Швейцарско издание за българите от Столипиново в Дортмунд: Мафиотски структури, мизерия, алкохол и наркотици
Честите полети Дортмунд-София и Дортмунд-Варна онагледяват фактическото състояние: в този град в Германия живеят хиляди българи, написа швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ) и прецизира, че в Дортмунд публично са се заселили 12 000 българи и румънци, болшинството от които са роми. Изданието припомня, че северният квартал на Дортмунд, където през днешния ден живеят тези мигранти, преди време приютяваше служащи в металургията и въгледобива - предимно турци, италианци и испанци.
" С отмирането на промишлеността обаче през последните години се промени и образът на квартала: запуснати здания с планини от отпадък начело, алкохол, опиати " - така разказва квартала авторката Сузан Кройцман. Според нея мигрантите даже са повече от публично оповестената численост, а най-вече ромските фамилии бягат от безперспективния живот в родината си.
По-нататък авторката отбелязва, че не са се сбъднали опасенията на тези, които се опасяваха, че след приемането на Румъния и България в Европейски Съюз бедните хора от тези страни ще нахлуят в немската обществена система.
" Други опасения обаче се сбъднаха. Зад всеки ъгъл в Рурската област, в Дуисбург, Есен, Гелзенкирхен, се усеща миграцията по беднотия. Общините пъшкат под бремето на спомагателните обществени разноски, а в това време влагат милиони в стратегии за интеграция. Но проблемите си остават. Бедността притегля още беднотия ", написа НЦЦ.
От публикацията научаваме, че в северния квартал на Дортмунд безработицата и броят на децата са рекордни за града, а 70% от живеещите там са мигранти. Общинската съветничка по обществените въпроси Биргит Цьорнер споделя пред НЦЦ, че множеството от тези българи и румънци не имат нужната подготовка, с цел да излязат на трудовия пазар, постоянно децата им в никакъв случай не са ходили на учебно заведение, а доста от фамилиите живеят без здравни осигуровки и в мизерни условия.
" Цели селски общности към този момент от 10 години намират пътя към Дортмунд. Повечето семейства идват от бедняшкия квартал Столипиново в Пловдив, втория по величина български град. Там живеят 40 000 роми, натъпкани доста натясно в бараки и в тогавашните социалистически панелки, които през днешния ден се разпадат. Тези роми приказват турски и таман по този начин се оправят и в Дортмунд ", разяснява авторката.
Според нея там са зародили мафиотски структури за " подкрепяне " на новопристигащите. Нерядко в една стая се тъпчат 10 души, като леглото коства 200 евро на месец, напомня швейцарският вестник и разказва опитите на общината да вземе някакви ограничения във връзка с запуснатите здания, където се настаняват мигрантите.
Иначе картинката в квартала наподобява по този начин: " Групи мъже са се подпрели на стената, пушат и държат найлонови торби с работно облекло. Чакат да мине някой и да ги наеме - я на градеж, я по складовете, я като хамали. (…) Разбира се, работят на черно, а заплащането е ниско. "
Швейцарският вестник цитира Йохана Смит от помощната организация " Diakonie Dortmund ", съгласно която тези хора нямат никакъв късмет да се измъкнат от спиралата на нископлатения труд, а около работенето на смени нямат време и да научат немски. Авторката напомня, че многодетните фамилии получават детски надбавки, с които в България или Румъния се живее добре: единият родител остава в Дортмунд, а другият и децата се прибират в родината, като германските детски надбавки не престават да текат.
" В предишното непрестанно имаше случаи, в които проведени банди източваха детски надбавки за " деца фантоми " и чрез подправени трудови контракти. Градове като Дуисбург вдигнаха паника. Междувременно немските служби бяха задължени доста деликатно да ревизират всяка молба ", напомня НЦЦ, представени от " Deutsche Welle ".
" С отмирането на промишлеността обаче през последните години се промени и образът на квартала: запуснати здания с планини от отпадък начело, алкохол, опиати " - така разказва квартала авторката Сузан Кройцман. Според нея мигрантите даже са повече от публично оповестената численост, а най-вече ромските фамилии бягат от безперспективния живот в родината си.
По-нататък авторката отбелязва, че не са се сбъднали опасенията на тези, които се опасяваха, че след приемането на Румъния и България в Европейски Съюз бедните хора от тези страни ще нахлуят в немската обществена система.
" Други опасения обаче се сбъднаха. Зад всеки ъгъл в Рурската област, в Дуисбург, Есен, Гелзенкирхен, се усеща миграцията по беднотия. Общините пъшкат под бремето на спомагателните обществени разноски, а в това време влагат милиони в стратегии за интеграция. Но проблемите си остават. Бедността притегля още беднотия ", написа НЦЦ.
От публикацията научаваме, че в северния квартал на Дортмунд безработицата и броят на децата са рекордни за града, а 70% от живеещите там са мигранти. Общинската съветничка по обществените въпроси Биргит Цьорнер споделя пред НЦЦ, че множеството от тези българи и румънци не имат нужната подготовка, с цел да излязат на трудовия пазар, постоянно децата им в никакъв случай не са ходили на учебно заведение, а доста от фамилиите живеят без здравни осигуровки и в мизерни условия.
" Цели селски общности към този момент от 10 години намират пътя към Дортмунд. Повечето семейства идват от бедняшкия квартал Столипиново в Пловдив, втория по величина български град. Там живеят 40 000 роми, натъпкани доста натясно в бараки и в тогавашните социалистически панелки, които през днешния ден се разпадат. Тези роми приказват турски и таман по този начин се оправят и в Дортмунд ", разяснява авторката.
Според нея там са зародили мафиотски структури за " подкрепяне " на новопристигащите. Нерядко в една стая се тъпчат 10 души, като леглото коства 200 евро на месец, напомня швейцарският вестник и разказва опитите на общината да вземе някакви ограничения във връзка с запуснатите здания, където се настаняват мигрантите.
Иначе картинката в квартала наподобява по този начин: " Групи мъже са се подпрели на стената, пушат и държат найлонови торби с работно облекло. Чакат да мине някой и да ги наеме - я на градеж, я по складовете, я като хамали. (…) Разбира се, работят на черно, а заплащането е ниско. "
Швейцарският вестник цитира Йохана Смит от помощната организация " Diakonie Dortmund ", съгласно която тези хора нямат никакъв късмет да се измъкнат от спиралата на нископлатения труд, а около работенето на смени нямат време и да научат немски. Авторката напомня, че многодетните фамилии получават детски надбавки, с които в България или Румъния се живее добре: единият родител остава в Дортмунд, а другият и децата се прибират в родината, като германските детски надбавки не престават да текат.
" В предишното непрестанно имаше случаи, в които проведени банди източваха детски надбавки за " деца фантоми " и чрез подправени трудови контракти. Градове като Дуисбург вдигнаха паника. Междувременно немските служби бяха задължени доста деликатно да ревизират всяка молба ", напомня НЦЦ, представени от " Deutsche Welle ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ