Швейцарската гвардия: Супер охраната на папата
Те наподобяват като участници в цветен карнавал. Но под смешните на тип ренесансови одежди се крият професионални и безмилостни охранители. Едни от най-добре квалифицираните в света. Защото пазят не кого да е, а Светия отец. Папата. Те са бойците от Швейцарската армия.
На уеб страницата на армията написа, че рядко може да се види такова обединение на модерност и традиция, както при швейцарския корпус във Ватикана. От 500 години задачата им е една и съща - да охраняват папата и неговия дом. Това, което се трансформира, са средствата и тактиките, гардовете и средата, в която се извършва тази задача. Швейцарските гвардейци ще се отзоват постоянно, когато бъдат призовани, даже с цената на личния си живот.
Съставляват най-малката войска в света
Те са тъкмо 108 души. Командирът, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти.
Охраняват входовете на Апостолическия замък.
Почетна стража са на литургиите на папата в базиликата Свети Петър, на аудиенциите на площада, при визитите на публични лица.
Те са още армията, която е водила борби, само че в никакъв случай война. И въпреки да са стопроцентови швейцарци, всъщност военни, те нямат нищо общо с същинската швейцарска войска. Те са войска на папата.
Официалният език на Швейцарската армия е немският.
Причината - жителите на кантоните, в които се приказват италиански и френски език, нямат езикова преграда и по този начин верността и лоялността им могат да бъдат сложени на тестване.
ИСТОРИЯТА
В началото на 16 век тогавашният папа Юлий II взема решение да сътвори своя лична армия, чиято съществена цел е да пази папската институция. След като прави обширно изследване, взема решение да се спре на швейцарските бойци. По това време страната им е доста бедна и с цел да се изхранват, мнозина отпътуват като наемници в защитата на непознати кралски дворове и като бойци в непознати армии. Бързо стават едни от най-прочутите воини в Европа.
Дисциплинирани, лоялни, с революционни похвати във воденето на борби, извънредно умели бойци. А и не по този начин " изнежени души " като италианците, по думите на тогавашния папа.
Времената тогава са много размирни. Чести цивилен войни, поръчкови убийства и непрекъснати закани съпътстват живота на високопоставените персони.
Папата не прави изключение. И редно е да се замисли за защитата си.
На 22 януари 1506 година определените от папа Юлий II швейцарци идват на първия си банкет във Ватикана.
Точно 150 бойци. Така е сложено началото на една от най-прочутите армии в света. Малко преди кончината си същият този папа споделя за швейцарските си охранители, че и те, и почитателите им ще останат вечно правилни на папите - до гибел.
И се оказва безпощадно прав
Съвсем скоро думите на папата-основател на Швейцарската армия, ще получат първото си и най-сериозно удостоверение. Наследникът на Юлий II - Климент VII влиза в остри несъгласия с императора на Свещената Римска империя Карл V. Конфронтират се дотолкоз, че императорът взема решение да нападне Рим. Свиква мощна армия, формирана от испански наемници. И на 6 май 1527 година влизат и опустошават Вечния град.
Не са жалени нито църкви, нито светини. Над 45 000 поданици на града са убити или изселени, а единствено върху олтара на базиликата Свети Петър намират гибелта си към 2000. Охранявайки папата, умира съвсем цялата Швейцарска армия - 147 бойци. Едва 42 оцеляват, спасявайки Светия отец в крепостта Сан Анджело.
6 май е признат за ден на Швейцарската армия
Оттогава почитат починалите гвардейци, а новопостъпилите поставят клетва. Поставят лява ръка на знамето на
армията и подвигат три пръста на дясната ръка като знак на вярата в Светата Троица. Това става в
наличието на всички висши сановници от Ватикана, на високопоставени персони и военни от Швейцария и
пред роднините и приятелите на новобранците.
През 1801 година се основава Знатната армия, а през 1850 година - Гвардия Палатина - още две военни формирования, чиято цел е защитата на папата. Но през 1970 година папа Павел VI закрива всички, с изключение на корпуса на швейцарците. И по този начин Швейцарската армия остава единствената, оживяла през вековете папска войска.
Условията, с цел да стане един мъж гвардеец (както са подредени на формалния уеб страница на Швейцарската
гвардия) са да е:
- Католик.
- Швейцарски жител.
- В положително здраве.
- С безукорна известност.
- Да е приключил военно образование в швейцарската войска.
- Да е приключил особено образование за гвардеец.
- Мъж - дами не се позволяват
- Ерген. Дава се позволение да се ожени, откакто охранителят навърши 25-годишна възраст, в случай че е приключил три години работа и се врече за нови три. Трябва и да е достигнал избран сан в йерархията.
- Да е на възраст под 30 години. Опитът демонстрира, че по-възрастните гвардейци се интегрират по-трудно, по тази причина предизвикват претендентите да се ориентират по-рано.
В редки случаи се позволява завръщане в армията на някогашни нейни гардове, които са повъзрастни.
Освен това се знае, че претендентите би трябвало да наподобяват добре и да са с растеж не по-малко от 174 см. Службата продължава сред 2 и 25 години. Веднъж станал гвардеец обаче, мъжът си остава подобен до края на живота, въпреки и в ресурс. А градът, дал най-вече командири на Швейцарската армия, е Люцерн в централната част на Швейцария.
СЛУЖБАТА
Гвардейците са извънредно добре готови охранители. Голяма част от времето им минава в пукотевица, разнообразни образования и курсове по самозащита. Освен това доста от тях играят футбол или свирят в духовия оркестър.
Униформите им са измежду най-тежките военни дрехи в света сега. Тежат близо 4 кг и се състоят от
154 разнообразни детайла. За изработката им отиват десетки часове ръчен труд. Първоначалният дизайн е бил изработен от Микеланджело, само че това, което ни е познато през днешния ден, е дело на един от някогашните командири на армията от началото на 20 век.
Въоръжението на Швейцарската армия е атрактивно на тип и с изключение на съблюдаване на традицията, цели проявление пред туристите. Гвардейците носят сабя, палка, особено копие, алебарда или рапира (за офицерите), меч на талази. Това обаче е единствено показната част. В реалност те са въоръжени много съществено с автоматизирано огнестрелно оръжие, разполагат още с пикантен спрей и газови гранати. Те са в действителност опитни и безмилостни - съвършено готови охранители.
СКАНДАЛИ
Въпреки безукорния си имидж обаче, институцията им не е подмината от кавги.
През 1998 година млад гвардеец убива новоизбрания пълководец на армията дружно със брачната половинка му и по-късно се самоубива. Съмненията тогава са за хомосексуална връзка сред двамата.
През 2014 година пък различен швейцарски гвардеец реши да проговори пред родните си медии. Разкри, че Ватиканът
е истински гей-рай, а той самият не един път е ставал обект на подмятания и опити за полово посягане. Обясни, че още с постъпването си на работа там е почнал да получава откровени полови оферти от високопоставени свещеници. Епископи и кардинали постоянно го канели на посетители, на обяди и вечери, оставяли му персоналните си координати за връзка. Веднъж даже бил нахално опипан.
Въпросният гвардеец, чието име медиите скриха, разкри още, че това е единственият метод да се пораства в йерархията и на самата армия - посредством работа на високопоставените кардинали, от чието решение зависи кариерното израстване. В същото време, той остана правилен на папата и го отбрани с обяснението, че нормално
той нямал визия за тези неща. Дори да знаел, не можел да се опълчи.
Въпросният гвардеец е бил чиновник на Ватикана в края на понтификата на Йоан Павел Втори до началото на този на папа Франциск.
Скандалите обаче не могат да се отразят на бойния дух, готовността за всеотдайност и положителната подготовка на папската защита. И тъкмо по тази причина тя постоянно е оцелявала и ще продължи да ни радва с цветните си костюми и в бъдеще.
На уеб страницата на армията написа, че рядко може да се види такова обединение на модерност и традиция, както при швейцарския корпус във Ватикана. От 500 години задачата им е една и съща - да охраняват папата и неговия дом. Това, което се трансформира, са средствата и тактиките, гардовете и средата, в която се извършва тази задача. Швейцарските гвардейци ще се отзоват постоянно, когато бъдат призовани, даже с цената на личния си живот.
Съставляват най-малката войска в света
Те са тъкмо 108 души. Командирът, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти.
Охраняват входовете на Апостолическия замък.
Почетна стража са на литургиите на папата в базиликата Свети Петър, на аудиенциите на площада, при визитите на публични лица.
Те са още армията, която е водила борби, само че в никакъв случай война. И въпреки да са стопроцентови швейцарци, всъщност военни, те нямат нищо общо с същинската швейцарска войска. Те са войска на папата.
Официалният език на Швейцарската армия е немският.
Причината - жителите на кантоните, в които се приказват италиански и френски език, нямат езикова преграда и по този начин верността и лоялността им могат да бъдат сложени на тестване.
ИСТОРИЯТА
В началото на 16 век тогавашният папа Юлий II взема решение да сътвори своя лична армия, чиято съществена цел е да пази папската институция. След като прави обширно изследване, взема решение да се спре на швейцарските бойци. По това време страната им е доста бедна и с цел да се изхранват, мнозина отпътуват като наемници в защитата на непознати кралски дворове и като бойци в непознати армии. Бързо стават едни от най-прочутите воини в Европа.
Дисциплинирани, лоялни, с революционни похвати във воденето на борби, извънредно умели бойци. А и не по този начин " изнежени души " като италианците, по думите на тогавашния папа.
Времената тогава са много размирни. Чести цивилен войни, поръчкови убийства и непрекъснати закани съпътстват живота на високопоставените персони.
Папата не прави изключение. И редно е да се замисли за защитата си.
На 22 януари 1506 година определените от папа Юлий II швейцарци идват на първия си банкет във Ватикана.
Точно 150 бойци. Така е сложено началото на една от най-прочутите армии в света. Малко преди кончината си същият този папа споделя за швейцарските си охранители, че и те, и почитателите им ще останат вечно правилни на папите - до гибел.
И се оказва безпощадно прав
Съвсем скоро думите на папата-основател на Швейцарската армия, ще получат първото си и най-сериозно удостоверение. Наследникът на Юлий II - Климент VII влиза в остри несъгласия с императора на Свещената Римска империя Карл V. Конфронтират се дотолкоз, че императорът взема решение да нападне Рим. Свиква мощна армия, формирана от испански наемници. И на 6 май 1527 година влизат и опустошават Вечния град.
Не са жалени нито църкви, нито светини. Над 45 000 поданици на града са убити или изселени, а единствено върху олтара на базиликата Свети Петър намират гибелта си към 2000. Охранявайки папата, умира съвсем цялата Швейцарска армия - 147 бойци. Едва 42 оцеляват, спасявайки Светия отец в крепостта Сан Анджело.
6 май е признат за ден на Швейцарската армия
Оттогава почитат починалите гвардейци, а новопостъпилите поставят клетва. Поставят лява ръка на знамето на
армията и подвигат три пръста на дясната ръка като знак на вярата в Светата Троица. Това става в
наличието на всички висши сановници от Ватикана, на високопоставени персони и военни от Швейцария и
пред роднините и приятелите на новобранците.
През 1801 година се основава Знатната армия, а през 1850 година - Гвардия Палатина - още две военни формирования, чиято цел е защитата на папата. Но през 1970 година папа Павел VI закрива всички, с изключение на корпуса на швейцарците. И по този начин Швейцарската армия остава единствената, оживяла през вековете папска войска.
Условията, с цел да стане един мъж гвардеец (както са подредени на формалния уеб страница на Швейцарската
гвардия) са да е:
- Католик.
- Швейцарски жител.
- В положително здраве.
- С безукорна известност.
- Да е приключил военно образование в швейцарската войска.
- Да е приключил особено образование за гвардеец.
- Мъж - дами не се позволяват
- Ерген. Дава се позволение да се ожени, откакто охранителят навърши 25-годишна възраст, в случай че е приключил три години работа и се врече за нови три. Трябва и да е достигнал избран сан в йерархията.
- Да е на възраст под 30 години. Опитът демонстрира, че по-възрастните гвардейци се интегрират по-трудно, по тази причина предизвикват претендентите да се ориентират по-рано.
В редки случаи се позволява завръщане в армията на някогашни нейни гардове, които са повъзрастни.
Освен това се знае, че претендентите би трябвало да наподобяват добре и да са с растеж не по-малко от 174 см. Службата продължава сред 2 и 25 години. Веднъж станал гвардеец обаче, мъжът си остава подобен до края на живота, въпреки и в ресурс. А градът, дал най-вече командири на Швейцарската армия, е Люцерн в централната част на Швейцария.
СЛУЖБАТА
Гвардейците са извънредно добре готови охранители. Голяма част от времето им минава в пукотевица, разнообразни образования и курсове по самозащита. Освен това доста от тях играят футбол или свирят в духовия оркестър.
Униформите им са измежду най-тежките военни дрехи в света сега. Тежат близо 4 кг и се състоят от
154 разнообразни детайла. За изработката им отиват десетки часове ръчен труд. Първоначалният дизайн е бил изработен от Микеланджело, само че това, което ни е познато през днешния ден, е дело на един от някогашните командири на армията от началото на 20 век.
Въоръжението на Швейцарската армия е атрактивно на тип и с изключение на съблюдаване на традицията, цели проявление пред туристите. Гвардейците носят сабя, палка, особено копие, алебарда или рапира (за офицерите), меч на талази. Това обаче е единствено показната част. В реалност те са въоръжени много съществено с автоматизирано огнестрелно оръжие, разполагат още с пикантен спрей и газови гранати. Те са в действителност опитни и безмилостни - съвършено готови охранители.
СКАНДАЛИ
Въпреки безукорния си имидж обаче, институцията им не е подмината от кавги.
През 1998 година млад гвардеец убива новоизбрания пълководец на армията дружно със брачната половинка му и по-късно се самоубива. Съмненията тогава са за хомосексуална връзка сред двамата.
През 2014 година пък различен швейцарски гвардеец реши да проговори пред родните си медии. Разкри, че Ватиканът
е истински гей-рай, а той самият не един път е ставал обект на подмятания и опити за полово посягане. Обясни, че още с постъпването си на работа там е почнал да получава откровени полови оферти от високопоставени свещеници. Епископи и кардинали постоянно го канели на посетители, на обяди и вечери, оставяли му персоналните си координати за връзка. Веднъж даже бил нахално опипан.
Въпросният гвардеец, чието име медиите скриха, разкри още, че това е единственият метод да се пораства в йерархията и на самата армия - посредством работа на високопоставените кардинали, от чието решение зависи кариерното израстване. В същото време, той остана правилен на папата и го отбрани с обяснението, че нормално
той нямал визия за тези неща. Дори да знаел, не можел да се опълчи.
Въпросният гвардеец е бил чиновник на Ватикана в края на понтификата на Йоан Павел Втори до началото на този на папа Франциск.
Скандалите обаче не могат да се отразят на бойния дух, готовността за всеотдайност и положителната подготовка на папската защита. И тъкмо по тази причина тя постоянно е оцелявала и ще продължи да ни радва с цветните си костюми и в бъдеще.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ