Интервю | Венцислав Венев: В сегашния момент БТС няма ресурс да се справим сами, особено във високата планина
Текстът е част от поредицата за планинския туризъм и ръководството на планините , която " Капитал " пуска в няколко следващи дни.Вече излезли: Венцислав Венев е роден през 1966 година в Шумен. Завършил е Висшия стопански институт и е учил в Националната спортна академия (НСА). Организатор на голям брой туристически и спортни събития на национално и интернационално равнище. Председател на Клуба по насочване към НСА. От април 2022 година е ръководител на Българския туристически съюз (БТС).
В какво виждате главната задача на БТС? Основната задача доста добре е изказана в първите членове на нашия правилник. Включват се обществената роля, здравеопазващата роля, възпитателната роля за обществото в обич към природата, както и патриотичното образование на популацията. Грижим се и за прочувственото зареждане на хората, тъй че в понеделник заран, когато отидат на работа, да са отпочинали, работоспопосбни, радостни и с доста мемоари, които да описват. Ние сътворяваме прекарвания и обществена общественост, в която да се събират хора с общи ползи и с отношение към природата. Как се отразява неналичието на държавен орган, претрупан с поддръжката на материалната база и развиването на пешеходния туризъм, както и фактът, че БТС е отвън държавния уред? На среща в Министерството на туризма обсъдихме тъкмо такава концепция за основаване на държавен орган, който да се грижи за стопанисване и поддръжка на хижите, маршрутите и така нататък Все още не е говорено в управителния съвет, само че моето персонално мнение е, че е рано и няма смисъл от основаване на обособена конструкция, защото ролята, отговороността на БТС е тъкмо такава. Въпреки че не сме държавен орган, ние сме публичната организация, оторизирана да прави тази активност и основаване на различен орган, би утежнило в допълнение всички процедури. Ние като съюз имаме личен състав и конструкция по места, с които можем да се грижим за туристическите места за настаняване и за пътеките. Ако не се оправяме, би трябвало да се вземат съответните ограничения.
Все още има наслагвания от последните 20 години, когато БТС е абдикирало от тази си роля, а страната не го е подпомагала по никакъв метод и в по-голямата част от обществото се е загнездило мисленето, че БТС е отживялост и е съюз, който единствено харчи пари, без да има принос за планинския туризъм. Категорично смятам, че този интервал е отминал и БТС през днешния ден стои на напълно нова основа и нови разбирания и всичко, което получаваме (от страна, от донорски акции и пр.) ще е ориентирано към развиване на планинския туризъм. Но е значимо да имаме поддръжката освен на институциите в България, само че и на всички планинарски организации, зародили, с цел да пазят ползите на планинарите, когато БТС дълго време е бездействало.
Реклама
Иначе към настоящия миг нямаме запас да се оправим сами с провокациите, както се чака, изключително във високата планина - прочие х. " Грънчар " на 2200 м.н.в, където сеознът е 2-3 месеца обектите няма по какъв начин да се устоят сами и да акумулират запас за вложения, а БТС без поддръжка от страната няма други доходи, с които да финансира подобренията в тези хижи. Как ще приобщите тези организации към работата си? На последния директорски съвет на БТС има импортирана докладна бележка от мен и призната единомислещо да бъде основан публичен съвет към БТС, в който да вземат участие представител на публичните организации, с цел да може взаимно и коригирайки работата на БТС да осъществяваме всички хрумвания по транспарантен и верен метод. Имате ли данни какъв брой души общо са посетили хижите на БТС в България през 2022 г, усилват ли се? За голям взрив в туризма приказва единствено един човек в тази страна. Много бих се радвал да има, само че за жалост подобен взрив няма. Имаше взрив в интереса към планинския туризъм незабавно след коронавирус, само че тази година не можем да отчетем подобен огромен интерес. Никой не води статистика и няма информация, огромна част от туристите във високата планина излизат неорганизирано, само че в диалози и обиколки през този сезон, наклонността от предходните две години не се регистрира. Август беше мощен, само че сезонът стартира късно поради студеното време и дъждовете през юни и юли. По-големия интерес след коронавирус обаче докара до безпорядък на някои места, където се концентрират туристите, защото доста от тях нямат културата на планинари, излизат неподготвени, когато дойдат на хижа, те не са си резервирали места, не знаят по какъв начин да се движат в планината - че би трябвало да са по указаните пътеки. Всички знаят, само че ще го дам за образец - Седемте рилски езера, където по посока на остарялата хижа има десетки новосъздадени пътеки, които водят до ерозия и нарушават екосистемата. На тези места, в случай че не се вкарат нещата в ред, казусът в екосистемата ще се задълбочава. Колко хижи е имало през 1990 година и какъв брой са в този момент? Много желая да ви кажа цифрата на хижите през 1990 година, само че за жалост нито аз мога да ви кажа тъкмо какъв брой са били, нито някой различен в страната. Знае се, че преди 90-та година са достигали до 600 обекта (хижи, заслони и туристически спални). След това се разяснява някаква цифра към 350. В момента можем да кажем, че към 150 обекта са под егидата на БТС. Хижите постоянно са били към БТС и са стопанисвани от нас и по този начин и би трябвало да бъде, тъй като тук са хората, които схващат от тази активност. Като споделям това, нямам поради централата, тъй като БТС е организация, която основава правила, стандарти и инструкции, тъй че туристите да знаят какво могат да чакат, когато отидат. Всякакви други разновидности за стопанисване на хижи не са невъзможни, само че не са верни, знаем, че деконцентрацията и предоставяне на хора без опит са обречени на неуспех. Самата благосъстоятелност на хижите е най-различна и сега тече инвентаризация. Всяко изгубване на обект, нарушава хижната конструкция, тъй като тези хижи не са основани самоцелно, а обслужват избрани направления, и когато един обект престане да бъде туристическа хижа, ние губим този маршрут. В последните години има доста образци по какъв начин наши обекти са излизали от нашия патримониум. Там където наши членове - туристически сдружения, имат лични туристически хижи, те в множеството случай съблюдават разпоредбите на БТС. Но има и противоположен образец - една огромна част от хижите в Рила са откраднати от едно туристическо сдружение в Самоков, издадени са нотариални актове и ние нямаме никакъв надзор над хижите, те могат да вършат с тях каквото желаят. Водим каузи за тях. Но в случай че всички работят по този начин, какво вършим с нашия туризъм? По неведоми пътища и стичане на събитията планинският туризъм в България не е погубен, огромна част от хижите съществуват и са в патримониума на БТС и огромна част от активността на туристическите сдружения се е запазила такава. Ние в този момент имаме опцията да стъпим на тази основа, само че и да я разрушим, тъй като има такива ползи. Какво се случва новата хижа " Мусала "? Това е част от разногласието с въпросното самоковско туристическо сдружение, което е съумяло към този момент, доколкото знам, да си изкара нотариален акт за остарялата хижа " Мусала ", който ние оспорваме. За новата хижа казусът е, че е подписан един доста неразбираем контракт с спорни клаузи - наемателят и БТС са поели едни и същи задължения за довеждане докрай на обекта. Този контракт е подписан, факт е, сега текат каузи по отношение на него. Правим всичко допустимо да реализираме съглашение с наемателя, имаме диалози, той е диалогичен, тъй като това вреди както на БТС, по този начин и на него, само че най-много на планинарите. Поискали сме от Министерство на околната среда и водите да ни окажат точка на присъединение на отпадните води, което е главния проблем, има концепция къде да стане това заустване. След като е ясно, ще приказваме с Национален парк " Рила " да преминем с някаква инфраструктура и по-късно ще е елементарно, тъй като хижата е съвсем подготвена. И тогава - дали БТС, дали въпросният наемател или наш различен сътрудник ще я пусне в употреба за нас е без значение, за нас е значимо да работи, тъй като това е един от знаците на българския планински туризъм. В момента в БТС членуват 136 сдружения, само че какъв брой от тях действително са дейни и имат туристическа активност? Как се трансформира тази цифра в годините? Колко е членската маса в този момент и преди? Факт е, че сдруженията, които нямат обекти, главно развиват спортно-туристическа активност, а тези, които стопанисват обекти, главният им запас, време и личен състав отиват в тази активност. Едните вършат мероприятия, другите поддържат недвижими парцел - това е една симбиоза сред двете посоки. Сега когато към този момент имаме народен статут, ще сложим въпроса по какъв начин бихме могли да развием тази симбиоза и да преливаме средства от сдруженията, които стопанисват обекти с облага, към тези сдружения, които имат единствено обществена активност без доходи. Обикновено когато се смесят двете, нито едното върви, нито другото, въпреки че имаме тук-там положително комбиниране сред двете действия. Откакто съм ръководител има единствено едно сдружение, напуснало БТС - асеновградското. Това са доста дейни хора с активност и една от главните аргументи, да го създадат е, че дълго им е обещавано, че БТС ще се получи статута за национална организация и ще може да се аплайват по стратегии, само че този развой се е проточил в годините. Има доста сдружения, които имат предпочитание да станат членове на БТС. Откакто съм ръководител към този момент сме приели четири. Когато БТС е била една от най-големите публични организации, членовете са достигали до 600 хиляди, сега сме към 13 хиляди души. Идеята ни и наклонността е да се разраснем с много по-силни темпове. Очаквам сред 30-35 хиляди индивида в най-скоро време. Надявам се при стройна организация, при една цифровизация, това да се случи, т.е. да има причина хората да членуват при нас, да са горди, че са наши членове, да се радват, че са съпричастни към тази концепция, да ни търсят за поддръжка. Какво благоприятни условия ще имате след приемане на статута? Започнаха първите диалози с Министерството на младежта и спорта. Пуснали сме претенции за срещи с всички парламентарни групи, с цел да може да бъдем припознати в бюджета за идната година и да са наясно, че съществуваме като национална организация. И в случай че желаят хората да са прочувствено заредени и работоспособни и да не стоят на жълтите павета, ние сме организацията, която може да им сътвори този комфорт. Много хора си мислят, че в този момент БТС ще получи страхотни пари и ще харчи без направления, само че не е по този начин. Дружествата ще получат отговорност - първо ще се вършат стратегии, след това планове, те ще се осъществят и едвам по-късно ще получават средства. Имам концепция да стартираме да одобряваме асоциирани членове, включително и физически лица, които да имат опция да вземат участие в организационния живот на БТС и в работата, само че на този стадий да нямат право да гласоподават на Общо заседание, само че да могат да се възползват от поддръжката на БТС. Как ще обясните проблемите вътре в самия БТС със създалия се втори директорски съвет? Работим и с двата управителни съвета. Единият е законният, записаният, за пред трети лица и обществеността, който взема решенията. В другия има доста уважавани и интелигентни хора, вършим срещи и работим с тях като консултанти. Много хора чакат да видят конспирация, няма такова нещо. Не споделям, че нямаше проблем, имаше проблем, само че в границите на тази година считам, че успяхме да балансираме ползите, да насочим сдруженията към активност, а не към кавги и интриги. Има хора, които не са удовлетворени, само че нашите хрумвания са ясни. Работим добре, в вероятност 5-10 години, не гледаме за идната година или идващия мандат. Бихте ли разказали малко повече за бизнес модела при дигитализацията на Националното придвижване " Опознай България - 100 национални туристически обекта ". Ако това е от главните приходни пера за БТС, за какво в този момент го жертвате? Всички това гледат, включително и нашите членове, че ще ни намалеят приходите. Ама, хора, ние не сме стопанска организация, ние сме организация в интерес на обществото. Ние би трябвало да гледаме не с какъв брой ще ни намалеят приходите, а с какъв брой ще се усилят хората, които ще посетят тези обекти - нашата цел е най-малко 10 пъти повече хора да има (ако сега имаме 25-30 хил.човека, чакаме с това нещо да станат 250-300 хиляди последователи). И се надяваме, че тези обекти ще могат да поемат тези визити, тъй като те ще станат извънредно налични - елементарно ще може да се ревизира работно време, на какъв брой км е от вас, дали има други сходни обекти в близост, метеорологичните условия и така нататък Това е нашата съществена задача и това целим -, а освен да вървят за печатите. Какви други проекти имате? Приоритет са ни маршрутите и маркировката. Това е сигурността в планината. Много постоянно се приказва за хеликоптери и въздушна помощ - несъмнено това е значимо, скъпо и хубаво и доста ще се веселя да се осъществя, само че не виждам по какъв начин България ще ги поддържа, ние нямаме запас (пилоти, площадки, финанси и пр). Вместо това е обикновено да си оправим маркировката, да си оправим хижите, да си вържем хижите с радиовръзки една с друга и с планинската избавителна работа, с цел да се знае туристите къде са, какво вършат. Успявате ли да отделите средства за хижите годишно? На хижите доста случайно се е пособие и то с незначителни суми - да вземем за пример 1000 лв., което е е нищо. Помагаме на туристически сдружения от време на време, когато имат проблеми с хижите си, само че отново с такива суми. Причината за това е, че ние все още не разполагаме с някакъв сериозен запас и ресурсът, който имаме като приходна част отива значително за погасяване на настоящите разноски - работни заплати, националния календар проект, който се организира, наеми, които плащаме и част от тях отиват за погасяване на остарели отговорности. Какви и към кого бяха отговорностите на БТС и какво се случва в този момент с тях? Към настоящия миг БТС няма обществени отговорности, има настоящи отговорности, които се заплащат постоянно, в това число и отговорностите, които заварих (над 1.6 млн.лв.), които за разсрочени сред 3 и 5 години и ги погасяваме без забележка към сегашния миг.
Свързани публикации Коментар | Кредит на доверие към Българския туристически съюз? Как без промяна 7 октомври 2023, 10:44 Хора, хижи, върхове: подем на планинския туризъм в България 6 октомври 2023, 06:31 Книжката със 100-те туристически обекта към този момент е и в телефона 30 септември 2023, 11:37 Хижа " Мальовица " остава отвън контрола на Христо Ковачки. Засега 4 юни 2023, 06:07 Заради остарели задължения Българският туристически съюз е без държавно финансиране към този момент над 10 години 7 февруари 2023, 17:39 Как Ковачки покори " Мальовица " 31 януари 2020, 14:06
В какво виждате главната задача на БТС? Основната задача доста добре е изказана в първите членове на нашия правилник. Включват се обществената роля, здравеопазващата роля, възпитателната роля за обществото в обич към природата, както и патриотичното образование на популацията. Грижим се и за прочувственото зареждане на хората, тъй че в понеделник заран, когато отидат на работа, да са отпочинали, работоспопосбни, радостни и с доста мемоари, които да описват. Ние сътворяваме прекарвания и обществена общественост, в която да се събират хора с общи ползи и с отношение към природата. Как се отразява неналичието на държавен орган, претрупан с поддръжката на материалната база и развиването на пешеходния туризъм, както и фактът, че БТС е отвън държавния уред? На среща в Министерството на туризма обсъдихме тъкмо такава концепция за основаване на държавен орган, който да се грижи за стопанисване и поддръжка на хижите, маршрутите и така нататък Все още не е говорено в управителния съвет, само че моето персонално мнение е, че е рано и няма смисъл от основаване на обособена конструкция, защото ролята, отговороността на БТС е тъкмо такава. Въпреки че не сме държавен орган, ние сме публичната организация, оторизирана да прави тази активност и основаване на различен орган, би утежнило в допълнение всички процедури. Ние като съюз имаме личен състав и конструкция по места, с които можем да се грижим за туристическите места за настаняване и за пътеките. Ако не се оправяме, би трябвало да се вземат съответните ограничения.
Все още има наслагвания от последните 20 години, когато БТС е абдикирало от тази си роля, а страната не го е подпомагала по никакъв метод и в по-голямата част от обществото се е загнездило мисленето, че БТС е отживялост и е съюз, който единствено харчи пари, без да има принос за планинския туризъм. Категорично смятам, че този интервал е отминал и БТС през днешния ден стои на напълно нова основа и нови разбирания и всичко, което получаваме (от страна, от донорски акции и пр.) ще е ориентирано към развиване на планинския туризъм. Но е значимо да имаме поддръжката освен на институциите в България, само че и на всички планинарски организации, зародили, с цел да пазят ползите на планинарите, когато БТС дълго време е бездействало.
Реклама
Иначе към настоящия миг нямаме запас да се оправим сами с провокациите, както се чака, изключително във високата планина - прочие х. " Грънчар " на 2200 м.н.в, където сеознът е 2-3 месеца обектите няма по какъв начин да се устоят сами и да акумулират запас за вложения, а БТС без поддръжка от страната няма други доходи, с които да финансира подобренията в тези хижи. Как ще приобщите тези организации към работата си? На последния директорски съвет на БТС има импортирана докладна бележка от мен и призната единомислещо да бъде основан публичен съвет към БТС, в който да вземат участие представител на публичните организации, с цел да може взаимно и коригирайки работата на БТС да осъществяваме всички хрумвания по транспарантен и верен метод. Имате ли данни какъв брой души общо са посетили хижите на БТС в България през 2022 г, усилват ли се? За голям взрив в туризма приказва единствено един човек в тази страна. Много бих се радвал да има, само че за жалост подобен взрив няма. Имаше взрив в интереса към планинския туризъм незабавно след коронавирус, само че тази година не можем да отчетем подобен огромен интерес. Никой не води статистика и няма информация, огромна част от туристите във високата планина излизат неорганизирано, само че в диалози и обиколки през този сезон, наклонността от предходните две години не се регистрира. Август беше мощен, само че сезонът стартира късно поради студеното време и дъждовете през юни и юли. По-големия интерес след коронавирус обаче докара до безпорядък на някои места, където се концентрират туристите, защото доста от тях нямат културата на планинари, излизат неподготвени, когато дойдат на хижа, те не са си резервирали места, не знаят по какъв начин да се движат в планината - че би трябвало да са по указаните пътеки. Всички знаят, само че ще го дам за образец - Седемте рилски езера, където по посока на остарялата хижа има десетки новосъздадени пътеки, които водят до ерозия и нарушават екосистемата. На тези места, в случай че не се вкарат нещата в ред, казусът в екосистемата ще се задълбочава. Колко хижи е имало през 1990 година и какъв брой са в този момент? Много желая да ви кажа цифрата на хижите през 1990 година, само че за жалост нито аз мога да ви кажа тъкмо какъв брой са били, нито някой различен в страната. Знае се, че преди 90-та година са достигали до 600 обекта (хижи, заслони и туристически спални). След това се разяснява някаква цифра към 350. В момента можем да кажем, че към 150 обекта са под егидата на БТС. Хижите постоянно са били към БТС и са стопанисвани от нас и по този начин и би трябвало да бъде, тъй като тук са хората, които схващат от тази активност. Като споделям това, нямам поради централата, тъй като БТС е организация, която основава правила, стандарти и инструкции, тъй че туристите да знаят какво могат да чакат, когато отидат. Всякакви други разновидности за стопанисване на хижи не са невъзможни, само че не са верни, знаем, че деконцентрацията и предоставяне на хора без опит са обречени на неуспех. Самата благосъстоятелност на хижите е най-различна и сега тече инвентаризация. Всяко изгубване на обект, нарушава хижната конструкция, тъй като тези хижи не са основани самоцелно, а обслужват избрани направления, и когато един обект престане да бъде туристическа хижа, ние губим този маршрут. В последните години има доста образци по какъв начин наши обекти са излизали от нашия патримониум. Там където наши членове - туристически сдружения, имат лични туристически хижи, те в множеството случай съблюдават разпоредбите на БТС. Но има и противоположен образец - една огромна част от хижите в Рила са откраднати от едно туристическо сдружение в Самоков, издадени са нотариални актове и ние нямаме никакъв надзор над хижите, те могат да вършат с тях каквото желаят. Водим каузи за тях. Но в случай че всички работят по този начин, какво вършим с нашия туризъм? По неведоми пътища и стичане на събитията планинският туризъм в България не е погубен, огромна част от хижите съществуват и са в патримониума на БТС и огромна част от активността на туристическите сдружения се е запазила такава. Ние в този момент имаме опцията да стъпим на тази основа, само че и да я разрушим, тъй като има такива ползи. Какво се случва новата хижа " Мусала "? Това е част от разногласието с въпросното самоковско туристическо сдружение, което е съумяло към този момент, доколкото знам, да си изкара нотариален акт за остарялата хижа " Мусала ", който ние оспорваме. За новата хижа казусът е, че е подписан един доста неразбираем контракт с спорни клаузи - наемателят и БТС са поели едни и същи задължения за довеждане докрай на обекта. Този контракт е подписан, факт е, сега текат каузи по отношение на него. Правим всичко допустимо да реализираме съглашение с наемателя, имаме диалози, той е диалогичен, тъй като това вреди както на БТС, по този начин и на него, само че най-много на планинарите. Поискали сме от Министерство на околната среда и водите да ни окажат точка на присъединение на отпадните води, което е главния проблем, има концепция къде да стане това заустване. След като е ясно, ще приказваме с Национален парк " Рила " да преминем с някаква инфраструктура и по-късно ще е елементарно, тъй като хижата е съвсем подготвена. И тогава - дали БТС, дали въпросният наемател или наш различен сътрудник ще я пусне в употреба за нас е без значение, за нас е значимо да работи, тъй като това е един от знаците на българския планински туризъм. В момента в БТС членуват 136 сдружения, само че какъв брой от тях действително са дейни и имат туристическа активност? Как се трансформира тази цифра в годините? Колко е членската маса в този момент и преди? Факт е, че сдруженията, които нямат обекти, главно развиват спортно-туристическа активност, а тези, които стопанисват обекти, главният им запас, време и личен състав отиват в тази активност. Едните вършат мероприятия, другите поддържат недвижими парцел - това е една симбиоза сред двете посоки. Сега когато към този момент имаме народен статут, ще сложим въпроса по какъв начин бихме могли да развием тази симбиоза и да преливаме средства от сдруженията, които стопанисват обекти с облага, към тези сдружения, които имат единствено обществена активност без доходи. Обикновено когато се смесят двете, нито едното върви, нито другото, въпреки че имаме тук-там положително комбиниране сред двете действия. Откакто съм ръководител има единствено едно сдружение, напуснало БТС - асеновградското. Това са доста дейни хора с активност и една от главните аргументи, да го създадат е, че дълго им е обещавано, че БТС ще се получи статута за национална организация и ще може да се аплайват по стратегии, само че този развой се е проточил в годините. Има доста сдружения, които имат предпочитание да станат членове на БТС. Откакто съм ръководител към този момент сме приели четири. Когато БТС е била една от най-големите публични организации, членовете са достигали до 600 хиляди, сега сме към 13 хиляди души. Идеята ни и наклонността е да се разраснем с много по-силни темпове. Очаквам сред 30-35 хиляди индивида в най-скоро време. Надявам се при стройна организация, при една цифровизация, това да се случи, т.е. да има причина хората да членуват при нас, да са горди, че са наши членове, да се радват, че са съпричастни към тази концепция, да ни търсят за поддръжка. Какво благоприятни условия ще имате след приемане на статута? Започнаха първите диалози с Министерството на младежта и спорта. Пуснали сме претенции за срещи с всички парламентарни групи, с цел да може да бъдем припознати в бюджета за идната година и да са наясно, че съществуваме като национална организация. И в случай че желаят хората да са прочувствено заредени и работоспособни и да не стоят на жълтите павета, ние сме организацията, която може да им сътвори този комфорт. Много хора си мислят, че в този момент БТС ще получи страхотни пари и ще харчи без направления, само че не е по този начин. Дружествата ще получат отговорност - първо ще се вършат стратегии, след това планове, те ще се осъществят и едвам по-късно ще получават средства. Имам концепция да стартираме да одобряваме асоциирани членове, включително и физически лица, които да имат опция да вземат участие в организационния живот на БТС и в работата, само че на този стадий да нямат право да гласоподават на Общо заседание, само че да могат да се възползват от поддръжката на БТС. Как ще обясните проблемите вътре в самия БТС със създалия се втори директорски съвет? Работим и с двата управителни съвета. Единият е законният, записаният, за пред трети лица и обществеността, който взема решенията. В другия има доста уважавани и интелигентни хора, вършим срещи и работим с тях като консултанти. Много хора чакат да видят конспирация, няма такова нещо. Не споделям, че нямаше проблем, имаше проблем, само че в границите на тази година считам, че успяхме да балансираме ползите, да насочим сдруженията към активност, а не към кавги и интриги. Има хора, които не са удовлетворени, само че нашите хрумвания са ясни. Работим добре, в вероятност 5-10 години, не гледаме за идната година или идващия мандат. Бихте ли разказали малко повече за бизнес модела при дигитализацията на Националното придвижване " Опознай България - 100 национални туристически обекта ". Ако това е от главните приходни пера за БТС, за какво в този момент го жертвате? Всички това гледат, включително и нашите членове, че ще ни намалеят приходите. Ама, хора, ние не сме стопанска организация, ние сме организация в интерес на обществото. Ние би трябвало да гледаме не с какъв брой ще ни намалеят приходите, а с какъв брой ще се усилят хората, които ще посетят тези обекти - нашата цел е най-малко 10 пъти повече хора да има (ако сега имаме 25-30 хил.човека, чакаме с това нещо да станат 250-300 хиляди последователи). И се надяваме, че тези обекти ще могат да поемат тези визити, тъй като те ще станат извънредно налични - елементарно ще може да се ревизира работно време, на какъв брой км е от вас, дали има други сходни обекти в близост, метеорологичните условия и така нататък Това е нашата съществена задача и това целим -, а освен да вървят за печатите. Какви други проекти имате? Приоритет са ни маршрутите и маркировката. Това е сигурността в планината. Много постоянно се приказва за хеликоптери и въздушна помощ - несъмнено това е значимо, скъпо и хубаво и доста ще се веселя да се осъществя, само че не виждам по какъв начин България ще ги поддържа, ние нямаме запас (пилоти, площадки, финанси и пр). Вместо това е обикновено да си оправим маркировката, да си оправим хижите, да си вържем хижите с радиовръзки една с друга и с планинската избавителна работа, с цел да се знае туристите къде са, какво вършат. Успявате ли да отделите средства за хижите годишно? На хижите доста случайно се е пособие и то с незначителни суми - да вземем за пример 1000 лв., което е е нищо. Помагаме на туристически сдружения от време на време, когато имат проблеми с хижите си, само че отново с такива суми. Причината за това е, че ние все още не разполагаме с някакъв сериозен запас и ресурсът, който имаме като приходна част отива значително за погасяване на настоящите разноски - работни заплати, националния календар проект, който се организира, наеми, които плащаме и част от тях отиват за погасяване на остарели отговорности. Какви и към кого бяха отговорностите на БТС и какво се случва в този момент с тях? Към настоящия миг БТС няма обществени отговорности, има настоящи отговорности, които се заплащат постоянно, в това число и отговорностите, които заварих (над 1.6 млн.лв.), които за разсрочени сред 3 и 5 години и ги погасяваме без забележка към сегашния миг.
Свързани публикации Коментар | Кредит на доверие към Българския туристически съюз? Как без промяна 7 октомври 2023, 10:44 Хора, хижи, върхове: подем на планинския туризъм в България 6 октомври 2023, 06:31 Книжката със 100-те туристически обекта към този момент е и в телефона 30 септември 2023, 11:37 Хижа " Мальовица " остава отвън контрола на Христо Ковачки. Засега 4 юни 2023, 06:07 Заради остарели задължения Българският туристически съюз е без държавно финансиране към този момент над 10 години 7 февруари 2023, 17:39 Как Ковачки покори " Мальовица " 31 януари 2020, 14:06
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ