Тезата, че след агресията на Русия спрямо Украйна първата е

Тезата, че след експанзията на Русия по отношение на Украйна първата е попаднала в интернационална изолираност, е мощно пресилена. Тя по-скоро отразява пропагандни внушения от Запада, в сравнение с да показва експертно и обективно положението, в което се намира външната политика на Москва. Посещението на китайския президент Си Дзинпин в съветската столица при започване на тази година може да е най-тлъстият, само че надалеч не е единственият мотив, опровергаващ сходни изказвания. Първият съветски посланик Сергей Лавров изключително динамично през последната една година реализира редица срещи с представители на страни от Африка, Близкия Изток и Централна Азия, до момента в който Владимир Путин продължи да представяла страната си в многостранни формати като Евразийския стопански съюз (ЕИЗ), Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) и Шанхайската организация за съдействие (ШОС). Държава с такива дипломатически контакти не е в интернационална изолираност.

Въпреки това Русия заплаща цена за своя авантюризъм по отношение на Украйна, която надалеч не се отнася единствено до стопанската система на федерацията. Държавите от Европейския съюз и НАТО, в случай че изключим Унгария и Турция, са построили нещо като санитарна отдалеченост по отношение на съветския държавен глава. Тези дни, макар напрежението с Китай, американският президент Джо Байдън удостовери желанието си за среща с Си Дзинпин, само че такава с Владимир Путин въобще не попада в проектите на сегашния началник на Белия дом. Макар нетипично за французин, Емануел Макрон охлади поривите си за регулярен разговор с съветския държавен глава. Дори другояче извънредно внимателният немски канцлер, Олаф Шолц привидя края на " империализма на Путин ". Италианският министър-председател, Джорджа Мелони, още прясна в това си качество, пък отиде на крайници в Киев при Володимир Зеленски. А тези неща проблематизират съветската външна политика в нейния западен вектор, лимитират обсега й, вършат я по-скоро сенчеста и тайна. А Западът бе източник на два значими актива за Кремъл: пари и авторитет. Над година и няколко месеца, откакто Москва реши да нападне Киев, Путин към този момент не получава нито едно от двете.

Но в случай че връзките със Запада бяха обтегнати и преди окончателната съветска експанзия против Украйна, войната сътвори неудобства на външната политика на Кремъл и по други места. Така че през последната една година Москва претърпя релативизация на въздействието си в някои процеси (като тези в Южен Кавказ сред Армения и Азербайджан или в Централна Азия сред Киргизстан и Таджикистан), в някои организации (като ОДКС, където Армения, Казахстан и Киргизстан имаха друг вид искания по отношение на Москва) и в някои топоси (като Централна Азия, където Пекин инициира първата Среща сред Китай и Централна Азия, C+C5). Всъщност Беларус е една от дребното страни, по отношение на които през днешния ден Русия има по-голямо въздействие, в сравнение с това бе казусът преди да стартира войната в Украйна.

Тези усложнения на съветската външна политика, която се сблъсква със относително противодействуващ и консолидиран блок на Запад, а на Изток опциите й биват стеснявани прогресивно от Поднебесната империя, принуждават Кремъл да търси други дестинации за реализация. Оттук неговият специфичен фокус на внимание по отношение на Африка. Още повече, че по отношение на Черния континент Москва има механизми за въздействие. Например износът на оръжие, житни култури, нуклеарна технология и услугите на наемническата формация " Вагнер ", както и дялове в локални компании за рандеман на разнообразни първични материали (от злато в Судан до диаманти в Ангола). Чрез задълбочаването на връзките си с Африка Русия цели най-малко две неща. Едното е приемането на политическа поддръжка от страни от континента в границите на гласувания в интернационалните организации като Организация на обединените нации. Другото, въздействие и достъп - икономическо и военно - по южния фланг на НАТО. А като цяло: да възвърне най-малко отчасти въздействието, което в миналото Съюз на съветските социалистически републики е имало върху континента. След към месец, през юли в Санкт Петербург е планувана да се състои и втората среща " Русия - Африка ".

Успоредно на това и отново на юг Москва се пробва да развива и връзките си с страните от Близкия Изток. Тук, още веднъж в подтекста на войната в Украйна, Русия може да уточни някои образци за сполучливо съдействие. Такива са вносът на безпилотни летателни апарати от Иран (различни модификации на Шахед и Мохаджер-6); продължаващото съдействие с арабските монархии в ОПЕК+ (Саудитска Арабия и ОАЕ подцениха американския напън за увеличение на производството на нефт предходната година) и ролята, която някои страни - като Турция и ОАЕ - играят за заобикалянето на наложените върху Кремъл наказания от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Възможността на Русия за насърчаване на връзките й с страните от Африка и Близкия Изток обаче има своите ограничавания. Така да вземем за пример, Москва не може да бъде конкурентноспособна нито на Съединени американски щати като главен проводник за сигурност на страни като Израел и арабските монархии, нито на Европейски Съюз и Китай като техен търговски сътрудник.

Въпреки това миналите дни бяха показателни за интензивността на съветската външна политика по южния й вектор: Владимир Путин бе хазаин както на алжирския президент Абделмаджид Тебун, по този начин и на този на ОАЕ, Мохамед бин Зайед.

Въпреки отстъплението на въздействието на Съюз на съветските социалистически републики върху Африка след разпадането на руската система, Русия и Алжир съумяват да запазят връзките си (ако не наложително по наличие, най-малко по форма). За последното има значима историческа причина: поддръжката, която Съюз на съветските социалистически републики е отдавала за кадровото създаване на Алжир при освобождението от френския колониализъм. Но водещият претекст за положителното съдействие сред Москва и Алжир е различен. На идеологическо равнище, това е симбиозата сред антиколониалния етос на външната политика на страната от Магреб и антиглобалисткия подобен на Руската Федерация, обединявани преди от общ социалистически пиедестал, а през днешния ден - от споделен авторитаризъм и антизападничество. На практическо равнище Алжир е най-големият африкански вносител на съветски боен хардуер (в края на предходната година излезе информация, че въпросната страна мисли да отдели внушителна част от планувания си за тази година боен бюджет на стойност 18 млрд $ в закупуването на съветски подводници и изтребители, в това число стелт от пето потомство Su-57). В допълнение Алжир дружно с Египет са от най-големите вносители на съветски житни култури.

Въпреки положителната основа за партньорство сред двете страни обаче както и политическото съглашенство с Москва около войната в Украйна, Алжир добре схваща, че точно протестът на съветските въглеводороди от Европейски Съюз основава перспективни търговски благоприятни условия за газовия бранш на северноафриканската страна. В този аспект, още веднъж стъпвайки на основата на ползотворно историческо партньорство, предходната година Алжир и Италия подписаха съглашения, свързани с спомагателния импорт на природен газ от Северна Африка към Апенините, в това число за сметка на съветския. Именно Рим в Средиземно море съумява да се възползва най-добре от войната в Украйна и комплицираните връзки сред Франция и Алжир, продължавайки да развива газовите си връзки с Алжир и Либия (като паневропейската концепция е, че Италия може да се трансформира и в хъб на природен газ, приближаващ от Африка).

Най-високопоставеният посетител на Петербургския интернационален стопански конгрес, където се видя с Владимир Путин, пък бе президентът на ОАЕ, Мохамед бин Зайед. Всъщност Русия е в положителни позиции да се облагодетелства от разведряването на връзките сред арабските монархии, от една страна, и Иран и Сирия, общоприети сътрудници на Москва, от друга. Но войната в Украйна придаде ново значение на Абу Даби за Кремъл: Емиратите са дестинация, на която Москва може да разчита за износа и препродажбата на нефт (още повече, че ОАЕ имат опит в тази посредническа роля, само че с ирански въглеводороди). От Емиратите Русия може да се снабдява и с полупроводници, достъпът на Москва до които е стеснен от наложените й от Запада наказания. Това са част от аргументите, заради които ОАЕ е една от страните, чийто стокооборот с Москва скочи трагично през миналата година (с 68%). Сравнителен синхрон, с някои нюанси, се следи и в ползите на външните политики на Емиратите и Русия в Либия, в Судан, в Йемен (а в неотдавна, въпреки и не в същия размер, и в Сирия).

Всъщност визитите на Абделмаджид Тебун и Мохамед бин Зайед в Русия, случили се директно едно след друго, са най-пресният образец в посока на това, че Москва не е изолирана дипломатически в степента, в която това се внушава. С тези срещи от Кремъл демонстрират, че Русия е способна както да съхранява остарели партньорства (като това с Алжир), по този начин и да развива относително нови (това с ОАЕ).

Все още има хора, които харесват Путин. Въпреки дипломатическата карантина, наложена на последния от Запада, и все по-очевидната му подчиненост на Изтока. Африка и Близкия Изток няма да обезпечат пари и авторитет на съветския държавен глава - най-малко не в степента, в която това правеха Европейски Съюз и Съединени американски щати - само че лимитираните външнополитически варианти са новата действителност за съветската дипломация от година и няколко месеца насам.