Св. 42 мчци в Амория. Преп. Аркадий Кипърски
Тези християнски мъченици, на брой четиридесет и двама, били военачалници и потърпевши за вярата през 840 година в гр. Амория, в малоазийската област Фригия.
Град Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите при започване на IX век, при византийския император Теофил (829-842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът евентуално щял да отстъпи, в случай че сред жителите на града не се намерил изменник. Очаквайки огромна премия за измяната, той посочил на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по подобен метод градът бил високомерен и предаден на огън. По-голямата част от жителите и бойците, които защищавали града, били избити или отведени в иго. Победителят заповядал да затворят в тюрма основните военачалници. Те били 42 души. Църквата уважава еднообразно паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и положителни бойци, и правилни чиновници на Христа.
За тях предстояло тежко тестване. Напразно император Теофил предложил за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всевъзможен откуп: той желал най-много да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел използвал всички средства. В мрачната тюрма на пленниците непрекъснато дохождали пратеници от мохамеданския шеф, с цел да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът работил ту посредством закани и суровост, ту посредством ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото тестване, от ден на ден и повече укрепвали духом. Те търсели мощ и разтуха в непрекъснатата молитва, благодарели на Бога, Който им пратил премеждия и посредством това им показал средство да загладят прегрешенията на предходния си живот. Те всички радостно и умерено очаквали гибелта, с цел да се съединят с Иисуса Христа и да придобият безконечните богатства на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били наказани на гибел и посечени с меч.
Град Амория бил дълго обсаждан от мохамеданите при започване на IX век, при византийския император Теофил (829-842 г.) Християните се защищавали мъжествено и врагът евентуално щял да отстъпи, в случай че сред жителите на града не се намерил изменник. Очаквайки огромна премия за измяната, той посочил на мохамеданите уязвимата страна на крепостната градска стена и по подобен метод градът бил високомерен и предаден на огън. По-голямата част от жителите и бойците, които защищавали града, били избити или отведени в иго. Победителят заповядал да затворят в тюрма основните военачалници. Те били 42 души. Църквата уважава еднообразно паметта на всички тия мъжествени вождове, които се оказали и положителни бойци, и правилни чиновници на Христа.
За тях предстояло тежко тестване. Напразно император Теофил предложил за тях богат откуп. Победителят отхвърлял всевъзможен откуп: той желал най-много да принуди християните да се отрекат от вярата си и за тази цел използвал всички средства. В мрачната тюрма на пленниците непрекъснато дохождали пратеници от мохамеданския шеф, с цел да ги убеждават да признаят Мохамед. Врагът работил ту посредством закани и суровост, ту посредством ласкави думи и обещания. Но християните, понасяйки жестокото тестване, от ден на ден и повече укрепвали духом. Те търсели мощ и разтуха в непрекъснатата молитва, благодарели на Бога, Който им пратил премеждия и посредством това им показал средство да загладят прегрешенията на предходния си живот. Те всички радостно и умерено очаквали гибелта, с цел да се съединят с Иисуса Христа и да придобият безконечните богатства на бъдещия по-добър живот. Военачалниците-християни били наказани на гибел и посечени с меч.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ