Ревността - спътник на „стремежа към справедливост“ ♥ Уейн ДАЙЪР
(The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon)
„ Не е почтено! “ – Мотото на неефективните взаимоотношения
Търсенето на правдивост може да проникне в персоналните ви взаимоотношения и да попречи да поддържате връзка дейно с другите хора. Мотото „ Не е почтено! “ е едно от най-разпространените и най-пагубни недоволства на един човек от различен. За да прецените, че нещо е незаслужено, вие би трябвало да се сравните с различен субект или група от човеци. Вие разсъждавате почти по този начин: „ Щом те могат, и аз мога “, „ Не е почтено да имаш повече от мен “,„ Аз не съумях да го направя, за какво ти да успееш? “. И по този начин нататък, и по този начин нататък.
В този случай вие определяте кое е положително за вас, като изхождате от държанието на някой различен. С други думи, този някой, а не самият вие, има власт над страстите ви. Ако се разстройвате, че не сте съумели в нещо, в което различен е съумял, вие ставате подвластен от другия. Винаги когато се сравнявате с някой различен,вие играете на „ Не е почтено “ и от религия в себе си минавате към „ външно “ мислене, ориентирано към другите.
Една от пациентките ми, привлекателна млада жена на име Джуди, е добър образец за този тип самопогубващо държание. Джуди се оплакваше от 5-годишния си неудачен брак. В един вечерен сеанс по групова психотерапия тя изигра собствен фамилен спор. Когато младият мъж, който играеше ролята на брачна половинка й – застрахователен сътрудник, – й сподели нещо неприятно, Джуди мигновено го запита: „ Защо сподели това? Аз в никакъв случай не ти приказвам такива неща. “ Когато той заприказва за двете им деца, тя отвърна: „ Не е почтено. Аз в никакъв случай не въвличам децата в разногласието “. Когато, съобразявайки се с функциите си, заговориха за идно вечерно излизане, причините на Джуди още веднъж бяха: „ Не е почтено. Ти непрестанно излизаш да се забавляваш, а аз би трябвало да заставам у дома при децата. “
За Джуди бракът се свеждаше до водене на сметки. Едно за теб, едно за мен. Всичко би трябвало да е почтено. Ако аз действам по този начин, и ти би трябвало да постъпваш по същия метод. Нищо чудно, че съвсем от самото начало тя се усещаше огорчена и афектирана – нейната грижа бе по-скоро да изправя мислени неправди, вместо да се вгледа в брака си и да се опита да го заздрави. Стремежът на Джуди да получи правдивост беше невротична „ задънена улица “. Тя оценяваше държанието на брачна половинка си въз основа на своето лично държание, а щастието си – възоснова на държанието на брачна половинка си. Ако престане непрестанно да търси сметка и в случай че стартира да преследва задачите си, без да се постанова някой някому да бъде дебитор, връзките със брачна половинка й биха се подобрили доста.
Справедливостта е външно разбиране – начин да се изплъзнете от отговорността да поемете надзор над личния си живот. Вместо да смятате, че нещо е незаслужено, можете да решите какво в действителност желаете и по-късно да разработите проект, с цел да постигнете задачата си без значение от желанията или постъпките на другите. Простият факт е, че всеки човек е друг и колкото и да се оплаквате, че животът на другите се е подредил по-добре от вашия, няма да предизвикате никакви позитивни промени у себе си. Ще би трябвало да се откъснете от сравнението с другите и да захвърлите бинокъла, с който гледате какво вършат те. Някои хора работят по-малко, а получават повече. Други са покровителствувани и се издигат, до момента в който вие сте този, който има качествата. Съпругът/съпругата ви и децата ви ще продължат да постъпват друго от вас. Но в случай че, вместо да се сравнявате с другите, се обърнете към себе си, няма да имате опция да се разстройвате поради отсъствието на тъждество, което забелязвате.
Предпоставката за съвсем всеки тип невроза е убеждението, че държанието на другите е по-значимо от вашето лично. Ако се придържате към изречения от вида на „ Ако той може, и аз би трябвало да мога “, ще уреждате живота си въз основа на нечий различен живот и в никакъв случай няма да заживеете личния си.
Ревността – спътник на „ устрема към правдивост “
Английският стихотворец и драматург Джон Драйдън назовава ревността „ жълтеницата на душата “. Ако вашата ревнивост ви пречи и поражда у вас друга степен на прочувствена демобилизация, вие можете да си поставите за цел да скъсате с този ненужен метод на мислене. Ревността значи да изисквате от някого да ви обича по избран метод и в случай че той не ви обича по този начин, да се оплаквате: „ Не е почтено “. Тя е резултат от липса на самонадеяност просто тъй като е страст, ориентирана към другите. Тя разрешава тяхното държание да предизвиква у вас прочувствен дискомфорт. Хората, които същински харесват себе си, не избират ревността и не си разрешават да се разстройват, в случай че някой не играе почтено.
Никога не можете да предвидите по какъв начин обичаният от вас човек ще се отнесе към различен човек. Ако реши да прояви към него лоялност или обич, ревността ще ви завладее единствено в случай че смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньорът/партньорката ви обича друга/друг, той/тя не е „ нечестен/нечестна “, а просто е подобен, какъвто е. Ако окачествите държанието му/й като непочтено, най-после несъмнено ще се опитате да разберете коя е повода. Отличен образец за това е моя пациентка, която бе вбесена, тъй като брачният партньор й имаше любовна връзка. Обзе я мощно предпочитание да разбере коя е повода за това. Непрекъснато питаше: „ В какво сбърках? “, „ Какво ми липсва? “, „ Не бях ли задоволително добра за него? “, и си задаваше други сходни въпроси, които посочваха, че й липсва самонадеяност. Хелън не преставаше да мисли какъв брой несправедлива е изневярата на брачна половинка й. Идваше й мислено даже също да си откри ухажор, с цел да възвърне равновесието. Плачеше постоянно и гневът й се сменяше с отчаяние. Погрешният метод на мислене, който е причина за нещастието на Хелън, се корени в желанието й за правдивост. То я задушава във взаимоотношенията с мъжа й. Избора на мъжа й да поддържа извънбрачна любовна връзка тя употребява като причина да се разстройва. Същевременно употребява държанието му като мотив да извърши нещо, което евентуално от дълго време й се е желало да направи, само че не е направила, тъй като нямало да е почтено. Стремежът на Хелън към безспорна правдивост допуска, че в случай че тя първа стартира извънбрачна връзка, брачният партньор й ще би трябвало да отвърне със същото. Емоционалното положение на Хелън няма да се усъвършенства, до момента в който не реши, че мъжът й е взел своето решение без значение от нея и че той може да има хиляди учредения – нямащи отношение към нея – за извънбрачните си полови опити. Може просто да е желал да изпита нещо друго, може да е обичал друга жена с изключение на брачната половинка си, да е желал да потвърди мъжествеността си или да отдалечи настъпването на старостта. Каквато и да е повода, тя няма нищо общо с Хелън. Хелън може да одобри връзката му и като връзки сред двама души, а не като скрит план против нея. Дали ще се разстрои, зависи единствено от нея. Тя може да продължи да се наранява със самобичуваща ревнивост, в която слага мъжа си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо общо със личната й самокритика.
От: „ Вашите слаби места “, Уейн Дайър, превод Нели Щерева, изд. „ Кибеа “, 2011 година
Картина: The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon; chinaoilpaintinggallery
