Очи пълни, ръце празни: Панаирът в Пловдив по времето на комунизма
През 1956 година броят и разнообразието от коли на Пловдивския панаир, за първи път след войната още веднъж основава чувството за същински автосалон. Към обширния щанд на Mercedes-Benz, на който още веднъж са изложени огромна част от всеобщо създаваните леки коли на компанията, се причисляват Fiat с моделите 600 и Multipla, Simca, която се показва с Aronde и Ariane в палата “Христо Ботев ", и английската компания Standard-Triumph, на чийто открит щанд са показани компактният модел Standard Vanguard и атрактивният състезателен роудстър Triumph TR3, написа профилираното издание " AUTO BILD ".
През втората половина на 50-те и при започване на 60-те години у нас против левове се продават дребни серии Fiat, Simca, Renault и Standard, а след 1957 година продажбите на Mercedes-Benz (разбира се, единствено за държавни нужди) стават с посредничеството на учреденото в края на 1956 година Държавно стопанско предприятие (държавно стопанско предприятие) “Булет ". Интересно е да се означи, че при започване на 60-те години Fiat, Simca и Renault даже внасят предложения за построяването на монтажни фабрики в България.
От западноевропейските компании вземат участие още Auto-Union, Steyr и други На същия панаир по традиция участват и съвсем всички източноевропейски производители. Именно там за първи път у нас са изложени новите коли на Германска демократична република Wartburg 311 седан и комби с две порти и икономичният Р70, създаван в някогашния цех на Auto-Union в Цвикау. Škoda също демонстрира своя нов седан 440, дружно с познатия в България модел 1201, както и няколко камиона Škoda 706. На открития чешки щанд може да се види и триосна цистерна Tatra 111С. Унгария се показва със специфичен рейс Ikarus 60, екипиран с рентгенова уредба “Серикс А ", а Полша демонстрира камионите Star 25 в осъществяване влекач и самосвал.
Важна детайлност от панаира през 1956 година е откритият за повторно базар за продажба на задгранични артикули, в това число и на всички типове моторни транспортни средства. Доколкото е известно, през същата година огромният български художник Илия Бешков си купува лек автомобил непосредствено от щанда на Mercеdes-Benz.
В един от броевете на осведомителния панаирен бюлетин е поместена публикацията “Универсален аграрни трактор ", в която са разказани преимуществата на западногерманския всъдеход Unimog. Там е отделено място и за обичайния заплатен от Mercedes-Benz репортаж, който е озаглавен “На разходка до Рилския манастир със 100 км в час ". В него се споделя за извършения тест на два леки автомобила Mercedes-Benz 220S и 170SD. Пак там е оповестена и ретроспекция за историята на унгарското автомобилостроене, илюстрирана с една фотография на футуристичния първообраз на междуградски рейс Ikarus, който е показан през същата година в Пловдив. Проведените в границите на ревюто проби с британски коли Standard също са отразени на страниците на изданието.
Първите западни коли се завръщат на Пловдивския панаир през 1955 година, само че през 1956 година нашето най-голямо интернационално ревю към този момент придобива тип на един същински, въпреки и всекидневен автосалон. За страдание, както тогава, по този начин и през цялата ера на комунизма, главната част от новите и атрактивни западни коли, излагани в Пловдив, могат единствено да бъдат обсъждани, до момента в който опциите за притежаването на такива от страна на трудовите маси в България е мощно лимитирано.
През втората половина на 50-те и при започване на 60-те години у нас против левове се продават дребни серии Fiat, Simca, Renault и Standard, а след 1957 година продажбите на Mercedes-Benz (разбира се, единствено за държавни нужди) стават с посредничеството на учреденото в края на 1956 година Държавно стопанско предприятие (държавно стопанско предприятие) “Булет ". Интересно е да се означи, че при започване на 60-те години Fiat, Simca и Renault даже внасят предложения за построяването на монтажни фабрики в България.
От западноевропейските компании вземат участие още Auto-Union, Steyr и други На същия панаир по традиция участват и съвсем всички източноевропейски производители. Именно там за първи път у нас са изложени новите коли на Германска демократична република Wartburg 311 седан и комби с две порти и икономичният Р70, създаван в някогашния цех на Auto-Union в Цвикау. Škoda също демонстрира своя нов седан 440, дружно с познатия в България модел 1201, както и няколко камиона Škoda 706. На открития чешки щанд може да се види и триосна цистерна Tatra 111С. Унгария се показва със специфичен рейс Ikarus 60, екипиран с рентгенова уредба “Серикс А ", а Полша демонстрира камионите Star 25 в осъществяване влекач и самосвал.
Важна детайлност от панаира през 1956 година е откритият за повторно базар за продажба на задгранични артикули, в това число и на всички типове моторни транспортни средства. Доколкото е известно, през същата година огромният български художник Илия Бешков си купува лек автомобил непосредствено от щанда на Mercеdes-Benz.
В един от броевете на осведомителния панаирен бюлетин е поместена публикацията “Универсален аграрни трактор ", в която са разказани преимуществата на западногерманския всъдеход Unimog. Там е отделено място и за обичайния заплатен от Mercedes-Benz репортаж, който е озаглавен “На разходка до Рилския манастир със 100 км в час ". В него се споделя за извършения тест на два леки автомобила Mercedes-Benz 220S и 170SD. Пак там е оповестена и ретроспекция за историята на унгарското автомобилостроене, илюстрирана с една фотография на футуристичния първообраз на междуградски рейс Ikarus, който е показан през същата година в Пловдив. Проведените в границите на ревюто проби с британски коли Standard също са отразени на страниците на изданието.
Първите западни коли се завръщат на Пловдивския панаир през 1955 година, само че през 1956 година нашето най-голямо интернационално ревю към този момент придобива тип на един същински, въпреки и всекидневен автосалон. За страдание, както тогава, по този начин и през цялата ера на комунизма, главната част от новите и атрактивни западни коли, излагани в Пловдив, могат единствено да бъдат обсъждани, до момента в който опциите за притежаването на такива от страна на трудовите маси в България е мощно лимитирано.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ