Пловдив първо да си вземе най-големия парк в региона, а след това да мисли за “Родопи“ и “Марица“
„ Тесните облекла на Пловдив ” е обичана фраза на всички кандидат-кметове по време на предизборните акции. Когато няма какво повече да се каже за решаването на проблемите на града, то обичана тематика е за „ поглъщането ” на двете общини „ Родопи ” и „ Марица ”. Бившите кметове Здравко Димитров и Иван Тотев също нееднократно са захващали тематиката.
Прочетете още
Новият градоначалник Костадин Димитров има централна роля в полемиката за присъединението на част от Община „ Родопи ”. Именно на 17 декември в Белащица ще се организира референдум дали обитаемото място да се причисли към Община Пловдив.
Тук разликата е, че Костадин Димитров взе различен метод в изрече си. Повечето изявления до момента бяха в реторика за „ премахването на двете „ селски ” общини с административен център Пловдив. Те обаче обхващаха единствено едната позиция. Тя е какви изгоди ще понесе това на града, без да се гледа какво ще донесе това на обитаемоте места край Пловдив.
Кметът този път сподели – Пловдив би трябвало да се развива хоризонтално, без да обаче да се води война с двете общини, а да преследват общи цели.
Дълъг и многолик е разногласието по какъв начин двете общини „ Родопи ” и „ Марица ” се развиват, и по какъв начин биха могли да се трансформират, в случай че станат част от Пловдив. При всички положения все още двете административни единици могат да дават отговор почти по същия метод като Община Пловдив на потребностите на хората.
Неслучайно в Закона за административно-териториално устройство на България, главният механизъм за присъединение или формиране на нови общини, е провеждането на референдум за обособяване – т.е. моментът на „ усвояване ” не е метода, по който би трябвало Община Пловдив да работи.
Отвъд „ Родопи ” и „ Марица ” обаче има територии и обитаеми места, които по всяка възможност ще бъдат надалеч по-добре в рамките на Община Пловдив.
Такъв е казусът с лесопарк „ Родопи ”, който е ситуиран на 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700м. Там са обособени четири туристически зони - хижа „ Здравец ”, Студенец, Копривките и Бяла Черква.
Почти целият планински парк се намира върху територията на община Куклен, а дребна част от него е в община „ Родопи ”. Местността е измежду обичаните места на пловдивчани, като смисълът на лесопарка е да бъде това, което е Витоша за софиянци. Природният парк „ Витоша ” е със лично управление, бюджет и конструкция, които се грижат за него.
Парк „ Родопи ” обаче е съвсем напълно в грижите на Община Куклен, която няма по какъв начин да се оправи с поддържането му. Тук не става въпрос дали кметът, който и да е той, е задоволително упорит или добър началник, просто опциите на общината не са задоволителни за това. С годишен бюджет от към 15 млн. лв., от които 5 млн. лв. са финансовите разноски Куклен мъчно може да отговори на потребностите на жителите обитаемоте места, камо ли на сходен курорт и лесопоарк.
Резултатът е парк „ Родопи ” е безстопанствен, с неприятна инфраструктура, а към този момент стартира и да се презастроява безредно.
За това Община Пловдив преди да протяга ръка на обитаемоте места би трябвало да намерения по какъв начин може да трансформира екопарк „ Родопи ” в това, което би трябвало да бъде той за пловдивчани.
На първо място би трябвало да се намери механизъм за прибирането на местността в рамките на Пловдив, или минимум общината да въздейства върху процесите на развиването й. Според законите за локалното самоуправление и за административно-териториалното устройство, има спънки, които са за присъединението на екопарк „ Родопи ” непосредствено към Пловдив.
Един от проблемите е, че територията към хижа „ Здравец ” и другите три курорта нямат статут на обособени обитаеми места. В този смисъл така наречен „ референдум ” не може да се организира. От друга страна, чисто хипотетично директното присъединение на тази територия не може да се реализира, защото нямат обща граница с Община Пловдив. Въпреки това има две изключения в България – общините Кричим и Златица са разграничени на две части без да имат обща граница сред тях.
Вариантът тук е Община Куклен да се „ откаже ” от лесопарк „ Родопи ” или да се задействат механизми на по-високо равнище в страната, с цел да се вземе решение за прехвърлянето на територията към Пловдив. Това е извънредно мъчно на този стадий, само че не е невероятно.
Друга алтернатива е да се сътвори специфична конструкция по сходство на естествен парк „ Витоша ”, който да поеме ръководството на местността – дали през страната, или тип съдружие сред общините в района, с водещото присъединяване на Пловдив.
Със сигурност тематиката за лесопарк „ Родопи ” не трябва повече да се подценява, а кметът на Пловдив би трябвало да има водеща роля в полемиката за бъдещето му. Думите му – разговор за гонене на общи цели може да се приложи точно тук. Иначе скоро цялата околност освен няма да бъде това, което пловдивчани заслужават, а ще бъде следващото изгубено естествено благосъстояние.
Прочетете още
Новият градоначалник Костадин Димитров има централна роля в полемиката за присъединението на част от Община „ Родопи ”. Именно на 17 декември в Белащица ще се организира референдум дали обитаемото място да се причисли към Община Пловдив.
Тук разликата е, че Костадин Димитров взе различен метод в изрече си. Повечето изявления до момента бяха в реторика за „ премахването на двете „ селски ” общини с административен център Пловдив. Те обаче обхващаха единствено едната позиция. Тя е какви изгоди ще понесе това на града, без да се гледа какво ще донесе това на обитаемоте места край Пловдив.
Кметът този път сподели – Пловдив би трябвало да се развива хоризонтално, без да обаче да се води война с двете общини, а да преследват общи цели.
Дълъг и многолик е разногласието по какъв начин двете общини „ Родопи ” и „ Марица ” се развиват, и по какъв начин биха могли да се трансформират, в случай че станат част от Пловдив. При всички положения все още двете административни единици могат да дават отговор почти по същия метод като Община Пловдив на потребностите на хората.
Неслучайно в Закона за административно-териториално устройство на България, главният механизъм за присъединение или формиране на нови общини, е провеждането на референдум за обособяване – т.е. моментът на „ усвояване ” не е метода, по който би трябвало Община Пловдив да работи.
Отвъд „ Родопи ” и „ Марица ” обаче има територии и обитаеми места, които по всяка възможност ще бъдат надалеч по-добре в рамките на Община Пловдив.
Такъв е казусът с лесопарк „ Родопи ”, който е ситуиран на 23 000 дка, с надморска височина от 700 до 1700м. Там са обособени четири туристически зони - хижа „ Здравец ”, Студенец, Копривките и Бяла Черква.
Почти целият планински парк се намира върху територията на община Куклен, а дребна част от него е в община „ Родопи ”. Местността е измежду обичаните места на пловдивчани, като смисълът на лесопарка е да бъде това, което е Витоша за софиянци. Природният парк „ Витоша ” е със лично управление, бюджет и конструкция, които се грижат за него.
Парк „ Родопи ” обаче е съвсем напълно в грижите на Община Куклен, която няма по какъв начин да се оправи с поддържането му. Тук не става въпрос дали кметът, който и да е той, е задоволително упорит или добър началник, просто опциите на общината не са задоволителни за това. С годишен бюджет от към 15 млн. лв., от които 5 млн. лв. са финансовите разноски Куклен мъчно може да отговори на потребностите на жителите обитаемоте места, камо ли на сходен курорт и лесопоарк.
Резултатът е парк „ Родопи ” е безстопанствен, с неприятна инфраструктура, а към този момент стартира и да се презастроява безредно.
За това Община Пловдив преди да протяга ръка на обитаемоте места би трябвало да намерения по какъв начин може да трансформира екопарк „ Родопи ” в това, което би трябвало да бъде той за пловдивчани.
На първо място би трябвало да се намери механизъм за прибирането на местността в рамките на Пловдив, или минимум общината да въздейства върху процесите на развиването й. Според законите за локалното самоуправление и за административно-териториалното устройство, има спънки, които са за присъединението на екопарк „ Родопи ” непосредствено към Пловдив.
Един от проблемите е, че територията към хижа „ Здравец ” и другите три курорта нямат статут на обособени обитаеми места. В този смисъл така наречен „ референдум ” не може да се организира. От друга страна, чисто хипотетично директното присъединение на тази територия не може да се реализира, защото нямат обща граница с Община Пловдив. Въпреки това има две изключения в България – общините Кричим и Златица са разграничени на две части без да имат обща граница сред тях.
Вариантът тук е Община Куклен да се „ откаже ” от лесопарк „ Родопи ” или да се задействат механизми на по-високо равнище в страната, с цел да се вземе решение за прехвърлянето на територията към Пловдив. Това е извънредно мъчно на този стадий, само че не е невероятно.
Друга алтернатива е да се сътвори специфична конструкция по сходство на естествен парк „ Витоша ”, който да поеме ръководството на местността – дали през страната, или тип съдружие сред общините в района, с водещото присъединяване на Пловдив.
Със сигурност тематиката за лесопарк „ Родопи ” не трябва повече да се подценява, а кметът на Пловдив би трябвало да има водеща роля в полемиката за бъдещето му. Думите му – разговор за гонене на общи цели може да се приложи точно тук. Иначе скоро цялата околност освен няма да бъде това, което пловдивчани заслужават, а ще бъде следващото изгубено естествено благосъстояние.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ