Тази сутрин между 8.30-9.30 ч. бях на домашно посещение при

Тази заран сред 8.30-9.30 ч. бях на домашно посещаване при болен и хвърлях по едно око на телевизионния екран, до момента в който отпивах от ароматния чай на домакинята. Домакинът разхождаше отдалеченото из централните малките екрани в търсене на логичен водещ и умен посетител в студиото, които водят друг диалог от този по прилежащия ефирен канал, с друга словосъчетание от тази, с която политици и водещи ни приспиваха в предходното десетилетие. Чаят беше превъзходен, а на мен ми идеше да го плисна върху екранните лица на екзалтираните антикварни подлоги, които не се употребяват от правото на неотменимо човешко достолепие. Толкова прислужници и подлеци не бяха се събирали в утринните съботни блокове. За да илюстрирам погнусата си, ще употребявам ограниченията и теглилките за професионално достолепие на един от най-любимите ми съветски писатели – Венедикт Ерофеев, създател на гениалната повест-поема „Москва-Петушки“. В едно свое изявление, Ерофеев дава оценка на качествата на съветските писатели и поети с необикновен аршин – какъв брой водка би сипал на всеки един от тях в чашата му. Ще употребявам този аршин на Венедикт Василиевич, с цел да дам оценка на централните медии, които провокираха у мен утринно гадене без да съм пил водка. Ето резултата: На Българска национална телевизия – не бих налял и капка, до момента в който Кошлуков е там. Няма по какъв начин да получат повече, до момента в който преписват и разчитат на подсещане. Чашата им ще е все празна, тъй като сипвам единствено при потвърден професионализъм, който не носи пари, а морал. На bTV – и празна чаша им е доста. Чаша студена вода, с цел да си изплакнат лицето, преди да излязат от студиото и се погледнат в огледалото. Народоосвободителна въстаническа армия – на последната от трите „ огромни “ малките екрани, на които съм гостувал през месец февруари … 2021 година, последна няма да й налея. Бих налял чаша малцово на Дарик. Бих оставил чаша в студиото на TV1 за Веселин Дремджиев, тъй като е единственият, който може да ме накара в 20.00 да включа тв приемника. Бих отворил бутилка вино и на няколко дами, които пазят към момента достойнството на специалността и доказателство за това е отсъствието им от „големите“ екрани на „светата троица“ /и трите попе, и трите/, където са нежелани, тъй като не търпят лигавници и памперси. Няма да ги изреждам, тъй като дамите са ревностни, само че те знаят кои са, тъй като откриват моето наличие под техни текстове в мрежата. А за Венедикт Ерофеев нямам мяра, нито за водката, нито за гения. Знам, че там, където е, пие водка с гениалните съветски пиячи на които системата в никакъв случай не елементарни, само че трансформира във безкрайност. В подтекста на войната в Украйна, ще напомня казаното оракулски от него преди четири десетилетия: „Всичко, което става в Русия, е окончателно. Дори сме цялостни с безименни гробове. Безвъзвратността си е наша присъща линия.“ А за бездушието на страната към достолепието и гения: „Ще умра, само че няма да ги схвана тия скотове“. Проф. Коста Костов, коментар във фейсбук