Бургаският съд реши за екстрадицията на руснак
Бургаският апелативен съд не почете митинг на прокуратурата и удостовери решение на Окръжен съд – Бургас, с което е отказана екстрадиция на съветския жител Сергей Л. Чуждият жител се търси от правосъдните управляващи в Руската федерация за осъществяване на наказателно гонене по обвинявания за основаване и присъединяване в незаконна група, нелегално образуване на
хазартни игри и рушвет на длъжностно лице.
Апелативен съд – Бургас откри за правили и съответни на доказателствата по делото възприетите от първостепенния съд заключения, че предаването на Сергей Л. на молещата страна е обвързвано с действителна заплаха същият да бъде подложен на принуждение, изтезания или грубо, нечовешко или унизително отношение в нарушаване на чл.3 от Европейската спогодба за правата на индивида /ЕКПЧ/ и че не може да се счете, че правата му ще са обезпечени, без значение от документално дадените от Генералната прокуратура на Руската федерация гаранции в тази тенденция.
Преценката за съществуващите опасности са направени след разбор на всички показани доказателства и вземане предвид с кардиналната режисура, залегнала в решение на ЕСПЧ Soering v. the United Kingdom, judgment of 7 July 1989, § 91, в което Съдът е приел, че ще е нарушаване на чл.3 от Конвенцията, в случай че страна по същата съобщи някого на друга страна, " когато има задоволително учредения да се счита, че въпросното лице е изложено на действителен риск от изтезания или нечовешко или унизително отношение, или наказване в страната, поискала екстрадиция “.
Въззивният състав показва, че отводът да се даде религия на дадените от Генералната прокуратура на Руската федерация гаранции, че на желаното лице ще бъдат предоставени всички благоприятни условия за отбрана, както и че същият няма да бъде подлаган на мъчения и нечовешко оскърбление не е случаен, а аргументиран въз основата на множеството справедливи данни по делото, свидетелстващи за мощно влошено състояние на правата на индивида в Руската федерация, с регистрирани случаи на тежки нарушавания на главните права, приписвани на съветските сили на реда, измежду които насилствени изгубвания, санкции на цивилни обвинени като съперници на властта, случаи на изтезания и други форми на нечовешко и унизително отношение към арестуваните по съмнение за осъществени закононарушения лица.
Съдът регистрира обявеното в интернационалните отчети, с които се разполага по делото, както и направения от БХК отчет, които съдържат значима информация от позиция на преценката за общата обстановка в страната по предназначение както и постановените от Европейски съд по правата на човека неоправдателни решения против Русия, позволяващи констатацията, че е налице положение на неустановеност в Руската федерация, проявено в тежки нарушавания на правата на индивида.
Въззивния състав обосновава заключенията си и на база правилно маркираните от първоинстанциония съд акценти от последния отчет на Human Rights Watch, както и наличната общественото интернет пространство информация от самостоятелни журналистически следствия по отношение на многочислени случаи на изтезания и измъчвания на лишени от независимост в следствения арест СИЗО 1 в Иркутск, затворническа колония №15 в Ангарск, затворническата болница в Саратов, пандиза в Ярославъл, която информация съответствува с показаната в отчета на БХК по отношение на положението на местата за отнемане от независимост в Русия и Челябинска област.
Отчетени са и констатациите в същия отчет, че управляващите на Руската Федерация постоянно са разрешавали грубо отношение, изтезания и подозрителни смъртни случаи в ареста да останат ненаказани посредством отвод да образуват наказателни каузи, както и че в оправданието си за привършване или преустановяване на такива каузи првоприлагащите органи сочат приключване на законовата отминалост.
В тази посока е и информацията от последния отчет, направен от Amnesty International (2021-2022), третиращ изискванията в пенитенциарните институции на молещата страна, показващ устойчивостта, с характерности, избрани като " ендемични “, на актове на изтезания и други измъчвания на арестувани лица, също и продължаващата наклонност на " доста редки “ случаи на формиране на правосъдни производства против причинителите на сходно държание.
Опасенията, които желаното лице показва, че при връщането в страната му, не е обезпечено спазването на чл.3 от Европейска конвенция за правата на човека, са изцяло резонни и не могат да бъдат подценени, показват в решението си апелативните съдии.
Преценката и на въззивната инстанция е, че по делото не са показани доказателства с нужната тежест за това, че Сергей Л. е издирван по отношение на политически убеждения, противопоставящи се на ръководещата в Руската федерация власт, или за открити негови дейности, ориентирани против военната конюнктура в страната и в отбрана на украинското население. Тези заключения на съда не се трансформират и след чуване в хода на въззивното произвеждане на очевидеца Михаил Е. и показаното писмо на Отворено публично придвижване “За свободна Русия “. Сочените нови доказателства апелативните съдии решиха, че не съдържат съответна информация за дейна политическа активност на непознатия жител.
Независимо от констатацията, че закононарушенията, по отношение на които се преследва Сергей Л., не са политически по своя темперамент, в преценката си по отношение на предвидимите последствия от изпращането на последния към Руската федерация, съдът отдаде по-голяма значителност на разкритите данни за общата обстановка в страната, а не на характерните условия по случая.
Въззивният съд одобри, че в тази ситуация са налице законовите предпоставки да се откаже уважаване молбата за екстрадиция на молещата страна, заради това и решението на Оценка за съвместимост – Бургас като вярно следва да бъде доказано, а митингът на Окръжния прокурор на Оперативна програма Бургас – оставен без почитание.
Решението на Апелативен съд – Бургас е дефинитивно. 
