Телефонна любов по случая Силвия Великова
Телефонната " национална обич " у нас не стопира. Колко доста порти единствено може да отвори едно позвъняване, да вземем за пример, с думите " виж там, вземи, направи нещо по тоя проблем ", отправени към точния човек. Но за какво би трябвало да се стига до използването на такива способи? И кой има право да разиграва българската публицистика? А дали решението е краткотрайно, или е за " пред хората "? Театрална режисура ли е всичко това? Или опит за цензура на народен ефир?
Тези и още куп въпроси породиха след отстраняването, а след това и скорострелното връщане на журналистката Силвия Великова от БНР. Засипаха ли ни очите с прахуляк посредством следващия цирков номер, с цел да ни отвлекат вниманието от нещо по-значимо? Не се знае! Факт е, че някой посегна на социална медия. А министър председател, президент и политически водач си играят на телефонна обич и сладки приказки пред камерите. Предизборно или не Бойко Борисов съобщи, че протичащото се било опит за саботиране на държавното управление. А Румен Радев отвърна, че " страната се ръководи през нечий телефон ". Междувременно, Корнелия Нинова се оплака, че нямало независимост на словото, тъй като всички медии отразявали единствено ГЕРБ. Дела трябват, господа, а не думи!
Сега прокуратурата ще стартира едно произвеждане, което ще се проточи не с месеци, а с години. Нищо, че споделят - резултати би трябвало да има до дни. Хората не помнят. Бързо. И казусът ще остане следващият топ с напечатана хартия, чакащ реда си в директория на някое бюро. И на дневен ред ще пристигна друга тематика. Истинското предизвикателство пред ръководещите си остава истината - откриването и прикриването й.
Ето и предлагането ми към вас, скъпи ръководещи и опозиционери. Щом говорите за липса на независимост на словото, вместо да се плюете от ефира на медиите, се обединете и намерете решение на казуса. Не губете повече време в обвинявания един към различен, а дружно потърсете виновника за случилото се по-бързо и го накажете. Но не фиктивно, ами същински, с цел да си вземат поука останалите, замислили същото, по отношение на публицисти в България. Така вършат същинските мъже. Това е великодушие. Покажете на хората, че без значение от политическите си убеждения, можете да работите в екип и в името на обща идея, в интерес на обществото.
А по отношение на свободата на словото - тя напълно не е в рецесия, а към този момент от дълго време е заровена. Но това е социална загадка и е просто още една друга дълга тематика за разсъждения.
Автор: Атанаска Маркова
Тези и още куп въпроси породиха след отстраняването, а след това и скорострелното връщане на журналистката Силвия Великова от БНР. Засипаха ли ни очите с прахуляк посредством следващия цирков номер, с цел да ни отвлекат вниманието от нещо по-значимо? Не се знае! Факт е, че някой посегна на социална медия. А министър председател, президент и политически водач си играят на телефонна обич и сладки приказки пред камерите. Предизборно или не Бойко Борисов съобщи, че протичащото се било опит за саботиране на държавното управление. А Румен Радев отвърна, че " страната се ръководи през нечий телефон ". Междувременно, Корнелия Нинова се оплака, че нямало независимост на словото, тъй като всички медии отразявали единствено ГЕРБ. Дела трябват, господа, а не думи!
Сега прокуратурата ще стартира едно произвеждане, което ще се проточи не с месеци, а с години. Нищо, че споделят - резултати би трябвало да има до дни. Хората не помнят. Бързо. И казусът ще остане следващият топ с напечатана хартия, чакащ реда си в директория на някое бюро. И на дневен ред ще пристигна друга тематика. Истинското предизвикателство пред ръководещите си остава истината - откриването и прикриването й.
Ето и предлагането ми към вас, скъпи ръководещи и опозиционери. Щом говорите за липса на независимост на словото, вместо да се плюете от ефира на медиите, се обединете и намерете решение на казуса. Не губете повече време в обвинявания един към различен, а дружно потърсете виновника за случилото се по-бързо и го накажете. Но не фиктивно, ами същински, с цел да си вземат поука останалите, замислили същото, по отношение на публицисти в България. Така вършат същинските мъже. Това е великодушие. Покажете на хората, че без значение от политическите си убеждения, можете да работите в екип и в името на обща идея, в интерес на обществото.
А по отношение на свободата на словото - тя напълно не е в рецесия, а към този момент от дълго време е заровена. Но това е социална загадка и е просто още една друга дълга тематика за разсъждения.
Автор: Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ