Последните дни на руските писатели ЧЕХОВ и ГОГОЛ
Те живеят извънреден живот и даже гибелта им се трансформира във крайна глава на техните творби. Последните дни на Чехов и Гогол са изпълнени със злокобни чудатости.
Шампанско и стриди
Било два часа сутринта на 2 юли 1904 година, когато Антон Чехов изискал брачната половинка му Олга Книпер бързо да извика доктора. Тя отишла при двамата съветски студенти в прилежащата стая и ги помолила да извикат доктора, тъй като брачният партньор ѝ бил в делириум. Двойката била в спа-градчето Баденвайлер (Германия). Известният публицист, болен от туберкулоза, бил под грижите на доктор, профилиран по белодробни болести. Самият Чехов обаче имал здравно обучение, тъй че явно знаел какъв брой неприятно е положението му. Тревогите му, свързани със слабостта, били обосновани и в живота, и в творбите му, само че той самият постоянно пренебрегвал грижите към личната си болест.
Когато лекар Швохрер влезнал в стаята, Чехов самичък му съобщил новината: „ Ich sterbe “ („ Умирам “). Докторът му предписал инжекция от камфор, с цел да се форсира пулсът му, само че това нямало резултат, по тази причина изискал бутилка О2. „ За какво? “, попитал Чехов. „ Това е безсмислено. Докато я донесат, аз ще съм мъртъв “. Доктор Швохрер, разбирайки, че гибелта е близка, телефонирал и изискал бутилка от най-хубавото шампанско. „ Колко чаши? “, попитали го. „ Три чаши “, изкрещял докторът. „ И побързайте, чухте ли!? “ Чехов поел чашата от най-изисканото шампанско Моет (Moët), която Олга му подала, и отбелязал: „ Отдавна не съм пил шампанско “.
Той изпразнил чашата си, отпуснал се и спрял да диша. „ Отиде си… “, споделил докторът. Олга ще си спомни този миг в записките си: „ Не се чуваха човешки гласове, нито всекидневните звуци. Имаше единствено хубост, успокоение и величието на гибелта “.
Направено било всичко належащо за превозване на тялото на великия публицист до Москва. Тъй като било лято, поставили ковчега на Чехов в хладилното поделение на трен, където превозвали стриди - чудноватост, която приятелите и роднините, очакващи идването на умрелия, не могли да си показват. Нещо повече, на гарата имало боен оркестър, който почнал да свири погребалния марш.
Всички помислили, че управляващите, които били чувствителни към новините, желали да отдадат респект към великия драматург от Московския живописен спектакъл, който единствено преди няколко месеца имал пагубен триумф с най-известната си и последна пиеса „ Вишнева градина “. Представете си изненадата на посрещачите, когато разбрали, че военната музика не е за Чехов, а за военачалник Келер, който починал в Манджурия, и чийто ковчег пристигал с различен трен.
Може да наподобява тъжно, че тези трагикомични случки бележат края на Чехов, само че шегите на ориста евентуално не са толкоз значими за човек, чиято литература е била пропита от иронията, обхванала живота.
Камбана от отвъдното
През 1848 година, когато Николай Гогол се завръща в Русия, откакто 10 години е живял в Европа, той към този момент е известна персона. Твърдението „ Ние всички сме излезли от шинела на Гогол “, което някои приписват на Достоевски, а други на Тургенев, е изцяло правилно. Авторът на „ Ревизор “, „ Нос “, „ Шинел “ и „ Мъртви души “, прокарва нов път в съветската прозаичност, а и в международната литература. Гогол, който е апетитен за създател на натуралната школа в съветската прозаичност, стига даже по-далеч, създавайки първите творби на съветския сюрреализъм и гротеската.
През есента на 1851 година Гогол, който в никакъв случай не е имал личен дом, се открива в Москва, в къщата на граф Александър Толстой (днес тя е превърната в музей), на Никитския бул.. Именно там той продължава да основава втората част на великата си „ поема “„ Мъртви души “. Силно притеглен от земята на великия Данте и литературното завещание на Ренесанса, писателят желал да сътвори своя „ Божествена комедия “, в която досега, в първата част на „ Мъртви души “, за огромно негово оскърбление, той бил в положение да пресъздаде единствено Ада.
Скрит зад комфортното зложелателство на лъжите на неуместните му герои, лежи патосът на неговото състрадание към индивида. При все това аудиторията възприема творбите му като скандални комедии. Във втората част на „ Мъртви души “, Гогол желал да сътвори Чистилището или Рая. Тази задача била по-благоприятна – да напише поема, в която героите са добродетелни и честни хора и духовен образец за множеството руснаци. Очевидно той не съумял в това начинание.
В Москва Гогол се движел измежду кръг от другари. Двама от най-близките му другари, философът Алексей Хомяков и поетът Николай Язиков, били родственици, тъй като сестрата на Язиков, Катерина, била брачна половинка на Хомяков. Много интелигентна, блага и любяща, тя била и член на компанията им. През януари 1852 година обаче, тя умряла единствено след три дни боледуване, откакто се заразила с тиф - била единствено на 35 години. Нейната гибел съкрушила Гогол. Той бил налегнат от боязън за личната си гибел.
След неуспеха с втората част на „ Мъртви души “ и гибелта на Катерина той още веднъж изпаднал в следващата меланхолия и потърсил избавление в религията. Изгорил всичко, което бил написал дотогава (нещичко, въпреки и мъчно, било спазено от пламъците), и това се харесало на неговия нравствен ментор, ултраортодоксалния отец Матвей Константиновски, който съзирал в писането дяволско действие.
През февруари, по време на Масленица (празник, който се чества една седмица и е като Сирни заговезни, когато всеки се храни до насита), Гогол се отказал от второто най-любимо нещо в света след писането – храната, и почнал да съблюдава светите пости. В момента, в който той спрял да пости, изпаднал в цялостен срив – физически и мисловен. Докторите предложили водни бани и пиявици, с цел да се излекува. Те потапяли измършавялото тяло на Гогол във вана с вряла вода и изливали кани с ледена вода върху главата му. След това той трябвало да лежи в легло, до момента в който слагали половин дузина гладни пиявици на огромния му нос. Вероятно той е изпитвал неописуема болежка, само че неговите мъчители връзвали ръцете и краката.
Според легендата Гогол бил податлив да изпада в заспалост и доста се страхувал, че при някой от тия припадъци по простъпка ще го вземат за мъртъв и ще го погребат жив. Според клюки той желал ковчегът му да има вентилационна дупка и въже, вързано към камбана на повърхността, тъй че да извика помощ, в случай че се разсъни в гроба. При все това нищо такова не станало. Преди да навърши 43 години, геният се показал пред Създателя в утрото на 21 февруари 1852 година. Гогол бил заровен в гробището на Даниловския манастир.
Източник: " Руски дневник ",
Изображения:
