Партиите на мира се стремят да превърнат своето безкрилие в национална политика на България
Теодора Димова,
„ Партиите на мира ”, които до момента бяха сдържано нападателни, стават все по-нагло нападателни. С нападателна натрапчивост повтарят, че не би трябвало да оказваме помощ на Украйна с оръжие.
Българската оръжейна индустрия от десетилетия работи на цялостни обороти, незасегната от рецесии, тя е една от главните индустрии в българската стопанска система, една от най-устойчивите, която храни десетки хиляди фамилии, една от най-конкурентните на международния пазар, на който нито един създаден патрон не е останал непродаден. Искат да ни убедят, че до момента тази индустрия е работила за мирни цели и едвам от една година, откогато Русия атакува Украйна, работи в интерес на войната, и към Украйна не би трябвало да отива нито един патрон. За малоумни ли ни мислят!
„ Нито един патрон ” стана един от най-употребяваните изрази през последните месеци. Бившият вицепремиер Нинова го повтори стотици пъти и след нея го поеха миролюбците, искащи провалянето на Украйна.
Какво е произвеждал до момента българският военно-промишлен комплекс, къде са изнасяни милионите патрони, създадени до този миг? „ Миролюбците “ не си ли зададоха този въпрос най-малко веднъж? Животът на всички, против които са изстреляни тези патрони, по-малко скъп ли е от живота на наемниците на Кадиров и Пригожин? Наистина ни мислят за малоумни, щом мислят, че ние не си задаваме тези въпроси.
Как да се пази Украйна против наемниците на Кадиров и Пригожин, които стрелят с ракети, патрони и снаряди? Ние сме за мир! Ние сме за мир! Хубаво, че сте за мир, само че когато се стреля против тях,
украинците с голи ръце ли да се отбраняват?
Или патроните са безвредни във всички други случаи и стават рискови единствено когато отиват в Украйна, само тогава те служат за война и за гибел. Наистина ли ни мислите за малоумни?
Работниците, които работят в българския ВПК, могат да са спокойни, когато създадената от тях продукция се изнася във всички краища на света, само че когато се изнася за Украйна, тогава се демонстрира трагичен обществен проблем – да затворим ли военните фабрики, да съкратим ли хиляди служащи, да останат ли без самун техните фамилии?
Те са за мир, само че не са за закриването на ВПК. Не желаят десетки хиляди българи да останат безработни, да бъдат обречени на апетит и бедност, дано най-спокойно да си произвеждаме мирни оръжия и муниции за целия останал свят. Опасни са единствено оръжията за Украйна.
Никога до момента в българската история не е имало толкоз миролюбиви политици, колкото се появиха след 24 февруари предходната година. С наближаването на изборите се появяват от ден на ден „ партии на мира ”. Сигурно сме оглавили европейската ранглиста, както от дълго време я оглавяваме по беднотия. За тези, които не виждат връзката, ще напомня един известен откъс: „ Бедността е най-справедливото наказване за нелепостта на един народ “.
В целия свят медиите приказват, че се чака огромно пролетно нахлуване на съветската войска, а в това време в България се следи огромно пролетно говорене за мир. Пяна им излезе на устата от говорене за мир. Когато стартира пролетното нахлуване на съветската войска, тогава ли ще настъпи мирът в Украйна? Наистина, за малоумни ли ни мислят!
В речта си предходната седмица съветският президент още веднъж повтори пропагандната неистина, че Украйна била почнала войната, а той употребявал мощ, с цел да я спре. Никой до момента не е лъгал по-нагло. Никой не си е разрешавал такава подигравка с обстоятелствата. Никой не си е разрешавал по този начин цинично да декларира, че интернационално приети граници на една страна са съветски изконни територии. Подобно на това негово налудничаво изявление, че границите на Русия не свършват на никое място. Долу-горе това е идеологията на „ Русский мир “. Затова се постанова нашите
„ партии на мира “ да разясняват, че става дума за „ русский мир “.
Няма рационален човек на земята, който да не желае мир. Но нашите „ партии на мира “ не трябва да не помнят, че в Русия, когато някой жител се появи на улицата с афиш, на който написа „ Нет войне! “, той мигновено бива арестуван от милицията. В Русия всеки е задължен да бъде за войната! В този подтекст би трябвало да сложим нашите „ партии на мира “. Така на всеки ще стане ясно дали те служат на мира, или на Москва.
Здравият разсъдък изисква да настояваме за мир. Но здравият разсъдък не изисква ли същото и от Русия?
Тъй като сме за мир, ще оказваме помощ на Украйна единствено с бинтове и марли. Руснаците ще стрелят против украинците, а те ще се превързват с нашите бинтове и марли. Това хуманизъм ли е, или цинизъм?
Украинците една година се бранят свръх сили, до момента в който съветската войска унищожава украинската индустрия, електроцентрали, пътища, градове. Подпомагана от целия свят, Украйна се брани мъжествено. Смелата опозиция на Украйна изуми целия свят. Ако има огромна изненада от тази война, то е точно сполучливата опозиция, която Украйна оказва на агресора. Тази опозиция още първите дни спря голямата колона от тежка военна техника, ориентирана към Киев. Брани сполучливо всяка педя украинска земя, активизира духовните сили и опозиция на целия украински народ, обърка първичните, както и всички последващи проекти на агресора. И го принуждава да търси нови тактики, като всяка от тях след това се проваля. Даваме си сметка какъв брой тежко е изумена стопанската система на Украйна от войната и точно по тази причина духът на украинския народ ни възхищава. Духът е главното оръжие на Украйна. Украйна се нуждае от танкове, самолети, ракети, оръдия точно тъй като има дух. Без този дух, всичко е купчина желязо. Затова на украинския пилотски шлем, който президентът Зеленски подари на английския парламент, е изписано: „ Имаме независимост, дайте ни крила да я защитим “.
Тези, които ни приканват да не оказваме помощ на Украйна, нямат криле и се стремят да трансфорат своето безкрилие в национална политика на България. Но нашият народ постоянно е бил хвъркат. В националната митология най-големите герои постоянно са крилати. Славната българската армия постоянно е била крилата. Българинът не е жалил залъка си и кръвта си да се брани, когато е бил нападан. Същото прави в този момент и украинският народ. Затова се нуждае от помощ. От поддръжка. И е изменничество пред нашия народ, в случай че не му оказваме помощ – убиваме не духа на Украйна, а духа на България.
„ Партиите на мира ”, които до момента бяха сдържано нападателни, стават все по-нагло нападателни. С нападателна натрапчивост повтарят, че не би трябвало да оказваме помощ на Украйна с оръжие.
Българската оръжейна индустрия от десетилетия работи на цялостни обороти, незасегната от рецесии, тя е една от главните индустрии в българската стопанска система, една от най-устойчивите, която храни десетки хиляди фамилии, една от най-конкурентните на международния пазар, на който нито един създаден патрон не е останал непродаден. Искат да ни убедят, че до момента тази индустрия е работила за мирни цели и едвам от една година, откогато Русия атакува Украйна, работи в интерес на войната, и към Украйна не би трябвало да отива нито един патрон. За малоумни ли ни мислят!
„ Нито един патрон ” стана един от най-употребяваните изрази през последните месеци. Бившият вицепремиер Нинова го повтори стотици пъти и след нея го поеха миролюбците, искащи провалянето на Украйна.
Какво е произвеждал до момента българският военно-промишлен комплекс, къде са изнасяни милионите патрони, създадени до този миг? „ Миролюбците “ не си ли зададоха този въпрос най-малко веднъж? Животът на всички, против които са изстреляни тези патрони, по-малко скъп ли е от живота на наемниците на Кадиров и Пригожин? Наистина ни мислят за малоумни, щом мислят, че ние не си задаваме тези въпроси.
Как да се пази Украйна против наемниците на Кадиров и Пригожин, които стрелят с ракети, патрони и снаряди? Ние сме за мир! Ние сме за мир! Хубаво, че сте за мир, само че когато се стреля против тях,
украинците с голи ръце ли да се отбраняват?
Или патроните са безвредни във всички други случаи и стават рискови единствено когато отиват в Украйна, само тогава те служат за война и за гибел. Наистина ли ни мислите за малоумни?
Работниците, които работят в българския ВПК, могат да са спокойни, когато създадената от тях продукция се изнася във всички краища на света, само че когато се изнася за Украйна, тогава се демонстрира трагичен обществен проблем – да затворим ли военните фабрики, да съкратим ли хиляди служащи, да останат ли без самун техните фамилии?
Те са за мир, само че не са за закриването на ВПК. Не желаят десетки хиляди българи да останат безработни, да бъдат обречени на апетит и бедност, дано най-спокойно да си произвеждаме мирни оръжия и муниции за целия останал свят. Опасни са единствено оръжията за Украйна.
Никога до момента в българската история не е имало толкоз миролюбиви политици, колкото се появиха след 24 февруари предходната година. С наближаването на изборите се появяват от ден на ден „ партии на мира ”. Сигурно сме оглавили европейската ранглиста, както от дълго време я оглавяваме по беднотия. За тези, които не виждат връзката, ще напомня един известен откъс: „ Бедността е най-справедливото наказване за нелепостта на един народ “.
В целия свят медиите приказват, че се чака огромно пролетно нахлуване на съветската войска, а в това време в България се следи огромно пролетно говорене за мир. Пяна им излезе на устата от говорене за мир. Когато стартира пролетното нахлуване на съветската войска, тогава ли ще настъпи мирът в Украйна? Наистина, за малоумни ли ни мислят!
В речта си предходната седмица съветският президент още веднъж повтори пропагандната неистина, че Украйна била почнала войната, а той употребявал мощ, с цел да я спре. Никой до момента не е лъгал по-нагло. Никой не си е разрешавал такава подигравка с обстоятелствата. Никой не си е разрешавал по този начин цинично да декларира, че интернационално приети граници на една страна са съветски изконни територии. Подобно на това негово налудничаво изявление, че границите на Русия не свършват на никое място. Долу-горе това е идеологията на „ Русский мир “. Затова се постанова нашите
„ партии на мира “ да разясняват, че става дума за „ русский мир “.
Няма рационален човек на земята, който да не желае мир. Но нашите „ партии на мира “ не трябва да не помнят, че в Русия, когато някой жител се появи на улицата с афиш, на който написа „ Нет войне! “, той мигновено бива арестуван от милицията. В Русия всеки е задължен да бъде за войната! В този подтекст би трябвало да сложим нашите „ партии на мира “. Така на всеки ще стане ясно дали те служат на мира, или на Москва.
Здравият разсъдък изисква да настояваме за мир. Но здравият разсъдък не изисква ли същото и от Русия?
Тъй като сме за мир, ще оказваме помощ на Украйна единствено с бинтове и марли. Руснаците ще стрелят против украинците, а те ще се превързват с нашите бинтове и марли. Това хуманизъм ли е, или цинизъм?
Украинците една година се бранят свръх сили, до момента в който съветската войска унищожава украинската индустрия, електроцентрали, пътища, градове. Подпомагана от целия свят, Украйна се брани мъжествено. Смелата опозиция на Украйна изуми целия свят. Ако има огромна изненада от тази война, то е точно сполучливата опозиция, която Украйна оказва на агресора. Тази опозиция още първите дни спря голямата колона от тежка военна техника, ориентирана към Киев. Брани сполучливо всяка педя украинска земя, активизира духовните сили и опозиция на целия украински народ, обърка първичните, както и всички последващи проекти на агресора. И го принуждава да търси нови тактики, като всяка от тях след това се проваля. Даваме си сметка какъв брой тежко е изумена стопанската система на Украйна от войната и точно по тази причина духът на украинския народ ни възхищава. Духът е главното оръжие на Украйна. Украйна се нуждае от танкове, самолети, ракети, оръдия точно тъй като има дух. Без този дух, всичко е купчина желязо. Затова на украинския пилотски шлем, който президентът Зеленски подари на английския парламент, е изписано: „ Имаме независимост, дайте ни крила да я защитим “.
Тези, които ни приканват да не оказваме помощ на Украйна, нямат криле и се стремят да трансфорат своето безкрилие в национална политика на България. Но нашият народ постоянно е бил хвъркат. В националната митология най-големите герои постоянно са крилати. Славната българската армия постоянно е била крилата. Българинът не е жалил залъка си и кръвта си да се брани, когато е бил нападан. Същото прави в този момент и украинският народ. Затова се нуждае от помощ. От поддръжка. И е изменничество пред нашия народ, в случай че не му оказваме помощ – убиваме не духа на Украйна, а духа на България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ