Икономисти: По ПВУ има огромен хаос и бавно начало, не се знае колко пари ще усвоим
" Те са лобистки и вредят на обществения интерес. Облагодетелстват избрани бизнеси. Но не би трябвало да се потегля към прогресивно данъчно облагане. Могат да се понижат разноските, свързани с издръжката в обществения бранш. Огромна част от обществените разноски са неефективни. В България се харчат големи средства без забележим резултат. Тук има голямо поле за реформиране ".
Разговорът за бюджета става все по-необичаен, обясни Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система.
" Не мисля, че в него има неточности. Разписва базови политики. Този бюджет беше хвърлен на депутатите и самодейността отиде в тях. Важното е, че сега има рамка с недостиг над 6%, само че огромните партии виждат, че може да се смъкна до 3%. Двете водещи обединения в Народното събрание сега играят ролята на финансов министър ".
Ганев уточни главните решения, които дават от Института за пазарна стопанска система за реализиране на 3 - процентен недостиг.
" Капиталовите разноски ще бъдат по-ниски. Сега са заложени 10 милиарда, евентуално ще бъдат 8. По ПВУ има голям безпорядък и постепенно начало, надали ще успеем да усвоим толкоз.
При издръжката, която също е към 10 милиарда, се появяват едни спомагателни 2 милиарда, които след това изчезват. Никой не може да изясни от кое място идват те. Вероятно и там има запас. Очевидно ще бъде вдигнат дивидента на държавните предприятия. Това е менюто, към което има единодушие. Политиците имат вяра, че единствено с тези неща и игра с икономическия напредък връзваме 3% "
Икономистът обаче счита,че това не е достътчно. Той уточни още,че е необходимо отпадане на данъчните преференции.
Проф. Димитров обаче означи,че обществото привиква с тази краткотрайна привилегия и стартира да я третира като право.
Според Петър Ганев най-тежкият спор е за училищен заплати и за пенсиите.
" Да бъдат изпълнени политическите задължения, само че това може да се направи с отсрочване от няколко месеца. И пенсионери, и учители са спечелили повече от бюджетната политика през последните 4 години, в сравнение с всички други. Там са дадени обещания, които ги няма в нормативни актове ".
Ганев изясни,че нямаме потребност и от спомагателни разноски за облекло в правосъдната система.
Проф. Димитров подсети, че единствено Министерски съвет има пълномощия да внася план за държавен бюджет.
" Народните представители имат право да вършат оферти за промени сред първо и второ четене. Не е добра концепция да се отхвърля напълно бюджета. Решаващата дума е на Народното събрание. От волята му зависи да отпаднат всички данъчни преференции "
Неговото персонално мнение е, че би трябвало да се стремим към превъзмогване на недостига и да имаме уравновесени бюджети.
" Не виждам причина да не се проектират бюджетите като уравновесени. Дефицитът може да бъде свален "
Ганев също счита, че не би трябвало да се отхвърля бюджета на първо четене.
" Ако го създадат, ще би трябвало да трансформират правилника на Народно събрание. Във втория вид е да създадат доста огромна промяна сред първо и второ четене ".
Двете огромни обединения приказват в подобен звук – да се съблюдава правилото за 3-те %, само че има прекалено много неопределености и безредни дейности, уточни икономистът. Той прикани да се вършат по-малко рискови ходове и дефинира отхвърлянето на бюджета като подобен.
Проф. Димитров изясни повода Българска народна банка да изиска да бъдат увеличени запасите на банките.
" Това не е обичайна дискреционна парична политика, която множеството банки в развитите страни организират. Българска народна банка работи в условия на валутен ръб.
Единственият инструмент за дискреционна политика, който е съчетаем с валутния ръб, това са разпоредбите за наложителни минимални запаси, които банките би трябвало да поддържат в централната банка. Той е инструмент за контролиране на парите в послание.
В подтекста на световното и европейско увеличение на лихвените проценти, това са ограничения за изстудяване на кредитния пазар.
Българска народна банка няма право да дефинира лихвения % по отношение на макроикономически цели на паричната си политика ".
Той счита тази стъпка за разумна.
" Банковата система в България е постоянна. Така се преодоляват рисковете от свръхкредитиране и евентуалното утежняване на кредитните портфейли на банките. Увеличението на свръхликвидността е рискова. Политиката на наложителните минимални запаси охлажда кредитния пазар.
Банките в България са с висока ликвидност. Не може да има опасения, че някоя банка би изпаднала в тежко положение и това би провокирало систематична рецесия "
Петър Ганев обясни, че забавянето на растежа в Европа идва и при нас.
" Тази година ще има невисок напредък. Политическата неустойчивост пък води до отсрочване на значими стратегически решения, свързани с бюджета и с ПВУ. Ако нямахме политически неразбории, щяхме да сме получили 15-20% по проекта. А ние стартираме в този момент някакви стратегии. Никой не знае дали в миналото ще получим второ заплащане ".
Постоянната смяна във властта води до компликации да се построи дълготрайна визия, отбеляза той.
" Липсата на водачество дава своите отблясъци, само че не толкоз тежки, колкото чакахме. Ако нещо може да скапе стопанската система, това е да преосмисляме базови неща в уредбата на нашата стопанска система и страна ".
Проф. Димитров пък вижда първи проблясъци на здрав разсъдък, че би трябвало да се преодолее гневното политическо опълчване сред двете огромни обединения.
" Трябва да се стигне до държавно управление. Най- положителният вид е да бъде експертно, подкрепено от двете огромни политически сили. Между тях би трябвало да има консенсус за членовете на сходен кабинет. Шансовете да се стигне до него са 50 на 50 ".
Разговорът за бюджета става все по-необичаен, обясни Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система.
" Не мисля, че в него има неточности. Разписва базови политики. Този бюджет беше хвърлен на депутатите и самодейността отиде в тях. Важното е, че сега има рамка с недостиг над 6%, само че огромните партии виждат, че може да се смъкна до 3%. Двете водещи обединения в Народното събрание сега играят ролята на финансов министър ".
Ганев уточни главните решения, които дават от Института за пазарна стопанска система за реализиране на 3 - процентен недостиг.
" Капиталовите разноски ще бъдат по-ниски. Сега са заложени 10 милиарда, евентуално ще бъдат 8. По ПВУ има голям безпорядък и постепенно начало, надали ще успеем да усвоим толкоз.
При издръжката, която също е към 10 милиарда, се появяват едни спомагателни 2 милиарда, които след това изчезват. Никой не може да изясни от кое място идват те. Вероятно и там има запас. Очевидно ще бъде вдигнат дивидента на държавните предприятия. Това е менюто, към което има единодушие. Политиците имат вяра, че единствено с тези неща и игра с икономическия напредък връзваме 3% "
Икономистът обаче счита,че това не е достътчно. Той уточни още,че е необходимо отпадане на данъчните преференции.
Проф. Димитров обаче означи,че обществото привиква с тази краткотрайна привилегия и стартира да я третира като право.
Според Петър Ганев най-тежкият спор е за училищен заплати и за пенсиите.
" Да бъдат изпълнени политическите задължения, само че това може да се направи с отсрочване от няколко месеца. И пенсионери, и учители са спечелили повече от бюджетната политика през последните 4 години, в сравнение с всички други. Там са дадени обещания, които ги няма в нормативни актове ".
Ганев изясни,че нямаме потребност и от спомагателни разноски за облекло в правосъдната система.
Проф. Димитров подсети, че единствено Министерски съвет има пълномощия да внася план за държавен бюджет.
" Народните представители имат право да вършат оферти за промени сред първо и второ четене. Не е добра концепция да се отхвърля напълно бюджета. Решаващата дума е на Народното събрание. От волята му зависи да отпаднат всички данъчни преференции "
Неговото персонално мнение е, че би трябвало да се стремим към превъзмогване на недостига и да имаме уравновесени бюджети.
" Не виждам причина да не се проектират бюджетите като уравновесени. Дефицитът може да бъде свален "
Ганев също счита, че не би трябвало да се отхвърля бюджета на първо четене.
" Ако го създадат, ще би трябвало да трансформират правилника на Народно събрание. Във втория вид е да създадат доста огромна промяна сред първо и второ четене ".
Двете огромни обединения приказват в подобен звук – да се съблюдава правилото за 3-те %, само че има прекалено много неопределености и безредни дейности, уточни икономистът. Той прикани да се вършат по-малко рискови ходове и дефинира отхвърлянето на бюджета като подобен.
Проф. Димитров изясни повода Българска народна банка да изиска да бъдат увеличени запасите на банките.
" Това не е обичайна дискреционна парична политика, която множеството банки в развитите страни организират. Българска народна банка работи в условия на валутен ръб.
Единственият инструмент за дискреционна политика, който е съчетаем с валутния ръб, това са разпоредбите за наложителни минимални запаси, които банките би трябвало да поддържат в централната банка. Той е инструмент за контролиране на парите в послание.
В подтекста на световното и европейско увеличение на лихвените проценти, това са ограничения за изстудяване на кредитния пазар.
Българска народна банка няма право да дефинира лихвения % по отношение на макроикономически цели на паричната си политика ".
Той счита тази стъпка за разумна.
" Банковата система в България е постоянна. Така се преодоляват рисковете от свръхкредитиране и евентуалното утежняване на кредитните портфейли на банките. Увеличението на свръхликвидността е рискова. Политиката на наложителните минимални запаси охлажда кредитния пазар.
Банките в България са с висока ликвидност. Не може да има опасения, че някоя банка би изпаднала в тежко положение и това би провокирало систематична рецесия "
Петър Ганев обясни, че забавянето на растежа в Европа идва и при нас.
" Тази година ще има невисок напредък. Политическата неустойчивост пък води до отсрочване на значими стратегически решения, свързани с бюджета и с ПВУ. Ако нямахме политически неразбории, щяхме да сме получили 15-20% по проекта. А ние стартираме в този момент някакви стратегии. Никой не знае дали в миналото ще получим второ заплащане ".
Постоянната смяна във властта води до компликации да се построи дълготрайна визия, отбеляза той.
" Липсата на водачество дава своите отблясъци, само че не толкоз тежки, колкото чакахме. Ако нещо може да скапе стопанската система, това е да преосмисляме базови неща в уредбата на нашата стопанска система и страна ".
Проф. Димитров пък вижда първи проблясъци на здрав разсъдък, че би трябвало да се преодолее гневното политическо опълчване сред двете огромни обединения.
" Трябва да се стигне до държавно управление. Най- положителният вид е да бъде експертно, подкрепено от двете огромни политически сили. Между тях би трябвало да има консенсус за членовете на сходен кабинет. Шансовете да се стигне до него са 50 на 50 ".
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ