Темата е сериозна, но да започнем с веселата част. Вицепремиерът

Темата е сериозна, само че да стартираме с радостната част. Вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов показа следната своя концепция: българите, минали „ доброволна казарма “, да бъдат назначавани на държавна работа с преимущество: „ Добър ден, пристигам от казармата, може ли да ме вземете за митничар? “ Това е толкоз неуместно, че рискува да засенчи най-нелепото в тази ситуация - стартира изначало диалогът за „ връщането на казармата “. Добрата вест е, че това най-вероятно въобще няма да се случи. Но притеснителната е, че при всеобщото безвластие в институциите, въвеждането на някаква форма на всеобщо военно образование рискува да излезе отвън надзор. И по този начин да си произвеждаме с пари на данъкоплатците нови отряди от динковци и всевъзможни други, които се изживяват като паравоенни дружини. Като тези, които афишират понякога, че ще смъкват държавното управление или ще извадят България от Европейски Съюз.

„ Връщането на казармата “ е неистина, ориентирана към най-носталгично настроените гласоподаватели, които евентуално си превеждат израза като връщане към „ едно време “. Невъзможно е. Но напредването по тази тематика е рисково - освен поради риска страната да изпусне от надзор миналите военно образование, а и поради демонстрираното пренебрежение към програмата, която същото това държавно управление е приело. В нея не написа „ връщаме казармата, а след това ще им даваме държавна работа “.

Какво ни даде обещание държавното управление

Песента „ връщаме казармата “ в никакъв случай не е изпадала от класацията на най-любимите клишета на българските популисти. Т.нар. патриоти от дълго време приказват за това. Бареков също не остана по-назад. В края на предходното Народно заседание Патриотичният фронт даже внесе законопроект за връщане на наложителната казарма, който, несъмнено, беше отритнат. И тъй като „ патриотите “ държат на казармата, в програмата на държавното управление беше записан „ ПРИОРИТЕТ 27: Въвеждане на военно образование в учебно заведение. Разширяване на опциите за доброволна военна работа. Повишаване потенциала на запаса “. В програмата следват и съответните ограничения: „ пускане на необятни публични диспути по тематиката за въвеждане на наборна военна работа “, както и „ осъществяване на разбор на процеса за набиране на доброволни резервисти и разширение на опциите за реализиране на доброволна военна работа “.

Сега виждаме, че тъкмо тези две ограничения не се извършват. Нито имаме показан разбор, нито задоволително информация, с цел да започват обещаните широке обществене дебате. Министър Каракачанов загатна, че се мислело за въвеждане на непринудено военно образование - или 6, или 9 месеца. Колко ще коства това? Какво ще вършат тези хора? Кой ще ги образова? Как това ще бъде съобразено със качествата на професионалната войска? А със съдружниците от НАТО? Какво ще става по-късно с миналите образование? Властта към този момент не дава отговор на нито един от тези въпроси. Веднъж се загатват 400 лв. за издръжката на непринуден боец месечно, различен път - 1000. Все едно приказваме за обществено леговище, което предлага покрив и храна, а не за комплицирана система, каквато е националната защита.

А има ли искащи?

Това е най-важният въпрос, за който също не е показано изследване. От 2008 година Българската войска е напълно професионална, а измежду непрекъснатите ѝ проблеми е точно така наречен некомплект - т.е. няма задоволително искащи да станат бойци освен това възнаграждение. Кой тогава ще желае да върви в казарма напълно без пари? Но въвеждането на някаква форма на всеобща военна подготовка ще създаде различен вид искащи - ремонтирането на остарели поделения и обезпечаването на храна за доброволците ще стават посредством публични поръчки. Със сигурност към този момент има компании, които се навъртат към ръководството и окуражават политиците „ да върнат казармата “. Този фактор не е за занемаряване.

Но най-сериозният риск си остава контролът върху миналите образование. Да предположим, че има искащи. Вероятно измежду първите ще са тези здрави момчета, които свикнахме да назоваваме динковци. Държавата призна, че не може да откри и вкара в пандиза десетки наказани за тежки закононарушения. Демонстрира ежедневно по какъв начин харчи пари за нещо, за което въобще няма дълготраен проект - над 10 години построява електронно ръководство и в този момент стартира изначало. Как тъкмо тази страна ще подсигурява, че придобилите военни умения ще останат под контрола ѝ? В положителния случай просто ще плащаме подготовката на частни бойци, които да вземат участие в разнообразни спорове по света. В неприятния случай тези хора ще останат тук и могат да си намерят различен шеф. Не страната.