Жестока драма в живота на Ася Капчикова: Красавицата на 30 минути от смъртта!
Тежка драма е белязала живота на плеймейтката Ася Капчикова. Красавицата описа забавна, само че и страшна история от предишното си пред thestarstribune.bg, когато е била на косъм от гибелта. Ето какво разкри русокоската:
"Ще ви опиша една история, доста съкровена история за мен. История, в която щях да изгубя живота си… Ще я опиша, с цел да потвърдя, че когато на човек е писано да му се случи нещо, то е неизбежно и го застига рано или късно. Та, тази моя история си има предистория. Започва едвам когато съм на 3-годишна възраст. Аз не помня, само че са ми я разказвали точно поради преживелица, която се случи когато бях на 6. Била съм на 3 години, когато с моите родители сме вървели към гроба на прабаба ми. Тогава змия пресича пътя ми, само че татко ми ме подвига и ме избавя от ухапването. Но нали ви споделих, че в случай че е писано да се случи, то ще се случи.
Минаха три години. Отиваме на село, с цел да оказваме помощ за прибирането на сеното. В края на деня, тъкмо преди да си тръгнем, баба ми реши да отиде до една джанка, поради компота от сливи, които искаше да направи. Разбира се, като всяко любопитно дете взех решение да я вървя след. В този миг усетих нещо като ужилване от коприва… Ухапа ме змия!
Не желая да ви споделям какво изживяха родителите ми. Противоотрова нямаше, а ние бяхме на 23 км от родния ми град – Девин. Сложиха ме в колата, татко ми потегли бързо и караше доста бързо… Усещах по какъв начин стартирам да задрямвам, а от самото начало той смучеше отровата и я плюеше. С риск за неговия живот, тъй като имаше негоден зъб. Беше вързал крайници ми, с цел да ограничи стигането на отровата до сърцето ми. Когато пристигнахме в болничното заведение ми биха 10 инжекции в петата.
И в болничното заведение проблем. 30 минути не можеха да пуснат системата, тъй като всяка от вените ми се пукаше. Най-накрая, когато съумяха да намерят вена започнах да бълвам. Това е много стеснителен факт и ме подвигнаха по неотложност за Смолянска болница. Мислите ли, че всичко мина обикновено? Не…
По пътя колата за спешна помощ изгасна и към 10 минути не можа да възпламени. Накрая просто потегли, само че стопираха фаровете ѝ. Движехме се постепенно зад друга кола. Но най-после стигнахме… Когато пристигнахме лекарите са споделили на майка ми, че съм била на към половин час от гибелта и още малко закъснение е щяло да коства живота ми… Често се сещам за тази история и настръхвам. Но знам, че е трябвало да се случи и е трябвало да продължа да пребивавам. Ценете всеки момент във вашия живот, даже най-трудните! Защото те ви построяват като личност… "
"Ще ви опиша една история, доста съкровена история за мен. История, в която щях да изгубя живота си… Ще я опиша, с цел да потвърдя, че когато на човек е писано да му се случи нещо, то е неизбежно и го застига рано или късно. Та, тази моя история си има предистория. Започва едвам когато съм на 3-годишна възраст. Аз не помня, само че са ми я разказвали точно поради преживелица, която се случи когато бях на 6. Била съм на 3 години, когато с моите родители сме вървели към гроба на прабаба ми. Тогава змия пресича пътя ми, само че татко ми ме подвига и ме избавя от ухапването. Но нали ви споделих, че в случай че е писано да се случи, то ще се случи.
Минаха три години. Отиваме на село, с цел да оказваме помощ за прибирането на сеното. В края на деня, тъкмо преди да си тръгнем, баба ми реши да отиде до една джанка, поради компота от сливи, които искаше да направи. Разбира се, като всяко любопитно дете взех решение да я вървя след. В този миг усетих нещо като ужилване от коприва… Ухапа ме змия!
Не желая да ви споделям какво изживяха родителите ми. Противоотрова нямаше, а ние бяхме на 23 км от родния ми град – Девин. Сложиха ме в колата, татко ми потегли бързо и караше доста бързо… Усещах по какъв начин стартирам да задрямвам, а от самото начало той смучеше отровата и я плюеше. С риск за неговия живот, тъй като имаше негоден зъб. Беше вързал крайници ми, с цел да ограничи стигането на отровата до сърцето ми. Когато пристигнахме в болничното заведение ми биха 10 инжекции в петата.
И в болничното заведение проблем. 30 минути не можеха да пуснат системата, тъй като всяка от вените ми се пукаше. Най-накрая, когато съумяха да намерят вена започнах да бълвам. Това е много стеснителен факт и ме подвигнаха по неотложност за Смолянска болница. Мислите ли, че всичко мина обикновено? Не…
По пътя колата за спешна помощ изгасна и към 10 минути не можа да възпламени. Накрая просто потегли, само че стопираха фаровете ѝ. Движехме се постепенно зад друга кола. Но най-после стигнахме… Когато пристигнахме лекарите са споделили на майка ми, че съм била на към половин час от гибелта и още малко закъснение е щяло да коства живота ми… Често се сещам за тази история и настръхвам. Но знам, че е трябвало да се случи и е трябвало да продължа да пребивавам. Ценете всеки момент във вашия живот, даже най-трудните! Защото те ви построяват като личност… "
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ