Тази седмица в поредицата Модерна европейска проза на издателство Ерго

Тази седмица в поредицата " Модерна европейска прозаичност " на издателство " Ерго " излиза романът " Феликс Австрия " от украинската писателка София Андрухович. Преводът от украински е на Райна Камберова, а художник на корицата - Гергана Грънчарова. Публикуването на книгата е осъществено с поддръжката на Европейския съюз в границите на програмата House of Europe.

" Феликс Австрия " (2014) е вторият разказ на София Андрухович, за който получава три влиятелни награди в Украйна - " Книга на годината на BBC ", Специалната премия на Форума на издателите в Лвив (Лвов) и премията " ЛитАкцент ". По книгата през 2020 година е сниман филмът " Предадената " с режисьор Христина Сиволап. Романът е за всички, които желаят да схванат дълбоките връзки на Украйна със Западна Европа и нейната битка да се откъсне от орбитата на Русия.

" В романа " Феликс Австрия " действието се развива в Станиславив (Ивано-Франкивск) от края на XIX и началото на XX век, на фона на епохата, която за бъдещите поколения от ден на ден обраства с легенди за идиличния живот. Обикновен град в покрайнините на " щастлива Австро-Унгария ", в който хора живеят, страдат, неизбежно се влюбват, интересуват се от просвета и от шарлатанските представления на световноизвестни илюзионисти, забавляват се на балове и карнавали, вървят на разходки и крият секрети в резбованите си скринове. В този град орисите на две дами са се преплели по този начин, като че ли са стволове на дървета - в неразривна връзка, която не им разрешава нито да живеят, нито да дишат свободно, нито да останат една с друга, нито да си тръгнат ", описват от " Ерго " за " Феликс Австрия ".

Ние сме в ядрото на гибелта. И по тази причина в този момент най-добре знаем какво е това живот

София Андрухович (41) е родена в град Ивано-Франкивск. Автор е на сборниците с разкази " Лятото на Милена " (2002), " Старите хора " (2003), " Жените на техните мъже " (2005), романа " Сьомга " (2007), " Съзвездието на Кокошката " (2016) в съавторство с Марияна Прохаско и " Амадока " (2020). Активно превежда от полски и британски. Дъщеря е на писателя Юрий Андрухович и брачна половинка на писателя и преводача Андрий Бондар.

Из " Феликс Австрия " от София Андрухович

Ние, разкривайки се скрито на херувимите и пеейки на животворящата Троица трижди святата ария, ще оставим настрани всяка житейска горест.

Феликс АвстрияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Така ли пеят пандизчиите, господи! - проехтява гласът на Адел зад мен.

- Ай, госпожички, негодяи, негодяи, мерзавци! - грачи предостатъчно старецът, примижал, и плюе встрани.

- Мислех, че носиш блага в Дома за остарели хора и инвалиди - споделя ми Адел. - Или в този момент нещо си объркала пътя?

- Но ти не си отишла там, където искаше да отидеш - давам отговор аз. - Не може да стигнеш до работилницата на Петро от тази страна. Въпреки че в действителност... Толкова рядко се интересуваш от живота на брачна половинка си, че даже не знаеш къде работи напоследък.

- Това е, тъй като ти се грижиш прекомерно добре за брачна половинка ми - споделя Адел студено, с компактно стиснати устни. - Но аз не пристигам при него. Имам спогодба с отец Йосиф.

Дори ангелите млъкват, когато дочуват това. Чувам по какъв начин влагата стърже по мекия торф под краката ми.

И в този миг, дрънчейки с шпори, като че ли са впрегнати жребци, дотичват потните Маймун и Шишо: с очи на челото, щръкнала коса, с разтворени от смут уста, треперещи длани, които влажно стискат дръжките на острите саби със сребърни влакна по ефесите.

- Какво е станало? - втурва се дядото към тях.

- Извикай свещеника! - изхриптява Шишо.

- Какво е станало? - крещи старецът.

- Резбарят... резбарят... - съумява да измърмори Маймун и ужасна нервна кашлица го застига.

- Петро! - възкликваме в един глас с Адел, хващаме се за ръце и хукваме към работилницата, където той в последно време работи върху статуи за параклиса на отец Йосиф.

Работилницата се намира от другата страна на пандиза, покрай комерсиалните домове, и е оградена от същата солидна стена, от която се чуваше ангелската ария единствено допреди няколко минути. Почти всеки ден нося храна на Петро, по този начин, както я нося на всички места, където той е работил: до катедралата или в работилницата на Бембнович.

Работилницата наподобява на просторна плевня: дървена постройка с висок таван, груби греди и няколко подпори. Вътре царува неразбория: тук се съхраняват дърва за огрев, топове остарял развален плат, някакви каменни останки, унищожени до неразбираемост дървени икони, от чиито износени и избелели повърхности блестят единствено пронизващи очи с бели петънца във вътрешните ъгли. Тези очи ви следват от тъмнината, без значение къде се пробвате да се скриете от тях.

Петро доста постоянно остава тук да нощува. Когато към този момент работи, той работи до мозъка на костите си, не помни за сън и храна, пада от отмалялост измежду острите мраморни части.

Вратата е оставена открехната - оставена е от двамата ужасени редови войници от императорската и кралска войска. Какво са търсили в работилницата, какви съкровища - единствено Господ знае.

С Адел замръзнахме пред входа, парализирани от боязън. Не желаех да влизам. Не желая да схвана какво се е случило с Петро.

През процепите сред дъските и необикновено необятните прозорци нахлува ярка слънчева светлина. Това прави още по-бели мраморните блокове, които стърчат измежду инструментите, дъските и стълбите. От сияещите с ослепителна белота блокове изникват съвършени деца-ангели с открити чисти лица: изящните им крака свидетелстват за танц, лекост и наслада, пръстите подреждат струните на арфите и дупките на тръбите, прегръщат до гърдите си птички и зайчета, летящи къдрици пърхат над главите им, крилата им подвигат във въздуха цветни венчелистчета, капки роса и полупрозрачни частички от облаци.

Отец Йосиф, чието наличие незабавно усещаме, уверено ни отдръпва с Адел и влиза вътре. Той се навежда, подвига от пода висок черен цилиндър, изтърсва го от мраморния прахуляк и деликатно го слага върху висока купчина дърва за огрев. С Адел сме сплели ръце и го следваме нащрек. Старият надзирател диша във врата ми. Май може също да се чуят подсмъркването на бойците пред вратата и шумът на безделниците, появили се от нищото, усетили миризмата на нещо извънредно във въздуха.

Петро спи надълбоко, както постоянно, напълно бял, затрупан с пълен пласт прахуляк, трансформирал се в коричка по него: тя се е напукала и го е осеяла с гъста мрежа от шарки. Такъв имобилен е невероятно да го отличим от каменна фигура. Силна ръка с добре обрисувани мускули и изпъкнали от непрекъснатото физическо изпитание вени лежи върху тъмнозелените гънки на плата, с който е наметнат. Юмрукът стиска крепко длетото и не го пуска даже насън.

До Петро спи ангел. Жив ангел. Не бял, не каменен, ангел от плът и кръв: със светла кожа, с червенина по бузите, с коса, която като мека вълна обрамчва чисто лице, с дребни капчици пот по челото и над горната джука, облечен в дълга тога, бродирана с лъскави мъниста.

Те отварят очите си по едно и също време. Петро поглежда детето за момент, в очите му се отразяват боязън и недоумение и нещо толкоз голямо, че не може да се побере в главата му, която е излязла от съня. Нещо немислимо и безформено, което даже трезвата, ясна глава не би могла да побере. Той оглежда всички очевидци на сцената, скача на крайници, вдишва и издишва шумно няколко пъти, длетото пада в краката му със мощен тропот и той рухва на колене пред съществото, което като че ли е на път да се разтвори във въздуха и да се завърне в просторите на неговите, на Петро, фантазии.

- Вижте, каменният ангел оживя! - извиква някой от присъстващите. Чуват се молебствия, бърборене, под напрежение шепот. - Чудо! Чудо! - работилницата се изпълва с обезпокоителен звук.

Докато Петро се прекръства и беззвучно ридае, детето сяда безмълвно и гледа с напрежение присъстващите. На лицето му няма нито боязън, нито изненада, нито наслада - никакви страсти, които елементарно могат да бъдат посочени и които биха се очаквали от него. Тъмнозелената тога се издига и като увисва във въздуха, се спуска върху дребното едва телце. Докато гънките на плата постепенно падат надолу, под тях нещо се извива и върти, наподобява на доста дребна топка. Отец Йосиф се навежда и дръпва крайчеца на плата към себе си. Старецът в кафтана дръпва от другата страна. Няколко нехранимайковци прибързано скачат напред, като се бутат. Суетят се, блъскат се, а алчните им ръце изчезват под покривалото.

Стреснати крясъци един след различен прорязват въздуха. Петро се изправя, уверено се приближава до плата и го подвига от пода. Ангела го няма. Подът, замърсен и утъпкан, се оказва празен.

Що за невероятна илюзия е това. Земята се люлее под краката. Чувствам потребност да изляза на открито. Освобождавам се от вкопчилите се в мен ръце на пребледнялата Адел, промушвам се през омагьосаната навалица, приближавам се до вратата и на прага се спъвам във висок черен цилиндър, който лежи на самия предел.

Навеждам се, деликатно го пипвам за периферията и го мятам встрани. Ангелът се оказва в ръцете ми.

Всичко, което би трябвало да знаете за: