Болница за плюшени играчки във Венецуела връща усмивките на децата
Тази би трябвало да бъде изпратена " в хирургията ", където ще я " позашием ", споделя Джудит - доброволка в болничното заведение за плюшени играчки във Венецуела, която от 2017 година поправя и достави на учебни заведения и асоциации в бедните квартали над 30 000 рециклирани играчки , съобщи Франс прес.
Разположена в дома на основателката си Лилиан Глюк , 63-годишна учителка, болничното заведение " приема " всяка седмица стотици играчки, които първо би трябвало да бъдат сортирани: Барби, плюшени животни, Мики Маус, бебешки играчки.
" Болницата за плюшени играчки действа като същинска - одобряваме пациенти, шием ги, мием ги, поправяме ги, в случай че им липсват очи, сресваме косите им. След това им слагаме хубава панделка и картичка с обръщение към децата да се грижат за тях, а когато пораснат, да ги подарят на други малчугани ", споделя Лилиан Глюк.
В една от стаите над 300 плюшени играчки чакат да бъдат зашити. В стаята, която служи за работилница, доброволците си поделят дилемите.
Има хора, които почистват играчките и ги шият деликатно, до момента в който други усърдно изрисуват развалени кукли.
Тук работят и шивачки, които създават дребни костюми - една от обичаните задания на Джудит.
Доброволците споделят, че извънредно наслаждение им доставя да виждат възторжените погледи на децата, когато им носят играчките.
Всяка плюшена играчка, предопределена за разпределяне, е опакована усърдно. Всеки подробност е от голяма важност, споделя Лилиан Глюк. Тя е уверена, че " връщането на достолепието " на децата включва да им се сервират играчки в положително положение, опаковани грижливо.
В страна, в която съгласно изследване над 76 % от популацията живее в последна беднотия, основателката на болничното заведение пази своята концепция да концентрира силата си единствено върху раздаването на играчки.
" Ние придружаваме хора, които раздават храна, само че не можем да се ограничим единствено с това. Освен че би трябвало да се хранят, нашите деца би трябвало да играят и да се смеят. Това е част от фундаменталните им потребности ", споделя Глюк.
Същата позиция споделя и педиатърката Мария Хосе Родригес , чиито дребни пациенти са получили дарове от болничното заведение за плюшени играчки. " Няма да излекувате дете с недохранване с играчка, само че играта е съществена нужда, децата би трябвало да имат това право ", акцентира лекарката.
Разположена в дома на основателката си Лилиан Глюк , 63-годишна учителка, болничното заведение " приема " всяка седмица стотици играчки, които първо би трябвало да бъдат сортирани: Барби, плюшени животни, Мики Маус, бебешки играчки.
" Болницата за плюшени играчки действа като същинска - одобряваме пациенти, шием ги, мием ги, поправяме ги, в случай че им липсват очи, сресваме косите им. След това им слагаме хубава панделка и картичка с обръщение към децата да се грижат за тях, а когато пораснат, да ги подарят на други малчугани ", споделя Лилиан Глюк.
В една от стаите над 300 плюшени играчки чакат да бъдат зашити. В стаята, която служи за работилница, доброволците си поделят дилемите.
Има хора, които почистват играчките и ги шият деликатно, до момента в който други усърдно изрисуват развалени кукли.
Тук работят и шивачки, които създават дребни костюми - една от обичаните задания на Джудит.
Доброволците споделят, че извънредно наслаждение им доставя да виждат възторжените погледи на децата, когато им носят играчките.
Всяка плюшена играчка, предопределена за разпределяне, е опакована усърдно. Всеки подробност е от голяма важност, споделя Лилиан Глюк. Тя е уверена, че " връщането на достолепието " на децата включва да им се сервират играчки в положително положение, опаковани грижливо.
В страна, в която съгласно изследване над 76 % от популацията живее в последна беднотия, основателката на болничното заведение пази своята концепция да концентрира силата си единствено върху раздаването на играчки.
" Ние придружаваме хора, които раздават храна, само че не можем да се ограничим единствено с това. Освен че би трябвало да се хранят, нашите деца би трябвало да играят и да се смеят. Това е част от фундаменталните им потребности ", споделя Глюк.
Същата позиция споделя и педиатърката Мария Хосе Родригес , чиито дребни пациенти са получили дарове от болничното заведение за плюшени играчки. " Няма да излекувате дете с недохранване с играчка, само че играта е съществена нужда, децата би трябвало да имат това право ", акцентира лекарката.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ