Тази седмица стана ясно кои са най-желаните училища според класирането

Тази седмица стана ясно кои са най-желаните учебни заведения съгласно класирането за банкет в гимназиите след 7 клас. Еспертът Наталия Митева даде своите препоръки за това по какъв начин да изберем най-подходящото учебно заведение за детето си.

Какво бихте посъветвали родителите по какъв начин да изберат учебно заведение за детето си?

 Традиционните данни за триумфа на учениците на матурите и баловете за банкет не би трябвало да са единственият ни измерител за триумфа на учебното заведение. Сякаш забравяме, че децата ни ще прекарат в учебно заведение по-голямата част от времето си през идващите пет години и неглижираме цялостното прекарване на детето в учебно заведение. Успешните учебни заведения в България най-общо следват една и съща формула: те съчетават мощно водачество и визия, модерни педагогики, съответна образователна среда, предразполагаща към учене и практическа работа и свястно интегрирани просветителни технологии. В тези учебни заведения учителите са отдадени на работата си и желаят да култивират у децата действителни умения, не просто да преподават образователен материал.

 Ето един бърз списък на сполучливото учебно заведение през погледа на родител – оттатък резултатите на матурите:

Има ли учебното заведение ясна визия за развиване?

 На интернет страницата на учебното заведение можете да видите по какъв начин управлението формулира своята визия за учебното заведение. Ако тя звучи като извадена от теоретичен отчет и празна от наличие, внимавайте. Ако обаче в нея прозира същинско предпочитание учебното заведение да върви напред, обърнете му внимание. Директорът и помощник-директорите съумяват ли да споделят визията си за своите възпитаници? Ефективните учебни водачи са основна съставна част за триумфа на ученика.

Какви са учителите?

 Качеството на преподаването е праволинеен измерител за бъдещия триумф на децата ни. Затова най-важното нещо в едно учебно заведение са учителите – по какъв начин преподават, какъв брой са ангажирани с учениците и дали непрекъснато се усъвършенстват. Успешните учебни заведения са тези, които влагат в своите учители. А, в случай че учителите са стимулирани, учениците получават качествено обучение.

На какво ще научи това учебно заведение детето ми?

 Какъв образователен проект предлага учебното заведение за паралелката, в която мислите да запишете детето? От това зависи какви предмети ще учи и по какъв брой часа в годината.

В какви планове и начинания вземат участие учениците и учителите от това учебно заведение в последните години?

 Успява ли учебното заведение да развие капацитета на всеки възпитаник? Това е видно, когато стане дума за достиженията на учениците. Следете за това дали учебното заведение се гордее с дребна група възпитаници, които реализират високи триумфи, или с необятна група възпитаници, които са се показали добре в редица действия. Създава ли учебното заведение подкрепяща среда на взаимно почитание измежду учениците? Не забравяйте, че бъдещите сполучливи младежи ще би трябвало да работят в екип, и то с разнообразни от тях хора, с цел да реализиран обща цел. Тези обществени умения се градят още в учебно заведение.

Родители включени ли са в учебния живот?

 Има ли учебното заведение просвета на интензивно присъединяване на родителите, взема ли поради тяхната противоположна връзка и хрумвания? Това си проличава по интернет страницата на учебното заведение, по какъв начин се нарежда учебното заведение в обществените медии, какви събития провежда, с каква цел и кого включва в тях.

Каква е образователната среда?

 Средата за учене разрешава ли практическа работа и прекарване? Предразполага ли към екипна и практическа работа? Използва ли учебното заведение всички пространства, даже отвън класната стая, с цел да сътвори обществена атмосфера за другарство, диспути, неофициално учене, извънкласни действия и креативен изяви на учениците? Ако да, значи в това учебно заведение учениците имат всички шансове да придобият уменията, които ще ги създадат сполучливи, а освен на натрупат мъчно запаметяващи се и неприложими сухи познания.

 Успява ли учебното заведение да интегрира просветителните технологии свястно и незабелязано интегрирани както в просветителната среда, по този начин и в просветителния развой? Важно е те да участват там, тъй като една от главните компетентности, която пазарът на труда ще изисква от учениците в бъдеще, е цифровата.

Вече някои деца учат програмиране от 3-ти клас. Това ли е бъдещето? Правилно ли е децата да се ориентират професионално от доста дребни?

 Програмирането за деца е елементарен, занимателен и напълно на практика метод децата да развиват логическото си и поредно мислене. Това са портативни умения, които са извънредно значими в живота всеки човек и надалеч не са използвани единствено в софтуерното инженерство. В този смисъл, програмирането от ранна възраст не съставлява професионално ориентиране на децата в една или друга посока. Действително, доста просветителни системи, британската да вземем за пример, започнаха да вкарват програмиране от ранна възраст. Съществуват голям брой просветителни запаси, които учат децата да програмират посредством игра. Роботиката пък демонстрира на децата връзката на програмирането с материалния свят. По време на тазгодишната конференция „ Иновации за по-добро обучение “, която организирахме в София през април, американският експерт по просветителни технологии Браян Милър сподели на над 700 български учители, шефове и посетители някои от най-интересните просветителни „ играчки “, които развиват у децата освен умеенето да програмират, само че и доста други.

Вие познавате разнообразни просветителни системи и сте учили в Съединени американски щати. Как американските родители насочват децата си в гимназиалното обучение?

 В Съединени американски щати профилирането на учениците е изместено по-късно, в сравнение с е в България. Там в това число е допустимо да аплайваш в лицей или университет, без да знаеш каква компетентност искаш да запишеш, и имаш време да решиш през първата година от образованието си. Изследванията на Световната банка сочат, че сполучливите просветителни системи профилират децата по специалности по-късно в учебно заведение, след 9 клас. Това доста покачва възможностите им за сполучлива реализация. При нас се случва по този начин, че изборът на гимназия е действително профилиране след 7 клас, тъй като, заради разликите в образователните проекти на учебните заведения, промяната на една гимназия с друга е на практика непостижима задача. Напълно обикновено е в тази обстановка да се вълнуваме извънредно къде е „ влезнало “ детето, откакто действително гимназията предопределя бъдещето му. Новият Закон за предучилищното и учебното обучение прави някои структурни промени: завършването на главно обучение ще бъде след 7 клас (което действително отразява настоящата обстановка с кандидатстването в гимназия след 7 клас), на първи гимназиален стадий – след 10 клас, а на втори гимназиален стадий – след 12-ти. С новия закон ще се появят доста нови образователни проекти в гимназиите, които ще целят да привлекат децата в даденото учебно заведение. Абсолютна оригиналност за нашата система е фактът, че след 10 клас учениците ще могат да напущат учебно заведение с тапия за приключен стадий и ще могат да работят. Много от профилираните учебни заведения ще трансформират образа си. При професионалните гимназии също ще има основни промени – доста от тях сега страдат от невисок брой възпитаници, без значение от привлекателните специалности, които оферират. Предстои да забележим в идната година по какъв начин ще се нареждат учебните заведения по отношение на новата законова действителност и по какъв начин това ще се отрази на избора на учениците.

Не мислите ли, че последователно се изместват желанията от британския като непознат език към немския и испанския?

 Езиците развиват освен редица когнитивни умения, само че и висока сензитивност у младежите към разнообразни култури и способи на другарство. Много е значимо да се учат езици и точка. В ученето на езици в България има мода и тя върви на талази. В последните няколко години има мощен интерес към немския език, като се възстановява ползата и към съветския. Само няколко учебни заведения в страната оферират образование по източни езици – корейски, китайски и японски. В бутиков мащаб се среща и образование по скандинавски езици в гимназиален стадий. Към тях, обаче, има мощен интерес у учениците, който предвиждам да се ускори в идващите години. Не е понижен ползата към британския език, просто той стана доста наличен – над 90% от учениците в България учат британски в учебно заведение под някаква форма, а опциите той да се учи отвън учебно заведение или даже онлайн са доста. Да се знае британски език стана „ наложително “, в случай че искаш да си намериш работа. Долавя се също повишение на интереса към математическите и природо-математическите гимназии, евентуално обвързван с ясно демонстрираната потребност от специфични в инженерните науки и бранша на осведомителните технологии. В новия закон за висшето обучение се появиха предпочитани специалности, измежду които са математиката, информатиката и естествените науки. Това евентуално ще докара в околните години до още по-сериозен интерес към тези науки в гимназиален стадий. Смятам тази наклонност за доста позитивна, тъй като солидната база в научните дисциплини разрешава доста необятна реализация на учениците във сфери с висока добавена стойност в стопанската система.

Кои са специалностите, които ще бъдат най-търсени след 10 години?

 Вероятността първата специалност, която моята 7-годишна щерка ще има след висшето си обучение, да съществува през днешния ден, е под 15%. Знаем кои са били най-популярните специалности в последните 10 години, само че технологиите се развиват толкоз бързо, че е доста мъчно да предвидим за какви специалности съответно да подготвим децата си. За доста възпитаници изборът на гимназия в действителност е избор на учебно заведение, което ще ги приготви най-добре за университета. И там отново ще стои с цялостна мощ въпросът: какво да изучавам? С наличната информация за това какви специалности ще се търсят в бъдеще аз бих заложила на развиването на основни пълномощия в учебно заведение като математическо мислене, цифрова просветеност, програмиране и езици, със мощен фокус върху обществените умения, умения за работа в екип, качества за идентифициране на проблеми и решаването им. Най-важното, обаче, е да поощрим децата си да вършат това, което им харесва, и да развиват мощните си страни. Само тогава те ще желаят да учат и ще бъдат уверени младежи.

Инфо: www.novini.bg