Зелената опасност
Темите за околната среда и климата набират все по-голяма известност в Европа. Доказват го резултатите от изборите за Европейски парламент, които доведоха до увеличение на броя на депутатите от " зеленото " европейско политическо семейство и респективно, до по-голямото му въздействие в общите европейски политики. Доказват го и многочислените училищен " Маршове за климата ", чиито участници скоро ще получат изборни права и в допълнение ще развият " зеления " политически капацитет.
В Централна и Източна Европа тези тематики са в случай че не екзотични, то най-вече бутикови. Но в Западна и Северна Европа това надалеч не е по този начин. Загрижеността за климата е стигнала до положение на суматоха и нервност от чувството за иден неотдавнашен прелом (ако не се вземат ограничения за предотвратяването му - а какви да са тези ограничения, е същинския проблем).
Основателни ли са публичните страхове по отношение на климатичните промени? Или в противен случай, прогнозите за относително неотдавнашен апокалипсис са пресилени? Научните проучвания дават отговори и в двете направления, само че гласовете в поддръжка на първата теза са изрично по-шумни и с по-широка медийна отразяемост.
Не дръзвам да встъпвам в полето на експертите по тематики, за които аз самият не съм експерт. Но ще си разреша да обмислям логичен на общо съображение.
Ако в действителност сме изправени пред екологична/климатична злополука, за какво флагманът на придвижването за битка с климатичните промени е... малолетно момиче с психологично заболяване? Не би трябвало ли следователно научната общественост да излезе в предните редици и да отбрани изказванията си?
Ако в действителност идва краят на света (или най-малко края на човечеството) за какво всеобщите демонстрации са доминирани от деца (които няма по какъв начин да са изцяло наясно с казуса, само че за сметка на това са много лесни за манипулиране), вместо от възрастни, зрели, рационални и виновни хора? И за какво част от тези деца са били наложително изпращани на " климатичните маршове " (наскоро излезе такава информация за учебни заведения в Белгия)?
Ако в действителност сме в развой на внезапни климатични промени за какво учените, които опровергават господстващата теза (че климатичните промени водят до огромни катаклизми, свързани с времето), са обект на клеветническа акция, подкрепяна в това число от държавни среди? Например, въпросът с Роджър Пилке - младши, академик от Университета на Колорадо, против който се изправят даже Белия дом при ръководството на Барак Обама и конгресмени от Демократическата партия. В последна сметка, през 2015 година Пилке взема решение да приключи научната си кариера...
Ако данните на " климатично загрижените " учени са изцяло достоверни, за какво бе зарязан терминът " световно стопляне " и сменен с " климатични промени " (който, от своя страна стартира да бъде изместван от термина " климатична рецесия " )?
Всъщност, на последния въпрос мога да отговоря незабавно. Защото измененията в климата се случват на избрани интервали. В края на 80-те години на предишния век стартира известно покачване на температурите, само че този интервал завърши и в този момент сме в цикъл на релативно захлаждане (2018-а година, изключително през лятото, беше осезаемо по-хладна от естественото, а същото може да се каже и за пролетта на 2019-а година). " Глобалното стопляне " обаче не докара до повишаване на равнищата на Световния океан, да вземем за пример...
Масовата нервност е налице. Учени настояват, че въглеродните боклуци утежняват качеството на околната среда, почвите са изтощени, озоновата дупка се уголемява и така нататък Да, само че кои учени? Тези, които лишиха научните трофеи на Джеймс Уотсън (откривателя на двойната серпантина на ДНК) поради " политически неточни " изявления? Или тези, които настояват, че всекидневното къпане вреди на кожата? Би било забавно да се изследва от кое място идва финансирането на научните институти. И дали няма връзка сред най-гласовитите от тях и корпорации, които имат интерес от въвеждането на тъкмо избрани политики за битка с климатичните промени? Между другото, в този момент на дневен ред е ограничението на използването на пластмасата, поради извънредно дългия интервал на нейното разграждане в природата, и замяната й с хартия. Масовото въвеждане на найлонови опаковки преди време пък бе подбудено от грижа за горските масиви.
Нека обаче да се спрем върху безспорното: климатични промени има и те частично се дължат на човешката активност. Отчасти, тъй като засилената човешка интензивност датира от Индустриалната гражданска война насам (т.е. от няма и 200 години), а климатични промени е имало и преди този момент. Въпросът е какво да създадем?
И тук се корени същинският проблем. В Европейския съюз все по-силни стават гласовете за ограничение на въглеродните излъчвания, респективно, за налагане на общоевропейски политики в тази тенденция. Само че Европейският съюз има пренебрежимо невисок " въглероден " дял в международната стопанска система. Основните замърсители на атмосферата са другаде - Китай, Индия, Съединени американски щати... Е, каква ще е изгодата от в допълнение завишаване на така и така високите стандарти в Европа, в случай че останалият свят продължи да бълва отровни газове? Значи, ние да " спънем " европейската стопанска система, като я натоварим с спомагателни условия, и тя да стане още по-неконкурентноспоспобна спрямо другите огромни стопански сили. Желязна логичност, няма що...
В реалност, Европа беше доста по-близо до екологична злополука през 70-те и 80-те години на предишния век, в сравнение с е в този момент. Индустрията замърсяваше неистово въздуха (лично помним " Кремиковци ", " Долината на огромната химия " и обгазяването на Русе от химическия комбинат в Гюргево, въпреки и на Запад ситуацията не бе цветущо), бензинът съдържаше олово, а екологията бе относително бутикова тематика. Няколко десетилетия по-късно обаче напредъкът е осезателен.
Сега Китай е в ситуацията на Европа от края на предишния век - бурно разрастваща се промишленост и всеобщ авто трафик, които основават съществени екологични проблеми. И е редно Китай да последва образеца на Европа във връзка с опазването на околната среда.
Просто такава е зависимостта - икономическото развиване в началото основава екологични проблеми, само че след това част от икономическите запаси се влагат в възстановяване на качеството на околната среда. За да имаме чиста околна среда и съхранена природа обаче, няма по какъв начин да минем без високо икономическо развиване.
И точно в това е заплахата, към която ни тласкат " зелените " - да съсипем стопанската система, с цел да съхраним природата. Което просто не работи. Най-добро е качеството на околната среда там, където виталният стандарт е най-голям.
" Зелената " безнаказаност се трансформира в " зелена заплаха ", по сходство на " алената заплаха " в годините на Студената война. По това време светът бе доста покрай нуклеарен апокалипсис и това нямаше по какъв начин да не породи оправдани страхове. В Западна Европа се сътвориха антиядрени придвижвания, които се противопоставяха против разполагането на американски ракети на Стария континент. На процедура обаче това отслабваше позициите на " свободния свят " в борбата му против комунистическия лагер. Тоест, дейностите на всеки западен " герой за мир " водеха до това още един жител на Изтока да бъде изтезаван в подземията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ЩАЗИ, Секуритате или Държавна сигурност. Защото Съветският съюз се възползваше точно от такива западни " потребни идиоти " (а на много от тях се оказа, че и непосредствено е плащал), с цел да поддържа " равновесието " в своя изгода и в последна сметка, да удължи мъката на социалистическите общества.
Та, и в този момент - " борците за чиста природа " (ин)директно оказват помощ на икономическите съперници на Европейски Съюз. Общото в двата случая, е безогледното експлоатиране на естествени човешки страхове...
Цялата драма идва от левичарската същина на " зелената " идеология (първоначално в немската Зелена партия е имало мощно посланичество на християнски общности, само че левичарите са съумели да ги изгонят). " Зелените " преглеждат индивида като пакостник и зложелател на природата, по тази причина в политиките си дават приоритет на околната среда и постоянно подценяват и дискриминират индивида. Най-крайни в това отношение са Human Extinction Movement, които непосредствено настояват, че човекият тип би трябвало да изчезне от лицето на земята, с цел да се резервира природата. На тъкмо това изказване, няма смисъл да се дава отговор, само че би трябвало да се отговори идеологически на цялата останала " зелена вълна ".
Дясната, консервативна позиция към природата, е напълно друга. Тя никога не подценява екологичните проблеми и не преглежда природата само от консуматорска вероятност. За консерватора обаче индивидът и природата би трябвало да си взаимодействат за реализиране както на икономиеско развиване, по този начин и на запазване на биоразнообразието. Вече стана дума, че второто е невероятно без първото.
Другото, което е несъмнено, е че природата и климатът са взаимносвързани. Грижата за природата значи битка с климатичните промени. Трябва обаче да се работи с разсъдък, а не с суматоха, нервност, агитация и цензура. И в случай че има нещо по-абсурдно и безумно от решаването на тези проблеми от 16-годишно момиче със синдром на Аспергер, то това е милиони хора да следват като зомбита едно 16-годишно момиче със синдром на Аспергер. И да я предлагат за Нобелова премия за мир.
Впрочем, Грета Тунберг в действителност иска ми се издигне в очите, в случай че насочи " Марша за климата " към площад " Тянанмън " (което би било разумно предвид на обстоятелството, че Китай е главен замърсител на атмосферата). Ама едва ли ще се случи...
В Централна и Източна Европа тези тематики са в случай че не екзотични, то най-вече бутикови. Но в Западна и Северна Европа това надалеч не е по този начин. Загрижеността за климата е стигнала до положение на суматоха и нервност от чувството за иден неотдавнашен прелом (ако не се вземат ограничения за предотвратяването му - а какви да са тези ограничения, е същинския проблем).
Основателни ли са публичните страхове по отношение на климатичните промени? Или в противен случай, прогнозите за относително неотдавнашен апокалипсис са пресилени? Научните проучвания дават отговори и в двете направления, само че гласовете в поддръжка на първата теза са изрично по-шумни и с по-широка медийна отразяемост.
Не дръзвам да встъпвам в полето на експертите по тематики, за които аз самият не съм експерт. Но ще си разреша да обмислям логичен на общо съображение.
Ако в действителност сме изправени пред екологична/климатична злополука, за какво флагманът на придвижването за битка с климатичните промени е... малолетно момиче с психологично заболяване? Не би трябвало ли следователно научната общественост да излезе в предните редици и да отбрани изказванията си?
Ако в действителност идва краят на света (или най-малко края на човечеството) за какво всеобщите демонстрации са доминирани от деца (които няма по какъв начин да са изцяло наясно с казуса, само че за сметка на това са много лесни за манипулиране), вместо от възрастни, зрели, рационални и виновни хора? И за какво част от тези деца са били наложително изпращани на " климатичните маршове " (наскоро излезе такава информация за учебни заведения в Белгия)?
Ако в действителност сме в развой на внезапни климатични промени за какво учените, които опровергават господстващата теза (че климатичните промени водят до огромни катаклизми, свързани с времето), са обект на клеветническа акция, подкрепяна в това число от държавни среди? Например, въпросът с Роджър Пилке - младши, академик от Университета на Колорадо, против който се изправят даже Белия дом при ръководството на Барак Обама и конгресмени от Демократическата партия. В последна сметка, през 2015 година Пилке взема решение да приключи научната си кариера...
Ако данните на " климатично загрижените " учени са изцяло достоверни, за какво бе зарязан терминът " световно стопляне " и сменен с " климатични промени " (който, от своя страна стартира да бъде изместван от термина " климатична рецесия " )?
Всъщност, на последния въпрос мога да отговоря незабавно. Защото измененията в климата се случват на избрани интервали. В края на 80-те години на предишния век стартира известно покачване на температурите, само че този интервал завърши и в този момент сме в цикъл на релативно захлаждане (2018-а година, изключително през лятото, беше осезаемо по-хладна от естественото, а същото може да се каже и за пролетта на 2019-а година). " Глобалното стопляне " обаче не докара до повишаване на равнищата на Световния океан, да вземем за пример...
Масовата нервност е налице. Учени настояват, че въглеродните боклуци утежняват качеството на околната среда, почвите са изтощени, озоновата дупка се уголемява и така нататък Да, само че кои учени? Тези, които лишиха научните трофеи на Джеймс Уотсън (откривателя на двойната серпантина на ДНК) поради " политически неточни " изявления? Или тези, които настояват, че всекидневното къпане вреди на кожата? Би било забавно да се изследва от кое място идва финансирането на научните институти. И дали няма връзка сред най-гласовитите от тях и корпорации, които имат интерес от въвеждането на тъкмо избрани политики за битка с климатичните промени? Между другото, в този момент на дневен ред е ограничението на използването на пластмасата, поради извънредно дългия интервал на нейното разграждане в природата, и замяната й с хартия. Масовото въвеждане на найлонови опаковки преди време пък бе подбудено от грижа за горските масиви.
Нека обаче да се спрем върху безспорното: климатични промени има и те частично се дължат на човешката активност. Отчасти, тъй като засилената човешка интензивност датира от Индустриалната гражданска война насам (т.е. от няма и 200 години), а климатични промени е имало и преди този момент. Въпросът е какво да създадем?
И тук се корени същинският проблем. В Европейския съюз все по-силни стават гласовете за ограничение на въглеродните излъчвания, респективно, за налагане на общоевропейски политики в тази тенденция. Само че Европейският съюз има пренебрежимо невисок " въглероден " дял в международната стопанска система. Основните замърсители на атмосферата са другаде - Китай, Индия, Съединени американски щати... Е, каква ще е изгодата от в допълнение завишаване на така и така високите стандарти в Европа, в случай че останалият свят продължи да бълва отровни газове? Значи, ние да " спънем " европейската стопанска система, като я натоварим с спомагателни условия, и тя да стане още по-неконкурентноспоспобна спрямо другите огромни стопански сили. Желязна логичност, няма що...
В реалност, Европа беше доста по-близо до екологична злополука през 70-те и 80-те години на предишния век, в сравнение с е в този момент. Индустрията замърсяваше неистово въздуха (лично помним " Кремиковци ", " Долината на огромната химия " и обгазяването на Русе от химическия комбинат в Гюргево, въпреки и на Запад ситуацията не бе цветущо), бензинът съдържаше олово, а екологията бе относително бутикова тематика. Няколко десетилетия по-късно обаче напредъкът е осезателен.
Сега Китай е в ситуацията на Европа от края на предишния век - бурно разрастваща се промишленост и всеобщ авто трафик, които основават съществени екологични проблеми. И е редно Китай да последва образеца на Европа във връзка с опазването на околната среда.
Просто такава е зависимостта - икономическото развиване в началото основава екологични проблеми, само че след това част от икономическите запаси се влагат в възстановяване на качеството на околната среда. За да имаме чиста околна среда и съхранена природа обаче, няма по какъв начин да минем без високо икономическо развиване.
И точно в това е заплахата, към която ни тласкат " зелените " - да съсипем стопанската система, с цел да съхраним природата. Което просто не работи. Най-добро е качеството на околната среда там, където виталният стандарт е най-голям.
" Зелената " безнаказаност се трансформира в " зелена заплаха ", по сходство на " алената заплаха " в годините на Студената война. По това време светът бе доста покрай нуклеарен апокалипсис и това нямаше по какъв начин да не породи оправдани страхове. В Западна Европа се сътвориха антиядрени придвижвания, които се противопоставяха против разполагането на американски ракети на Стария континент. На процедура обаче това отслабваше позициите на " свободния свят " в борбата му против комунистическия лагер. Тоест, дейностите на всеки западен " герой за мир " водеха до това още един жител на Изтока да бъде изтезаван в подземията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ЩАЗИ, Секуритате или Държавна сигурност. Защото Съветският съюз се възползваше точно от такива западни " потребни идиоти " (а на много от тях се оказа, че и непосредствено е плащал), с цел да поддържа " равновесието " в своя изгода и в последна сметка, да удължи мъката на социалистическите общества.
Та, и в този момент - " борците за чиста природа " (ин)директно оказват помощ на икономическите съперници на Европейски Съюз. Общото в двата случая, е безогледното експлоатиране на естествени човешки страхове...
Цялата драма идва от левичарската същина на " зелената " идеология (първоначално в немската Зелена партия е имало мощно посланичество на християнски общности, само че левичарите са съумели да ги изгонят). " Зелените " преглеждат индивида като пакостник и зложелател на природата, по тази причина в политиките си дават приоритет на околната среда и постоянно подценяват и дискриминират индивида. Най-крайни в това отношение са Human Extinction Movement, които непосредствено настояват, че човекият тип би трябвало да изчезне от лицето на земята, с цел да се резервира природата. На тъкмо това изказване, няма смисъл да се дава отговор, само че би трябвало да се отговори идеологически на цялата останала " зелена вълна ".
Дясната, консервативна позиция към природата, е напълно друга. Тя никога не подценява екологичните проблеми и не преглежда природата само от консуматорска вероятност. За консерватора обаче индивидът и природата би трябвало да си взаимодействат за реализиране както на икономиеско развиване, по този начин и на запазване на биоразнообразието. Вече стана дума, че второто е невероятно без първото.
Другото, което е несъмнено, е че природата и климатът са взаимносвързани. Грижата за природата значи битка с климатичните промени. Трябва обаче да се работи с разсъдък, а не с суматоха, нервност, агитация и цензура. И в случай че има нещо по-абсурдно и безумно от решаването на тези проблеми от 16-годишно момиче със синдром на Аспергер, то това е милиони хора да следват като зомбита едно 16-годишно момиче със синдром на Аспергер. И да я предлагат за Нобелова премия за мир.
Впрочем, Грета Тунберг в действителност иска ми се издигне в очите, в случай че насочи " Марша за климата " към площад " Тянанмън " (което би било разумно предвид на обстоятелството, че Китай е главен замърсител на атмосферата). Ама едва ли ще се случи...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ