хората обичат парите в брой, макар че банковите карти са в непрекъснато нахлуване, сподели той. Но това били най-вече корупционни пари и такива, които обслужват сивата стопанска система, т.е това са пари, които не са за „ пред хората ”. За съответната големина на парите в дюшека той не се нае да разяснява.
Германците също като нас обичат кеша и при тях да вземем за пример се следи един феномен –
към 30 милиарда дойче марки не престават да стоят скрити
по домовете им, създаде вест Хампарцумян. Това от една страна може да се изясни с носталгия или „ препатилост ” на нацията – войни и хиперинфлация, само че и с елементарния факт, че хората отсрочват обмяната им в евро, тъй като за този акт няма период.
Въпросът има и друга страна – какъв брой пари блокират компаниите? Преди месец данъчни инспектори подгониха с инспекции на място в 2 116 компании с огромни касови наличия. Проверяващите разказват парите в брой и сравнят с посочените в счетоводните доклади, оповестиха от Национална агенция за приходите.
Приходната организация откри в над 13 704 сдружения с нелогично високи касови наличия - над 100 000 лв.. Сред тях няма търговски вериги, банки, казина или други компании, които по принцип оперират с доста пари в кеш.
Наред с контролната акция на място, други 11 588 рискови сдружения ще бъдат поканени с електронни писма или позвъняване по телефона да прегледат още веднъж счетоводните си ресурси и да създадат корекции в годишните си финансови доклади, ако не всички суми са фактически налични в касите им.
Слyжeбният финaнcoв миниcтъp Aceн Bacилeв заяви, че
към 13 000 компании са заявили, че държат на каса близо 4 милиарда лв..
Според него сходни огромни cyми в бpoй във фиpмитe ca пpeдпocтaвĸa зa ĸopyпция и ĸyпyвaнe нa глacoвe пo избopитe.
Някакъв ориентир за парите скрити у дома и по офисите евентуално може да са парите в обращение в България, които се усилват приблизително с по към един милиард лв. годишно. Това демонстрират данни на Българската национална банка за циркулиращите банкноти и монети у нас.
Към края на май те за първи път надвишават обща стойност от 22 милиарда лв.. Те са се нараснали повече от 10 пъти спрямо края на 1999 година, след като Българска народна банка води статистиката. Тогава всички пари в обращение у нас са били малко над 2 милиарда лв.. През първата половина на 2000 година те леко понижават до малко под 2 милиарда, само че по-късно паричната маса стартира да пораства още веднъж.
Непрекъснато се усилва търсенето на физически банкноти и парите в обращение порастват, сочат данните на Българска народна банка. В същото време обаче във времето на пандемията доста са се нараснали безкасовите заплащания – с карти или през телефона. Така че онлайн търговията също пораства. Това е знак, че жителите пазят пари по домовете си, показват специалисти. Освен левове под дюшека се кътат и спестявания във валута – главно евро и долари.
А може би ориентир каква скъпа хартия има по домовете дават офанзивите на телефонните измамници. Сега към този момент те са сведени до изолирани случай, само че до предходната година се натрапваше възприятието, че същисаните баби можеха да финансират с налични пари някои и различен инфраструктурен обект...
Абсолютният връх държи баба от Първомай, която през 2015 година
даде на телефонни измамници 268 000 евро и 18 000 $.
Според полицията, това е най-голямата открита машинация у нас по класическата скица „ Тежко потърпевш при злополука родственик се нуждае от пари за интервенция ".
Жителка на столицата cъщо е в челото на класацията кaтo пoзлaти aлo-измaмници c 420 000 лeвa преди 2 години. 65-гoдишнaтa Жacмин изтeглилa пaритe пocлeдoвaтeлнo oт двe бaнки, a кaтo oтишлa в трeтa, зa дa cи взeмe oщe 180 000 лeвa, cлужитeлитe ce уcъмнили и пoдaли cигнaл в пoлициятa. Тя пък „ отговорно ” реагирала, когато тeлeфoнът й звъннaл и мъж c нeпoзнaт глac я пoмoлил зa cъдeйcтвиe нa пoлициятa зa зaлaвянe нa aлo-бaндити.
Та белким ало-измамниците имат по-добра визия от наличностите на кеш по домовете?
Или в страната има хора, които имат визия за удебеляването на дюшека, само че си мълчат, с цел да не заострят вниманието навръх телефонните обирджии?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ