Общински съветник от Пловдив за Альоша: Паметникът е поставен назидателно
Предложението за пренасяне на Паметника на Съветската войска в Пловдив (Альоша) в Музея на социалистическото изкуство е на първо място един честен акт, посредством който ние да уважим историята на България – да уважим това, че този интервал, от 1944 до 1947 година, България е окупирана, а българският народ претърпява доста премеждия и унижения. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ Владимир Славенски – общински консултант от ДСБ в Пловдив.
По думите му митингите против преместването на паметника са обагрени с една историческа преценка, пречупена през призмата на комунистическата историография и съветската агитация, която повлиява извънредно доста на усещанията на немалка част от българския народ. " Нашето предложение за пренасяне, импортирано от общински съветници от ПП-ДБ, също по този начин върви с още едно предложение, което направиха сътрудниците от " ИТН “ – да има референдум. Тези две решения бяха пакетирани от Правна комисия в Общинския съвет и бяха изпратени за мнения и разбори от отраслови заместник-кметове и от администрацията на общината. И когато се получат тези мнения ние ще може да престъпим към гласоподаване в залата. “
Според Веселина Александрова – общински консултант в Пловдив от " Да, България “, импортираното предложение от името на ПП-ДБ, в състава на която влиза и " Да, България ", за пренасяне на паметника е преждевременно, а прибързаните и нападателни дейности провокират съответна експанзия. По думите й има единодушие в групата на партии в ПП-ДБ, че би трябвало да се преобразува това пространство, като в същото време се запази паметта за историческата неточност за идващите генерации. " Да, България “ има своята позиция, в която фокусът ни е върху две значими решения, които би трябвало да вземем в Пловдив. Първото е да се организира една необятна и задоволително дълга осведомителна акция за оня интервал от историята ни, която да и основана единствено и само на документи и обстоятелства, и да се проведем конкурс за абстрактен план за артистична интервенция на това пространство, “ разясни още тя.
" България би трябвало да научи същинската си история, основани на обстоятелства и документи, а не на митове. И едвам тогава можем да взимаме решения за този паметник на Стокхолмския синдром. Важният въпрос е не дали ще се махне или друг паметник, а знаем ли какво стои над главите ни, знаем ли, че това е монумент на окупационна войска. И не, не знаем, тъй като не ни е преподавано в часовете по история. Тук е необходим развой. Затова дано първо да научим обстоятелствата от историческите документи, които не ги знаем, не са ни преподавани в часовете по история, а през това време да работят артистите, “ счита още Веселина Александрова.
Владимир Славенски разказа още, че паметникът е подложен в един доста характерен пловдивски подтекст – на мястото на състоялата се кървава стачка на тютюноработниците против въвеждането на комунистическите нрави на ръководство в тютюневите хранилища. " Паметникът е подложен назидателно. И той е освен се извисява по-високо, само че и доста по-голям от другите монументи в Пловдив. “
По думите му митингите против преместването на паметника са обагрени с една историческа преценка, пречупена през призмата на комунистическата историография и съветската агитация, която повлиява извънредно доста на усещанията на немалка част от българския народ. " Нашето предложение за пренасяне, импортирано от общински съветници от ПП-ДБ, също по този начин върви с още едно предложение, което направиха сътрудниците от " ИТН “ – да има референдум. Тези две решения бяха пакетирани от Правна комисия в Общинския съвет и бяха изпратени за мнения и разбори от отраслови заместник-кметове и от администрацията на общината. И когато се получат тези мнения ние ще може да престъпим към гласоподаване в залата. “
Според Веселина Александрова – общински консултант в Пловдив от " Да, България “, импортираното предложение от името на ПП-ДБ, в състава на която влиза и " Да, България ", за пренасяне на паметника е преждевременно, а прибързаните и нападателни дейности провокират съответна експанзия. По думите й има единодушие в групата на партии в ПП-ДБ, че би трябвало да се преобразува това пространство, като в същото време се запази паметта за историческата неточност за идващите генерации. " Да, България “ има своята позиция, в която фокусът ни е върху две значими решения, които би трябвало да вземем в Пловдив. Първото е да се организира една необятна и задоволително дълга осведомителна акция за оня интервал от историята ни, която да и основана единствено и само на документи и обстоятелства, и да се проведем конкурс за абстрактен план за артистична интервенция на това пространство, “ разясни още тя.
" България би трябвало да научи същинската си история, основани на обстоятелства и документи, а не на митове. И едвам тогава можем да взимаме решения за този паметник на Стокхолмския синдром. Важният въпрос е не дали ще се махне или друг паметник, а знаем ли какво стои над главите ни, знаем ли, че това е монумент на окупационна войска. И не, не знаем, тъй като не ни е преподавано в часовете по история. Тук е необходим развой. Затова дано първо да научим обстоятелствата от историческите документи, които не ги знаем, не са ни преподавани в часовете по история, а през това време да работят артистите, “ счита още Веселина Александрова.
Владимир Славенски разказа още, че паметникът е подложен в един доста характерен пловдивски подтекст – на мястото на състоялата се кървава стачка на тютюноработниците против въвеждането на комунистическите нрави на ръководство в тютюневите хранилища. " Паметникът е подложен назидателно. И той е освен се извисява по-високо, само че и доста по-голям от другите монументи в Пловдив. “
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ