ВАС отхвърли жалбата за освобождаване от длъжност на съдия от Районен съд - Пловдив
Тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли оспорването по тъжба на ръководителя на Районен съд – Пловдив Иван Калибацев против Решение по т.1 от Протокол № 34 от съвещание на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет, извършено на 27.09.2022 година, с което не се постанова дисциплинарно наказване освобождение от служба на Деян Вътов, арбитър от същия съд.
От дисциплинарния състав е образуван извод, че заповед № 2131/30.12.2020 година на административния началник на Районен съд — Пловдив по отношение на организацията на работа в съда не е съобразена с плануваните в заповедите на министъра на опазването на здравето противоепидемични ограничения, както и с признатите от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет " Правила и ограничения за работа на съдилищата в изискванията на пандемия “. По делото няма данни и не се твърди, арбитър Вътов да е имал планувани съвещания или да е бил дежурен за дните – 5 и 7 май 2021 година Поради това фактическото неявяване на съдията от постройката на Районен съд - Пловдив през посочените дни, съответно от неговото работно помещение, не е довело до безпричинно отсрочване на каузи. Няма данни и за основани усложнения в работата на съда. Предвид това нарушаването от страна на арбитър Вътов на заповед № 2131/30.12.2020 година на административния началник на Районен съд -Пловдив и съответно на т. 4 от същата, не може да послужи като съображение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията.
Със заповеди на министъра на опазването на здравето са въведени краткотрайни противоепидемични ограничения на територията на страната, в това число и такива относими към работния развой в затворени пространства. От същите се открива, че за интервала 27.11.2020 година до 31.05.2021 година една от плануваните противоепидемични ограничения се отнася до работодателите и органите по назначение, които следва да провеждат работния развой на работниците/служителите в отдалечена форма, където е допустимо, като позволяват наличие на най-вече 50 % от личния състав. Относно съдиите и правосъдните чиновници е планувано, че в дните, в които не са дежурни и в график, не са задължени да участват физически в постройката на съда.
Върховните магистрати одобряват, че твърдяното нарушаване на работното време от арбитър Вътов, обсъждано като фактическо наличие в постройката на Районен съд - Пловдив и неизползването на Единната осведомителна система на съдилищата, единствено по себе си и когато не е довело до несъблюдение на служебните отговорности, не би могло независимо да се одобри като дисциплинарно нарушаване, за което следва да бъде наложено най – тежкото наказване " дисциплинарно освобождение от служба “.
Спазването на работното време и място е релативно, като се регистрира характерът на работа и времето за осъществяване, както и останалите особености на осъществяване на служебните отговорности на магистрата. Целта на дисциплинарното наказване по Закона за правосъдната власт е да докара до реализиране на по–висока успеваемост и бързина в работата на магистрата, да спомага за прекратяване на нарушаванията и да реализира предварителна защита. За да се реализиран тези цели наказването следва да се постанова единствено след цялостна и обстойна преценка на всички обстоятелства и условия от голяма важност за съответния случай и след несъмнено потвърдено нарушаване, защото единствено този метод на деяние основава разбиране за независимо наложена и обективна глоба.
Оспореното решение на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да не наложи дисциплинарно наказване е признато в законово обрисуваните рамки на оперативната му автономия, като правото на свободна преценка е упражнено в сходство с задачата на закона. Жалбата против административния акт, подадена от вносителя на предлагането за налагане на дисциплинарно наказване, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Решението по административно дело № 10104 от 2022 година може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд.
От дисциплинарния състав е образуван извод, че заповед № 2131/30.12.2020 година на административния началник на Районен съд — Пловдив по отношение на организацията на работа в съда не е съобразена с плануваните в заповедите на министъра на опазването на здравето противоепидемични ограничения, както и с признатите от Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет " Правила и ограничения за работа на съдилищата в изискванията на пандемия “. По делото няма данни и не се твърди, арбитър Вътов да е имал планувани съвещания или да е бил дежурен за дните – 5 и 7 май 2021 година Поради това фактическото неявяване на съдията от постройката на Районен съд - Пловдив през посочените дни, съответно от неговото работно помещение, не е довело до безпричинно отсрочване на каузи. Няма данни и за основани усложнения в работата на съда. Предвид това нарушаването от страна на арбитър Вътов на заповед № 2131/30.12.2020 година на административния началник на Районен съд -Пловдив и съответно на т. 4 от същата, не може да послужи като съображение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията.
Със заповеди на министъра на опазването на здравето са въведени краткотрайни противоепидемични ограничения на територията на страната, в това число и такива относими към работния развой в затворени пространства. От същите се открива, че за интервала 27.11.2020 година до 31.05.2021 година една от плануваните противоепидемични ограничения се отнася до работодателите и органите по назначение, които следва да провеждат работния развой на работниците/служителите в отдалечена форма, където е допустимо, като позволяват наличие на най-вече 50 % от личния състав. Относно съдиите и правосъдните чиновници е планувано, че в дните, в които не са дежурни и в график, не са задължени да участват физически в постройката на съда.
Върховните магистрати одобряват, че твърдяното нарушаване на работното време от арбитър Вътов, обсъждано като фактическо наличие в постройката на Районен съд - Пловдив и неизползването на Единната осведомителна система на съдилищата, единствено по себе си и когато не е довело до несъблюдение на служебните отговорности, не би могло независимо да се одобри като дисциплинарно нарушаване, за което следва да бъде наложено най – тежкото наказване " дисциплинарно освобождение от служба “.
Спазването на работното време и място е релативно, като се регистрира характерът на работа и времето за осъществяване, както и останалите особености на осъществяване на служебните отговорности на магистрата. Целта на дисциплинарното наказване по Закона за правосъдната власт е да докара до реализиране на по–висока успеваемост и бързина в работата на магистрата, да спомага за прекратяване на нарушаванията и да реализира предварителна защита. За да се реализиран тези цели наказването следва да се постанова единствено след цялостна и обстойна преценка на всички обстоятелства и условия от голяма важност за съответния случай и след несъмнено потвърдено нарушаване, защото единствено този метод на деяние основава разбиране за независимо наложена и обективна глоба.
Оспореното решение на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да не наложи дисциплинарно наказване е признато в законово обрисуваните рамки на оперативната му автономия, като правото на свободна преценка е упражнено в сходство с задачата на закона. Жалбата против административния акт, подадена от вносителя на предлагането за налагане на дисциплинарно наказване, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Решението по административно дело № 10104 от 2022 година може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ