Лихвите в България остават ниски, а кредитът расте
Тази седмица в два поредни дни се състояха срещи на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и на Комитета за отворения пазар към Федералния запас. И до момента в който Федералният запас за пръв път направи пауза след неспирна поредност от покачвания на лихвите (макар и да се алармира за бъдещи повишения), ЕЦБ затвърди рестриктивната си политика с нарастване на главните лихвени проценти с 25 базисни пункта. Централните банки наподобяват решителни (поне към момента) зад поетия корав ангажимент за справяне с инфлацията. Ефектите от стъпаловидните покачвания на лихвите и количествените затягания към този момент са забележими – растежът в цените в доста стопански системи се забави доста, а последните данни за Брутният вътрешен продукт демонстрират спад на Брутният вътрешен продукт в няколко страни от Европейски Съюз през първото тримесечие на 2023 година
Режимът на паричен съвет, които в огромна степен лимитира опциите на Българска народна банка за осъществяване на парична политика, отрежда на България по-скоро пасивна роля в тези процеси. Очакването е, че стягането от страна на ЕЦБ ще се придвижи у нас, само че наподобява, че това за момента не се случва. Именно в този подтекст Българска народна банка публикува тематично изследване за слабата трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти у нас. Какви са основните изводи на разбора и какво значат те за идните провокации на фона на на най-новите данни за лихвите и размерите по разнообразни типове заеми и депозити у нас и в Европа?
Към момента България е една от страните с най-ниски лихви по новите заеми в Европейски Съюз. През април 2023 година междинният лихвен % за нов жилищен заем у нас е едвам 2,6%, като единствено в Малта равнището е по-ниско (2%). Най-високите лихви за ипотечните заеми са в Унгария (10,1%), Полша (8,7%) и Румъния (7,9%), които през последната година ползват относително по-агресивно стягане, притиснат и от натиска за амортизация на националните им валути. За цялата еврозона междинната рента за новите жилищни заеми е 3,6%.
Подобна е картината и при новите заеми за нефинансовите предприятия – междинната рента у нас е 3,4%, като по-ниски са равнищата единствено в Малта и Люксембург. Най-високите лихви са в Унгария (9,5%), Румъния (9,1%) и Чехия (8,7%), а междинното равнище в еврозоната още веднъж е по-високо от това у нас, въпреки и минимално – 4,3%.
Изключение вършат лихвите по новоотпусканите потребителски заеми, при които се намираме някъде в средата на разпределението в Европейски Съюз. Средната рента по този тип заеми у нас е 8,6%, по отношение на 7,5% за Еврозоната. Най-ниските равнища са във Франция (5,7%) и Кипър (5,3%), а най-високите в Малта (34,4%) и Унгария (15,8%).
Данните за април демонстрират, че лихвите по новите и предоговорените депозити у нас също са измежду най-ниските в Европа, без значение от вложителя и матуритета. Например лихвите по влоговете на нефинансовите предприятия при матуритет сред една и две години и над две години са надлежно 0% и 0,47%, до момента в който в Еврозоната те са малко над 3%. За семействата лихвените проценти у нас са 1,1% (матуритет сред една и две години) и 1,37% (над две години), а в еврозоната са надлежно 2,21% и 2,41%.
Ниските лихвени проценти обаче не са единственият индикатор за слабата трансмисия от паричното стягане на ЕЦБ досега. Поглед върху динамичността на кредитирането за бизнеса у нас и в еврозоната демонстрира разнообразни трендове. Докато в еврозоната общият размер на отпуснатите кредити към нефинансовите предприятия в началото се свива и по-късно стагнира откогато ЕЦБ стартира да повишава лихвите, у нас се следи резистентен растеж през съвсем всички месеци, въпреки и по-бавен от началото на тази година.
Подобна е динамичността при заемите за семействата. В еврозоната размерът им стартира да пораства все по-бавно от средата на предходната година, като в последните месеци се колебае сред дребни растежи и спадове. У нас, за разлика от това, се следи резистентен растеж даже и при започване на 2023 година
Сравнението сред лихвените проценти и кредитните размери в България и в Европа очевидно демонстрира, че резултат на парично стягане у нас към момента едва се усеща. Като причина за това Българска народна банка акцентира острата конкуренция за пазарен дял сред банките при жилищните и потребителските заеми, както и високата ликвидност в банковата система, по-конкретно високите равнища на ликвидни задгранични активи и съществуването на свръхрезерви. Ниските лихвени проценти от своя страна подтикват потребителското търсене и това води до инфлационен напън, който, точно поради слабата трансмисия на паричните условия политика, не може да бъде адресиран непосредствено от променената политика на ЕЦБ.
Българска народна банка е мощно лимитирана в инструментите си и единствената ѝ по-значима опция за самодеен ход е изтеглянето на ликвидност от банковата система посредством повишението на наложителните минимални запаси (ЗМР) на банките. Тя към този момент предприе тази стъпка, като разгласи повдигане на ЗМР по привлечените средства от нерезиденти от 5% на 10% от 1 юни, следвано от покачване на ЗМР по всички средства от 10% на 12% от 1 юли. Очакването е, че това ще понижи свободния запас на банките за кредитиране и ще увеличи индиректно разноските им за финансиране, поради че минималните запаси не се олихвяват. Това надлежно би трябвало да докара до по-високи лихви по заемите и надлежно – по-слабо потребителско търсене. Още повече, защото ликвидността в системата е неравномерно неразпределена, т.е. някои банки нямат прекалено много свободни средства, по-високите ЗМР биха ги стимулирали да търсят по-активно финансиране посредством привличане на депозити и надлежно да оферират по-високи лихви. От гледна това на потребителите това основава тласък за икономисване, което в допълнение би понижило натиска върху на цените.
Симулацията на Българска народна банка за резултата от решението обаче демонстрира, че въздействието върху инфлацията би било непретенциозно. Разглежданият сюжет позволява към този момент оповестените покачвания на ЗМР, както и едно в допълнение нарастване на общата ставка на 15% в последното тримесечие на 2023 година В безусловно изражение, това са почти 6,8 милиарда лева изисквани запаси до края на годината. Моделът на Българска народна банка предвижда, че повдигането на ЗМР би довело до доста стесняване на кредитния потенциал на банките и надлежно на кредитирането към неправителствения бранш – отклоняване от -4% по отношение на базисния сюжет (при който запасите остават същите) до края на 2023 година Очакваният резултат върху лихвените проценти обаче е единствено леко повишаване. Причината е, че внезапното стесняване в кредитирането понижава потребността от набиране на средства посредством депозити и надлежно лимитира тласъка да се оферират доста по-високи лихви на вложителите.
Симулацията също по този начин обрисува стесняване на частното ползване с към 0,7% по отношение на базисния сюжет, както и на Брутният вътрешен продукт с към 0,3% към края на 2023г, в резултат на пониженото кредитиране. Това от своя страна смекчава инфлационния напън, само че с малко, заради предстоящото покачване на разноските за труд, т.е. на заплатите. Моделът на Българска народна банка обрисува намаляване на показателя на потребителските цени с -0,25% към края на 2025 година по отношение на актуалната траектория. Ефектът при хармонизирания показател на потребителските цени е даже по-скромен – отклоняване от към -0,18% към последното тримесечие на 2025 година спрямо базисния сюжет.
Ниските лихви по заемите и депозитите у нас, както и растежът в кредитирането за бизнеса и семействата са явен знак, че дейностите на Европейската централна банка имат към момента прекомерно слаб резултат в България. Единственият вероятен ход на Българска народна банка да подкрепи трансмисията на рестриктивната политика на ЕЦБ е да усили наложителните минимални запаси на банките, в опит да се изтегли ликвидност от системата. Подобно деяние има мощен директен резултат – симулацията на Българска народна банка показва ясно стесняване в кредитирането у нас още в границите на 2023 година Непреките резултати обаче – върху лихвените проценти, потреблението и инфлацията – се чака да бъдат надалеч по-приглушени. Това е следващият образец, че наличните ни принадлежности за ограничение на инфлацията у нас са мощно лимитирани.
Източник: Институт за пазарна икономика
Режимът на паричен съвет, които в огромна степен лимитира опциите на Българска народна банка за осъществяване на парична политика, отрежда на България по-скоро пасивна роля в тези процеси. Очакването е, че стягането от страна на ЕЦБ ще се придвижи у нас, само че наподобява, че това за момента не се случва. Именно в този подтекст Българска народна банка публикува тематично изследване за слабата трансмисия на паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти у нас. Какви са основните изводи на разбора и какво значат те за идните провокации на фона на на най-новите данни за лихвите и размерите по разнообразни типове заеми и депозити у нас и в Европа?
Към момента България е една от страните с най-ниски лихви по новите заеми в Европейски Съюз. През април 2023 година междинният лихвен % за нов жилищен заем у нас е едвам 2,6%, като единствено в Малта равнището е по-ниско (2%). Най-високите лихви за ипотечните заеми са в Унгария (10,1%), Полша (8,7%) и Румъния (7,9%), които през последната година ползват относително по-агресивно стягане, притиснат и от натиска за амортизация на националните им валути. За цялата еврозона междинната рента за новите жилищни заеми е 3,6%.
Подобна е картината и при новите заеми за нефинансовите предприятия – междинната рента у нас е 3,4%, като по-ниски са равнищата единствено в Малта и Люксембург. Най-високите лихви са в Унгария (9,5%), Румъния (9,1%) и Чехия (8,7%), а междинното равнище в еврозоната още веднъж е по-високо от това у нас, въпреки и минимално – 4,3%.
Изключение вършат лихвите по новоотпусканите потребителски заеми, при които се намираме някъде в средата на разпределението в Европейски Съюз. Средната рента по този тип заеми у нас е 8,6%, по отношение на 7,5% за Еврозоната. Най-ниските равнища са във Франция (5,7%) и Кипър (5,3%), а най-високите в Малта (34,4%) и Унгария (15,8%).
Данните за април демонстрират, че лихвите по новите и предоговорените депозити у нас също са измежду най-ниските в Европа, без значение от вложителя и матуритета. Например лихвите по влоговете на нефинансовите предприятия при матуритет сред една и две години и над две години са надлежно 0% и 0,47%, до момента в който в Еврозоната те са малко над 3%. За семействата лихвените проценти у нас са 1,1% (матуритет сред една и две години) и 1,37% (над две години), а в еврозоната са надлежно 2,21% и 2,41%.
Ниските лихвени проценти обаче не са единственият индикатор за слабата трансмисия от паричното стягане на ЕЦБ досега. Поглед върху динамичността на кредитирането за бизнеса у нас и в еврозоната демонстрира разнообразни трендове. Докато в еврозоната общият размер на отпуснатите кредити към нефинансовите предприятия в началото се свива и по-късно стагнира откогато ЕЦБ стартира да повишава лихвите, у нас се следи резистентен растеж през съвсем всички месеци, въпреки и по-бавен от началото на тази година.
Подобна е динамичността при заемите за семействата. В еврозоната размерът им стартира да пораства все по-бавно от средата на предходната година, като в последните месеци се колебае сред дребни растежи и спадове. У нас, за разлика от това, се следи резистентен растеж даже и при започване на 2023 година
Сравнението сред лихвените проценти и кредитните размери в България и в Европа очевидно демонстрира, че резултат на парично стягане у нас към момента едва се усеща. Като причина за това Българска народна банка акцентира острата конкуренция за пазарен дял сред банките при жилищните и потребителските заеми, както и високата ликвидност в банковата система, по-конкретно високите равнища на ликвидни задгранични активи и съществуването на свръхрезерви. Ниските лихвени проценти от своя страна подтикват потребителското търсене и това води до инфлационен напън, който, точно поради слабата трансмисия на паричните условия политика, не може да бъде адресиран непосредствено от променената политика на ЕЦБ.
Българска народна банка е мощно лимитирана в инструментите си и единствената ѝ по-значима опция за самодеен ход е изтеглянето на ликвидност от банковата система посредством повишението на наложителните минимални запаси (ЗМР) на банките. Тя към този момент предприе тази стъпка, като разгласи повдигане на ЗМР по привлечените средства от нерезиденти от 5% на 10% от 1 юни, следвано от покачване на ЗМР по всички средства от 10% на 12% от 1 юли. Очакването е, че това ще понижи свободния запас на банките за кредитиране и ще увеличи индиректно разноските им за финансиране, поради че минималните запаси не се олихвяват. Това надлежно би трябвало да докара до по-високи лихви по заемите и надлежно – по-слабо потребителско търсене. Още повече, защото ликвидността в системата е неравномерно неразпределена, т.е. някои банки нямат прекалено много свободни средства, по-високите ЗМР биха ги стимулирали да търсят по-активно финансиране посредством привличане на депозити и надлежно да оферират по-високи лихви. От гледна това на потребителите това основава тласък за икономисване, което в допълнение би понижило натиска върху на цените.
Симулацията на Българска народна банка за резултата от решението обаче демонстрира, че въздействието върху инфлацията би било непретенциозно. Разглежданият сюжет позволява към този момент оповестените покачвания на ЗМР, както и едно в допълнение нарастване на общата ставка на 15% в последното тримесечие на 2023 година В безусловно изражение, това са почти 6,8 милиарда лева изисквани запаси до края на годината. Моделът на Българска народна банка предвижда, че повдигането на ЗМР би довело до доста стесняване на кредитния потенциал на банките и надлежно на кредитирането към неправителствения бранш – отклоняване от -4% по отношение на базисния сюжет (при който запасите остават същите) до края на 2023 година Очакваният резултат върху лихвените проценти обаче е единствено леко повишаване. Причината е, че внезапното стесняване в кредитирането понижава потребността от набиране на средства посредством депозити и надлежно лимитира тласъка да се оферират доста по-високи лихви на вложителите.
Симулацията също по този начин обрисува стесняване на частното ползване с към 0,7% по отношение на базисния сюжет, както и на Брутният вътрешен продукт с към 0,3% към края на 2023г, в резултат на пониженото кредитиране. Това от своя страна смекчава инфлационния напън, само че с малко, заради предстоящото покачване на разноските за труд, т.е. на заплатите. Моделът на Българска народна банка обрисува намаляване на показателя на потребителските цени с -0,25% към края на 2025 година по отношение на актуалната траектория. Ефектът при хармонизирания показател на потребителските цени е даже по-скромен – отклоняване от към -0,18% към последното тримесечие на 2025 година спрямо базисния сюжет.
Ниските лихви по заемите и депозитите у нас, както и растежът в кредитирането за бизнеса и семействата са явен знак, че дейностите на Европейската централна банка имат към момента прекомерно слаб резултат в България. Единственият вероятен ход на Българска народна банка да подкрепи трансмисията на рестриктивната политика на ЕЦБ е да усили наложителните минимални запаси на банките, в опит да се изтегли ликвидност от системата. Подобно деяние има мощен директен резултат – симулацията на Българска народна банка показва ясно стесняване в кредитирането у нас още в границите на 2023 година Непреките резултати обаче – върху лихвените проценти, потреблението и инфлацията – се чака да бъдат надалеч по-приглушени. Това е следващият образец, че наличните ни принадлежности за ограничение на инфлацията у нас са мощно лимитирани.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ