Тази сутрин е починал бившият карловски кмет, народен представител и

Тази заран е умрял някогашният карловски кмет, депутат и държавник инж. Христо Войняговски. Той напусна този свят единствено месец след 90-годишния си празник.

През целия си живот Христо Войняговски носеше в сърцето си голяма обич към родното Карлово и до последния си час мислеше и мечтаеше да види своя град проспериращ и съвременен и в това време съхранил културата и очарованието на възрожденско Карлово.

Христо Войняговски е роден на 12 февруари 1934 година, приключил е карловският колеж „ Христо Ботев “, през днешния ден ПГ „ Евлоги и Христо Георгиеви “, чието име бе възобновено по негова самодейност. След това приключва инженерство в София. Работил е в Института за трактори в Карлово, бил е дълготраен преподавател в Образцовия колеж по механо-техника „ Ген. Вл. Заимов “.

През 1988-1989 година дружно със съидейници, учредява неправителствената организация Настоятелство „ Родолюбие “ и става основател за възобновяване на паметта за братята Евлоги и Христо Георгиеви и още цяла плеяда карловци, съдействали за развиването на града и на България.

През 1991 година взе участие в локалните избори като самостоятелен претендент, подсилен от Съюз на демократичните сили, и става първия демократично определен кмет на Карлово. В разграниченото на „ сини “ и „ червени “ общество, той получава невиждана поддръжка, а по-късно съумява да сплоти и поведе напред разцепения Общинския съвет.

В идващите парламентарни избори е определен за депутат от Съюз на демократичните сили в 38-то Народно заседание.

Инж. Христо Войняговски направи на Историческия музей в Карлово скъпи дарения на документи и материали от предишното на Карлово, събирани от него през годините.

Изпод надареното му перо къде на смешка, къде в действителност се роди книжката за предишното на Карлово, озаглавена „ Трагикомични историйки от Розовата котловина “, предава „ Марица “.

През целия си живот инж. Христо Войняговски работи с цялото си сърце за Карлово. Негова идея бе паметта и запазване на наследството, оставено на Карлово и на България от Евлоги и Христо Георгиеви и до последния си час ратуваше да я види осъществена.

Участваше интензивно в публичния живот. Интелектът и ерудицията му респектираха. С изявленията си на обществени събития подсещаше, че любовта към отечеството, паметта към предците, нуждата от високо обучение, високият морал, не са единствено думи.