Кога човек трябва да спре да слуша мама и татко
Темата за връзките дете-родител е комплицирана и необятна. За своите родители, ние постоянно ще си останем деца, без значение от това, че косите ни посребряват, че имаме лични приходи, свои деца и така нататък
От раждането си детето има свое лично кръвообращение и способност да диша независимо. С възрастта, то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От напълно малко то изучава света посредством обществената среда. В юношеството към този момент има свое виждане за света, свои собствени увлечения и хобита. С всеки нов стадий от живота си детето става все по-независимо и въздействието на родителите понижава. То става независим човек, освен в дейностите, само че и в възприятията си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.
Психологът Дж. Хофман разграничава 4 стадия в разделянето от родителите , посредством които човек минава към окончателната зрялост:
Емоционално делене. Когато човек срещне неодобрението на родителите си. Атитюдно делене . Това е способността на индивида да погледне света със личните си очи, а не с очите на родителите си, да оцени обстановката въз основа на персоналния си опит, а не на този на родителите си. Функционално делене. Способността на човек да подсигурява съществуването си настрана от родителите си. Разделяне на спорове . Способността да живееш без да чувстваш виновност.
Ако един пораснал тинейджър към момента е строго зависим на решенията на родителите, то тогава отговорността за неуспехите му ще бъдат на родителите. Да, родителите имат своите възгледи за това, какво би трябвало да е бъдещето на детето. Но този живот е на детето, а не на неговите родители.
Малко евентуално е детето да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, в случай че родителите към момента управляват и вземат решение вместо него. Мнението на родителите е добре да се взима под внимание, само че не би трябвало да бъде решаващо. Важно е да се разбере, какво в действителност засяга младия човек, какви са неговите стремежи и възгледи за бъдещия му живот.
Да пазиме ползите на децата си е не е единствено вярно, само че и положително. Така укрепваме вярата им в себе си и в техните сили.
Също по този начин не е толкоз ужасно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели живота си.
Източник: Рамблер
От раждането си детето има свое лично кръвообращение и способност да диша независимо. С възрастта, то придобива все по-нови умения, става все по-независимо. От напълно малко то изучава света посредством обществената среда. В юношеството към този момент има свое виждане за света, свои собствени увлечения и хобита. С всеки нов стадий от живота си детето става все по-независимо и въздействието на родителите понижава. То става независим човек, освен в дейностите, само че и в възприятията си. Научава се да вижда света през призмата на своя опит, а не през опита на родителите си.
Психологът Дж. Хофман разграничава 4 стадия в разделянето от родителите , посредством които човек минава към окончателната зрялост:
Емоционално делене. Когато човек срещне неодобрението на родителите си. Атитюдно делене . Това е способността на индивида да погледне света със личните си очи, а не с очите на родителите си, да оцени обстановката въз основа на персоналния си опит, а не на този на родителите си. Функционално делене. Способността на човек да подсигурява съществуването си настрана от родителите си. Разделяне на спорове . Способността да живееш без да чувстваш виновност.
Ако един пораснал тинейджър към момента е строго зависим на решенията на родителите, то тогава отговорността за неуспехите му ще бъдат на родителите. Да, родителите имат своите възгледи за това, какво би трябвало да е бъдещето на детето. Но този живот е на детето, а не на неговите родители.
Малко евентуално е детето да извлече поука за себе си от нещата, които му се случват, в случай че родителите към момента управляват и вземат решение вместо него. Мнението на родителите е добре да се взима под внимание, само че не би трябвало да бъде решаващо. Важно е да се разбере, какво в действителност засяга младия човек, какви са неговите стремежи и възгледи за бъдещия му живот.
Да пазиме ползите на децата си е не е единствено вярно, само че и положително. Така укрепваме вярата им в себе си и в техните сили.
Също по този начин не е толкоз ужасно да срещнем неодобрението на родителите си. По-страшно е след време да разберем, че не сме живели живота си.
Източник: Рамблер
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ