По волята на баща ми, Светла му памет, беше строителен

" По волята на татко ми, Светла му памет, беше строителен инженер, попаднах преди време в Пловдивския строителен колеж. Много мъчно се завършваше, тежки специфични предмети, в трети курс помня, че правихме по шест класни работи на период - български език, математика, строителна механика, дескриптивна геометрия и геодезия. Правило беше по десетина души да останат да повтарят годината и аз бях на косъм от този неуспех.

От образованието ми там ми останаха високите диоптри очила и нервозен корем за цялостен живот, само че не за това е думата, а за функционалната просветеност, за която тези дни доста се приказва. Общообразователни предмети учехме първите две години, като изобщо бяха изключени биология, география, музика и други филантропични науки. В трети курс учехме единствено български език и математика, а в четвърти единствено и извънредно специфични предмети.

За такива като мен, които не се усещаха на мястото си, беше цялостен героизъм да продължим образованието си и да влезем студенти по дисциплини, които изобщо не сме учили или са били наранени напълно едва, за останалите, които отидоха да следват за строителни инженери, завършването на този колеж беше огромно преимущество. Та забавно ми е в тези години, в случай че ни бяха подложили и нас на този тест PISA, какъв брой ли бихме го издържали ", написа във Facebook пловдивският юрист Стефан Левашки.