Тишата на примирието може да бъде разбрана едва когато знаеш

Тишата на " примирието " може да бъде разбрана едвам когато знаеш по какъв начин звучи шумът на оръжията. И до момента тръпна, когато се сетя за вечерта преди две седмици, в която сирените в Тел Авив завиха за първи път. Децата таман бяха заспали, взехме ги на ръце и се затичахме към убежището един етаж по-долу. Още вярвахме, че ще могат да продължат да спят. След това пристигна първият тропот, когато ракета на израелската отбранителна система засече ракета от Газа. Последва още един, още един и още един. Ужасени децата се сгушиха в нас. Едва бяхме напуснали убежището, когато сирените завиха още веднъж. Всичко се потвори четири пъти, до момента в който най-после ситуацията се успокои. В три час през нощта ме разсъни следващата експлозия, креватът ни сякаш се тресеше. Този път сирените бяха пуснати директно след тътена.

Да си поемеш мирис

Не мога даже да си показва какъв брой оглушителни са били идващите дни и нощи за фамилиите в Газа. Какъв ли боязън са изпитвали децата там от шума на безбройните бомбени гърмежи, какъв брой ли мощно би трябвало да се е тресла земята при рухването на цели небостъргачи в съседство? На този декор изказванието, че откритото помирение сред Израел и Хамас е добра вест, звучи тривиално. Разбира се, че е добра вест - за всички цивилни жители, изключително за децата от двете страни. Най-накрая успокоение. Най-накрая можеш да си поемеш мирис и да спиш умерено. Но това може да се окаже просто мъртвило пред нова стихия.

Тъй като аргументите, довели до предходното военно опълчване, са все по този начин годни. Това се отнася най-много за Йерусалим: идното принудителноте унищожаване на палестински домове в интерес на израелските заселници в квартала Шейх Джара или пък конфликтите сред палестинци и изралеските сили за сигурност на Храмовия рид са единствено част от образците.

Буреносните облаци се сгъстиха

Но това не е всичко: опълчването този път не бе единствено сред Газа и Израел - и в границите на страната Израел се стигна до конфликти и принуждение сред евреи и араби. Дали те ще секнат в този момент, когато има подписано помирение? Или към този момент това напрежение, което постоянно е съществувало подсъзнателно сред двете страни, излезе нескрито и няма по какъв начин бързо да изчезне?

До момента градове като Ако (също Акра - б.р.) представляваха позитивен образец за това по какъв начин мирното взаимно битие сред израелци и палестинци може да наподобява. Мои другари израелци, които още от младежка възраст вземат участие интензивно в придвижването за мир, нарекоха по тези аргументи щерка си Ако. Като знак в какъв свят биха желали да пораства щерка им. Но в този момент и в този град се стигна до вълнения - опожарен да вземем за пример бе един ресторант, чийто шеф от години се застъпва за мирния взаимен живот. Враждуващите страни би трябвало най-сетне още веднъж да стартират да беседват - колкото и обикновено да звучи тази рекомендация. Пълноценни договаряния за мир сред Израел и палестинското управление не е имало от 2008-а година насам! Много анализатори считат, че решението за съществуването на две страни е невероятно, защото към този момент са обособени прекалено много еврейски селища в окупирания от Израел Западен бряг.

Надеждата за мир се трансформира в обект на подбив

Затова и макар облекчението от откритото помирение тези дни съм тъжна и угрижена. Какви са изгледите, щом даже един от водещите командири на израелската войска сподели, че в случай че идващите пет години останат спокойни, той би оценил това като триумф? Колко постоянно ще би трябвало да изживяват контузии децата и от двете страни? Надеждата за мир, както наподобява, ще се трансформира единствено в обект на подбив. Най-доброто, което могат да получат децата в Близкия изток за момента, е примирието. Можем единствено да се надяваме, че то ще се задържи - най-малко за седмица.

Автор: Сара Хофман