Кога е време детето да спре да слуша родителите си
Темата за връзките дете-родител е комплицирана и необятна. За своите родители, ние постоянно ще си останем деца, без значение от това, че косите ни посребряват, че имаме лични приходи, свои деца и така нататък
От раждането си детето има свое лично кръвообращение и дарба да диша независимо. С възрастта, то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От напълно малко то учи света посредством обществената среда. В юношеството към този момент има свое виждане за света, свои лични увлечения и занимания. С всеки нов стадий от живота си детето става все по-независимо и въздействието на родителите понижава. То става независим човек, освен в дейностите, само че и в възприятията си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.
Психологът Дж. Хофман разграничава 4 стадия в разделянето от родителите, посредством които човек минава към окончателната зрялост:
Емоционално делене .
Когато човек срещне неодобрението на родителите си.
Атитюдно делене.
Това е способността на индивида да огледа света със личните си очи, а не с очите на родителите си, да оцени обстановката въз основа на персоналния си опит, а не на този на родителите си.
Функционално делене.
Способността на човек да подсигурява съществуването си настрана от родителите си.
Разделяне на спорове.
Способността да живееш без да чувстваш виновност.
Ако един пораснал тинейджър към момента е строго зависим на решенията на родителите, то тогава отговорността за неуспехите му ще бъдат на родителите. Да, родителите имат своите възгледи за това, какво би трябвало да е бъдещето на детето. Но този живот е на детето, а не на неговите родители.
Малко евентуално е детето да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, в случай че родителите към момента управляват и вземат решение вместо него. Мнението на родителите е добре да се взима под внимание, само че не би трябвало да бъде решаващо. Важно е да се разбере, какво в действителност визира младежа, какви са неговите стремежи и възгледи за бъдещия му живот.
Да пазиме ползите на децата си е не е единствено вярно, само че и положително. Така укрепваме вярата им в себе си и в техните сили.
Също по този начин не е толкоз ужасно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели живота си.
Източник: manager.bg
От раждането си детето има свое лично кръвообращение и дарба да диша независимо. С възрастта, то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От напълно малко то учи света посредством обществената среда. В юношеството към този момент има свое виждане за света, свои лични увлечения и занимания. С всеки нов стадий от живота си детето става все по-независимо и въздействието на родителите понижава. То става независим човек, освен в дейностите, само че и в възприятията си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.
Психологът Дж. Хофман разграничава 4 стадия в разделянето от родителите, посредством които човек минава към окончателната зрялост:
Емоционално делене .
Когато човек срещне неодобрението на родителите си.
Атитюдно делене.
Това е способността на индивида да огледа света със личните си очи, а не с очите на родителите си, да оцени обстановката въз основа на персоналния си опит, а не на този на родителите си.
Функционално делене.
Способността на човек да подсигурява съществуването си настрана от родителите си.
Разделяне на спорове.
Способността да живееш без да чувстваш виновност.
Ако един пораснал тинейджър към момента е строго зависим на решенията на родителите, то тогава отговорността за неуспехите му ще бъдат на родителите. Да, родителите имат своите възгледи за това, какво би трябвало да е бъдещето на детето. Но този живот е на детето, а не на неговите родители.
Малко евентуално е детето да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, в случай че родителите към момента управляват и вземат решение вместо него. Мнението на родителите е добре да се взима под внимание, само че не би трябвало да бъде решаващо. Важно е да се разбере, какво в действителност визира младежа, какви са неговите стремежи и възгледи за бъдещия му живот.
Да пазиме ползите на децата си е не е единствено вярно, само че и положително. Така укрепваме вярата им в себе си и в техните сили.
Също по този начин не е толкоз ужасно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели живота си.
Източник: manager.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ