Отиде си Михаил Горбачов - бащата на перестройката
Текстът е препубликуван от
Почина Михаил Горбачов. Първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики си отиде на 91-годишна възраст. Без него 20-ти век не би бил същият. Бившият водач на Съветския съюз има голям принос към международната история. А в Германия е изключително уважаван и скъп, защото е възприеман за един от бащите на Обединението - по тази причина е и почетен с голям брой оценки. За разлика от отношението към него в личната му страна, където по този начин и не получава същинско самопризнание.
Гласност, перестройка и обединяване
Михаил Горбачов е роден през 1931 година в севернокавказкото село Приволное. Той гради сполучлива партийна кариера и през 1985-а е определен за общоприет секретар на Комунистическата партия. Задачата му е да върне позициите на втората по значителност суперсила Съюз на съветските социалистически републики - най-много в стопански проект. И се впуска в реализацията на съществени промени, с цел да промени бюрократичните и корумпирани руски структури. Руските понятия " публичност " и " перестройка " добиват международна популярност. А провежданата поредната външна политика, ориентирана към намаляването на напрежението в връзките със Съединените щати и техните западни съдружници по време на Студената война, води до непредвидени исторически резултати.
Когато през 1990-а Горбачов е определен за пръв президент на Съветския съюз, външният пръстен на руската империя към този момент е почнал да се разрушава. През есента на 1989 година жителите на тогава националните републики в Източна и Централна Европа се освобождават от своите социалистически диктатури. Варшавският контракт рухва, а в най-ценният трофей на Съветския съюз от Втората международна война - Германска демократична република - хората упорстват освен за независимост и народна власт, само че и за обединяване със Западна Германия.
Михаил Горбачов позволява това да се случи спокойно - макар съпротивата от страна на консервативната руска номенклатура. Неговата политика се базира на хуманистичните му убеждения, само че сигурно огромна роля изиграва и доверието, което изпитва към немския канцлер Хелмут Кол. Впоследствие Кол разказва нещата по следния метод: " Личните решения на Михаил Горбачов в сложната историческа обстановка не трябва да се подценяват. 24 часа след рухването на Стената ЩАЗИ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се пробват да го убедят, че руските войски в Германска демократична република са в заплаха, че руските военни би трябвало да се намесят. Горбачов отхвърля. "
Приятелството сред Хелмут Кол и Михаил Горбачов изиграва основна роля, когато руският водач дава единодушието си за обединяването на Германия, което разрешава сключването на контракта " 2+4 " сред двете Германия, от една страна, и Франция, Англия, Съветския съюз и Съединените щати - от друга.
Краят на Съветския съюз
Само че колкото повече Горбачов съумява да охлади напрежението в интернационалните връзки и да получи признанието и доверието на Запада, толкоз повече му се изплъзва политическата власт в самия Съветски съюз. Неговата реформаторска политика унищожава устоите на руската система, а в границите на провежданите промени по този начин и не са построени устойчиви институции. И до момента в който европейците и по-специално германците трансформират през 1990-а Михаил Горбачов в кумир на мирната и демократична гражданска война, руската планова стопанска система от ден на ден се разпада.
Прибалтийските републики Естония, Латвия и Литва първи се обръщат против съветско-руския властови център в Москва. Но не след дълго рецесията визира и жителите на Съветския съюз, които от ден дневно от ден на ден обедняват и директно упрекват за това Горбачов. Дали само неговата политика провокира залеза на Съветския съюз или руската система просто не е подлежала на реформиране, остава главен въпрос за историците и до през днешния ден.
Така или другояче Горбачов губи от ден на ден власт и авторитет, а руската номенклатура вижда в него все по-голяма опасност за въздействието и приходите си. И когато през август 1991 година Горбачов отхвърля да се съобрази с настояванията на руските хардлайнери за по-твърд метод по отношение на отцепническите руски републики, се стига до пуч против него и до слагането му под домакински арест в Крим. Пучистите обаче се провалят, защото московчани под управлението на новоизбрания президент на Руската федерация Борис Елцин сполучливо им се опълчват.
Промененият свят
Когато Горбачов се връща от Крим в Москва, светът към този момент е различен: руските структури са премахнати, а постът му като руски президент на практика не съществува. Затова се постанова на 25 декември 1991, единствено няколко часа преди разпада на Съветския съюз, Горбачов да подаде оставка с телевизионно изказване.
Заключителната му тирада поставя и завършек на политическата му кариера в Русия - на президентските избори през 1996-а той получава едвам 0,5 % от гласовете. И оттова нататък се радва на самопризнание единствено на Запад. Във всичко това има нещо надълбоко трагично, въпреки да са живи упованията, че един ден Горбачов ще получи дължимата респект в Русия.
Почина Михаил Горбачов. Първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики си отиде на 91-годишна възраст. Без него 20-ти век не би бил същият. Бившият водач на Съветския съюз има голям принос към международната история. А в Германия е изключително уважаван и скъп, защото е възприеман за един от бащите на Обединението - по тази причина е и почетен с голям брой оценки. За разлика от отношението към него в личната му страна, където по този начин и не получава същинско самопризнание.
Гласност, перестройка и обединяване
Михаил Горбачов е роден през 1931 година в севернокавказкото село Приволное. Той гради сполучлива партийна кариера и през 1985-а е определен за общоприет секретар на Комунистическата партия. Задачата му е да върне позициите на втората по значителност суперсила Съюз на съветските социалистически републики - най-много в стопански проект. И се впуска в реализацията на съществени промени, с цел да промени бюрократичните и корумпирани руски структури. Руските понятия " публичност " и " перестройка " добиват международна популярност. А провежданата поредната външна политика, ориентирана към намаляването на напрежението в връзките със Съединените щати и техните западни съдружници по време на Студената война, води до непредвидени исторически резултати.
Когато през 1990-а Горбачов е определен за пръв президент на Съветския съюз, външният пръстен на руската империя към този момент е почнал да се разрушава. През есента на 1989 година жителите на тогава националните републики в Източна и Централна Европа се освобождават от своите социалистически диктатури. Варшавският контракт рухва, а в най-ценният трофей на Съветския съюз от Втората международна война - Германска демократична република - хората упорстват освен за независимост и народна власт, само че и за обединяване със Западна Германия.
Михаил Горбачов позволява това да се случи спокойно - макар съпротивата от страна на консервативната руска номенклатура. Неговата политика се базира на хуманистичните му убеждения, само че сигурно огромна роля изиграва и доверието, което изпитва към немския канцлер Хелмут Кол. Впоследствие Кол разказва нещата по следния метод: " Личните решения на Михаил Горбачов в сложната историческа обстановка не трябва да се подценяват. 24 часа след рухването на Стената ЩАЗИ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се пробват да го убедят, че руските войски в Германска демократична република са в заплаха, че руските военни би трябвало да се намесят. Горбачов отхвърля. "
Приятелството сред Хелмут Кол и Михаил Горбачов изиграва основна роля, когато руският водач дава единодушието си за обединяването на Германия, което разрешава сключването на контракта " 2+4 " сред двете Германия, от една страна, и Франция, Англия, Съветския съюз и Съединените щати - от друга.
Краят на Съветския съюз
Само че колкото повече Горбачов съумява да охлади напрежението в интернационалните връзки и да получи признанието и доверието на Запада, толкоз повече му се изплъзва политическата власт в самия Съветски съюз. Неговата реформаторска политика унищожава устоите на руската система, а в границите на провежданите промени по този начин и не са построени устойчиви институции. И до момента в който европейците и по-специално германците трансформират през 1990-а Михаил Горбачов в кумир на мирната и демократична гражданска война, руската планова стопанска система от ден на ден се разпада.
Прибалтийските републики Естония, Латвия и Литва първи се обръщат против съветско-руския властови център в Москва. Но не след дълго рецесията визира и жителите на Съветския съюз, които от ден дневно от ден на ден обедняват и директно упрекват за това Горбачов. Дали само неговата политика провокира залеза на Съветския съюз или руската система просто не е подлежала на реформиране, остава главен въпрос за историците и до през днешния ден.
Така или другояче Горбачов губи от ден на ден власт и авторитет, а руската номенклатура вижда в него все по-голяма опасност за въздействието и приходите си. И когато през август 1991 година Горбачов отхвърля да се съобрази с настояванията на руските хардлайнери за по-твърд метод по отношение на отцепническите руски републики, се стига до пуч против него и до слагането му под домакински арест в Крим. Пучистите обаче се провалят, защото московчани под управлението на новоизбрания президент на Руската федерация Борис Елцин сполучливо им се опълчват.
Промененият свят
Когато Горбачов се връща от Крим в Москва, светът към този момент е различен: руските структури са премахнати, а постът му като руски президент на практика не съществува. Затова се постанова на 25 декември 1991, единствено няколко часа преди разпада на Съветския съюз, Горбачов да подаде оставка с телевизионно изказване.
Заключителната му тирада поставя и завършек на политическата му кариера в Русия - на президентските избори през 1996-а той получава едвам 0,5 % от гласовете. И оттова нататък се радва на самопризнание единствено на Запад. Във всичко това има нещо надълбоко трагично, въпреки да са живи упованията, че един ден Горбачов ще получи дължимата респект в Русия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ