Просвещението
Доказателство, че шумът вреди, а тишината лекува. Много хора в даден миг от живота си осъзнават цената и смисъла на тишината. Тишината е утешителна, утешителна, залива ни с топлота. Вдъхновява ни и изпълва мозъка, тялото и душата с хубост.
От друга страна, лудостта на шумния свят към нас задушава нашата креативност, пречи ни да се свържем със себе си и изпива силата ни. Според науката обаче тишината може да е тъкмо това, от което се нуждаем, с цел да подмладим телата и мозъците си.
Според изследвания шумът има доста сериозен резултат върху нашия мозък, повишавайки равнищата на хормоните на напрежението. Звукът пътува до мозъка като звукова вълна през ухото и даже когато спим, тези звукови талази карат тялото да реагира и задейства амигдалата, частта от мозъка, обвързвана с паметта и страстите, което води до освобождение на хормони на напрежението. Така живеенето в шумна среда доста покачва равнищата на тези нездравословни хормони.
Интересно е да се означи, че думата звук идва от латинската дума nausia (гадене) или латинската дума noxia, което значи щета или пострадване. Шумът е обвързван с високо кръвно налягане, сърдечни болести, звук в ушите и загуба на сън и всички ние сме изпитали нездравословните резултати от шумовото замърсяване. Прекомерният звук може да бъде доста стеснение за сетивата и от ден на ден хора се признават за изключително чувствителни и неспособни да действат в безредна и шумна среда. И въпреки всичко науката към този момент документира, че шумът наранява, само че тишината лекува.
Положителният резултат на тишината.
През 2011 година Световната здравна организация (СЗО) изследва и дефинира количествено тежестта на шума за здравето в Европа. В него се заключава, че 340 милиона поданици на Западна Европа губят милиони години от живота си всяка година заради шума. P.O.Y. също по този начин оповестява, че водещата причина за гибел заради 3000 сърдечни болести се дължи на несъразмерния звук.
Проучване на професор Гари У. Еванс от университета Корнел, оповестено в Psychological Science, картографира резултатите от шума на летището върху учениците, посещаващи учебни заведения покрай летище Мюнхен. Проучването сподели, че децата, изложени на звук, развиват реакция на стрес, което ги кара да пренебрегват шума. Тоест децата пренебрегват както нездравословния звук от летището, по този начин и другите ежедневни шумове.
Това проучване е измежду най-авторитетните, може би най-важното доказателство, че шумът, даже на равнища, които не предизвикват увреждане на слуха, предизвиква безпокойствие и е нездравословен за хората.
Учените не са се заели да изследват резултатите от мълчанието, вместо това са разкрили изгодите от него инцидентно. Тишината в началото се появи като пример в изследване на резултатите от шума или музиката. Доктор Лучано Бернарди, изучавайки физиологичните резултати на шума и музиката, направи изненадващо изобретение.
Според констатациите на проучването във връзка с шума и музиката двуминутните паузи са били доста по-релаксиращи за мозъка от спокойната музика или тишината преди началото на опита. Всъщност „ неуместните “ празни паузи на Бернарди се трансфораха в най-важния аспект на проучването. Едно от основните му открития е, че тишината става по-интензивна посредством контрасти.
Мозъкът разпознава тишината и реагира неотложно.
Много учители по медитация удостоверяват позитивния резултат от тишината, а духовните учители поучават учениците си да вършат чести паузи през целия ден. Въпреки че на доктрина тишината е неналичието на звукови входове, науката има друг мироглед. Мозъкът разпознава тишината и реагира неотложно. Според по-късни проучвания, два часа тишина дневно задействат растежа на клетките в хипокампуса, региона на мозъка, обвързвана с паметта и чувствата.
Имаме потребност от време, с цел да слезем!
Според Теорията за възобновяване на вниманието, когато сте в среда с по-ниски равнища на сетивна сензитивност, мозъкът може да „ възвърне “ някои от когнитивните си качества. В цифровия свят, в който живеем, нашите мозъци прекарват малко свободно време, защото непрестанно обработваме големи количества информация. Според проучванията непрекъснатите условия за внимание на актуалния живот натоварват префронталния кортекс – частта от мозъка, виновна за вземането на решения, решаването на проблеми и други Когато прекарваме време в тишина, мозъкът ни се отпуска и освобождава това непрекъснато напрежение и фокус на вниманието.
Изследователите разкрили, че мълчанието оказва помощ на новите кафези да се диференцират в неврони и да се интегрират в системата. Когато сме в атмосфера на тишина, мозъкът може да работи по-добре, с цел да разбере по-добре нашата вътрешна и външна среда. Можем да осмислим живота си и да придобием вероятност, което е жизненоважно за цялостното ни богатство.
Тишината облекчава напрежението и напрежението, които натоварват мозъка ни всеки ден.
Докато шумът основава безпокойствие, тишината освобождава мозъка и тялото от стрес и напрежение. Тишината зарежда и подхранва когнитивната ни система. Шумът ни дезориентира, кара ни да губим централизация, нарушава когнитивните ни качества и понижава мотивацията и мозъчната функционалност (както се удостоверява от проучвания за резултатите от шума). Според изследвания, когато прекарваме време в атмосфера на тишина, мозъкът ни възвръща изгубените си функционалности. Древните духовни учители са знаели това. Те също знаеха това. тишината лекува, води ни в дълбините на самите нас, балансира тялото и мозъка. Сега науката споделя същото.
Във всеки случай лечебните изгоди от природата и бездействието са добре документирани. Към тях към този момент можем да прибавим цената на мълчанието. Тишината може да бъде този еликсир, от който се нуждаем, с цел да се оправим с нашия вманиачен, съвременен метод на живот.
