Сънародниците ни зад граница подават все по-малко заявления за гласуване в чужбина
Тенденцията за спад в интереса към подаване на заявки за гласоподаване в чужбина трайно се резервира. Този извод може да се направи от информация в уеб страницата на Централната изборна комисия (ЦИК), съгласно която българите зад граница са подали 50 865 заявки за откриване на секции в чужбина за предварителните парламентарни избори на 2 октомври.
Това е спад с към 5 хиляди спрямо изборите през ноември и с над 35 хиляди по отношение на вота през април предходната година, когато броят на подадените заявки доближи рекордните 88 хиляди. Сега най-вече заявки са подадени още веднъж в Турция - 26 019, Англия - 4872 (двойно по-малко спрямо ноември месец) и в Германия - 4448.
По-слабата интензивност при подаването на заявки за отваряне на изборни секции зад граница не значи обаче безусловно намаляване на интереса към идните трети за годината избори. Миналата седмица представителят на ЦИК Цветозар Томов изясни това събитие с измененията в Изборния кодекс, съгласно които секции следва да се разкриват автоматизирано на местата, в които през последните пет години е имало секция, където са дали своят вот най-малко 100 души.
На база на адресите от изборите на 14 ноември в чужбина към този момент са избрани 734 секции в 61 страни. За разкриването на спомагателни секции отвън дипломатическите и консулските представителства беше належащо българите зад граница да съберат най-малко 40 заявки.
Единствено във Федерална република Германия броят на подадени заявки няма да бъде привързан с броя на секциите, защото тамошните управляващи още веднъж постановиха ограничавания при разкриването на секции, като разрешиха това да се случи единствено на до 40 адреса отвън дипломатическите и консулските служби. По традиция Германия се подрежда измежду страните, в които гласоподават най-вече българи, тъй че тези ограничавания доста ще затруднят изборния развой там и евентуално ще повлияят на интензивността.
Междувременно гласоподавател, който не е заявил авансово къде желае да гласоподава, може да упражни правото си на избор във всяка секция зад граница, като на място попълни декларация по пример, че няма да гласоподава другаде. Подалите заявки за гласоподаване в чужбина пък ще бъдат заличени от изборните описи в България, сочи Изборният кодекс. Процедурата стартира изначало при всеки избори. Тоест, един път подадено заявление за гласоподаване в чужбина, води еднократно до изтриване от изборните описи в България единствено за съответните избори.
" Ако той по някаква причина не отиде да гласоподава отвън страната, а отиде в секцията си по непрекъснат адрес, той ще бъде в листата на заличените лица, единствено че там ще бъде маркирано, че е в този лист, тъй като е регистриран в секция в чужбина, и комисията ще го впише назад и ще може да гласоподава ", изяснява Цветозар Томов пред " Дневник ".
Все още не е известно какъв брой секции в чужбина ще бъдат разкрити. Предстои Централната изборна комисия да дефинира местата за гласоподаване в чужбина, като крайният период за решение е 10 септември. Наскоро от изборната комисия предвидиха, че в най-малко 289 секции отвън страната ще се гласоподава с машина, като в 233 от тях ще бъдат сложени по две устройства.
Това е спад с към 5 хиляди спрямо изборите през ноември и с над 35 хиляди по отношение на вота през април предходната година, когато броят на подадените заявки доближи рекордните 88 хиляди. Сега най-вече заявки са подадени още веднъж в Турция - 26 019, Англия - 4872 (двойно по-малко спрямо ноември месец) и в Германия - 4448.
По-слабата интензивност при подаването на заявки за отваряне на изборни секции зад граница не значи обаче безусловно намаляване на интереса към идните трети за годината избори. Миналата седмица представителят на ЦИК Цветозар Томов изясни това събитие с измененията в Изборния кодекс, съгласно които секции следва да се разкриват автоматизирано на местата, в които през последните пет години е имало секция, където са дали своят вот най-малко 100 души.
На база на адресите от изборите на 14 ноември в чужбина към този момент са избрани 734 секции в 61 страни. За разкриването на спомагателни секции отвън дипломатическите и консулските представителства беше належащо българите зад граница да съберат най-малко 40 заявки.
Единствено във Федерална република Германия броят на подадени заявки няма да бъде привързан с броя на секциите, защото тамошните управляващи още веднъж постановиха ограничавания при разкриването на секции, като разрешиха това да се случи единствено на до 40 адреса отвън дипломатическите и консулските служби. По традиция Германия се подрежда измежду страните, в които гласоподават най-вече българи, тъй че тези ограничавания доста ще затруднят изборния развой там и евентуално ще повлияят на интензивността.
Междувременно гласоподавател, който не е заявил авансово къде желае да гласоподава, може да упражни правото си на избор във всяка секция зад граница, като на място попълни декларация по пример, че няма да гласоподава другаде. Подалите заявки за гласоподаване в чужбина пък ще бъдат заличени от изборните описи в България, сочи Изборният кодекс. Процедурата стартира изначало при всеки избори. Тоест, един път подадено заявление за гласоподаване в чужбина, води еднократно до изтриване от изборните описи в България единствено за съответните избори.
" Ако той по някаква причина не отиде да гласоподава отвън страната, а отиде в секцията си по непрекъснат адрес, той ще бъде в листата на заличените лица, единствено че там ще бъде маркирано, че е в този лист, тъй като е регистриран в секция в чужбина, и комисията ще го впише назад и ще може да гласоподава ", изяснява Цветозар Томов пред " Дневник ".
Все още не е известно какъв брой секции в чужбина ще бъдат разкрити. Предстои Централната изборна комисия да дефинира местата за гласоподаване в чужбина, като крайният период за решение е 10 септември. Наскоро от изборната комисия предвидиха, че в най-малко 289 секции отвън страната ще се гласоподава с машина, като в 233 от тях ще бъдат сложени по две устройства.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ