Сеизмичните вълни разкриват за първи път течното марсианско ядро
Течното ядро на Марс е по-малко, по-плътно и евентуално мирише по-лошо, в сравнение с се смяташе до момента. Toва разкри спускаемият модул “Инсайт “ (InSight), откакто улови сеизмични талази, идващи от другата страна на планетата.
Познанията ни за земното ядро се базират на дългогодишни проучвания на изкривяващия резултат, който то оказва върху вълните от земетресенията от другата страна на света. Сега е ред и на друга планета. Когато „ Инсайт “ кацна на Марс, планетарните учени се надяваха да научат повече за локалната сеизмична интензивност. Засичането на трусове от другата страна на планетата обаче беше нещо, за което можехме само да си мечтаем. Въпреки това сега учените съумяват да създадат тъкмо това посредством значително на продължителността на плана.
На Земята сеизмографите могат да мерят трусовете, провокирани от околните трусове. Впоследствие учените ги съпоставят с резултатите от другата страна на планетата, с цел да изследват измененията, провокирани от прекосяването през ядрото. На Марс разполагаме единствено с едно сеизмично измервателно устройство, което би трябвало да свърши цялата работа - и въпреки всичко нова публикация разкрива, че това е било задоволително, с цел да получим по-подробна картина на марсианското ядро, като се употребяват съпоставения сред вълните, които минават непосредствено през него, и тези, които се изкривяват и минават през мантията.
" Два сеизмични сигнала, един от доста далечно марсианско земетресение и един от удар на астероид в далечната част на планетата, ни разрешиха да изследваме марсианското ядро благодарение на сеизмичните талази ", споделя в изказване доктор Джесика Ървинг от Бристолския университет. " На процедура се ослушвахме за силата, която минава през сърцето на друга планета. И в този момент я чухме. "
Вълните демонстрират, че марсианското ядро има радиус от 1780-1810 км, малко по-малък и по-плътен от предходните оценки, основани на отразените талази. С помощта на изчислената компактност и скоростта на преминаващите талази създателите се пробват да открият композиция от общи детайли, която при марсиански условия би съответствала на измерванията.
Както означи Ървинг; " Така наречените събития от " далечната страна " [...] по своята същина са по-трудни за разкриване, защото огромна част от силата се губи или отклонява при прекосяването на вълните през планетата. " Освен това Марс е надалеч по-малко сеизмично деен от Земята, тъй че не е изненада, че „ Инсайт “ не е засякъл нищо уместно през марсианската година на плануваната си работа. Въпреки това на 976-ия ден от задачата бе следено земетресение в далечната част на Марс, последвано 24 дни по-късно от удар на астероид, чието местонахождение можеше да бъде проследено с оптималната акуратност.
Схеми на вътрешните структури на Земята, Марс и Луната, в това число траекториите на сеизмичните талази, употребявани за първичното изобретение на Земята, а в този момент и на Марс. Източник: Irving et al, Proceedings of the National Academy of Sciences
Въпреки че може да се чака, че по-плътното ядро е индикация за съществуването на тежки метали, екипът счита, че е тъкмо противоположното. Това не е една най-обикновена „ желязна топка “. Напротив, ядрото „ съдържа и огромно количество сяра, както и други детайли, в това число малко количество водород ", споделя Ървинг. В публикацията се пресмята, че една пета от масата на му се състои от леки детайли като тези (кислород и въглерод) за разлика от преобладаващо желязно-никеловото ядро на Земята. Наличието на толкоз доста немагнитни детайли може да помогне да се изясни за какво Марс е изгубил планетарното си магнитно поле толкоз бързо и с пагубни последствия.
Откритията ще надградят към този момент съществуващите модели за образуването на Червената планета. " В ядрото на Марс има дребни следи от водород. Това значи, че трябвало да е имало характерни условия, които да доведат до образуването. Нужно е да разберем какви са били те, с цел да научим по какъв начин Марс се е трансформирала в планетата, която познаваме през днешния ден “, споделя доктор Ведран Лекич от Университета на Мериленд в друго изказване.
Откритията имат и по-широки последствия. Вече разполагаме с точни измервания на вътрешните процеси на две планети, а освен на една, които да използваме, когато се опитваме да предскажем състава на множеството скалисти планети, открити към други звезди.
Изследването е оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: IFLScience
