Тази седмица се навършват 50 години от неуспешен банков обир, довел до Стокхолмския синдром, термин, използван за описание на връзката че жертвите на отвличания или ситуации на заложници понякога се развиват заедно с техните похитители
От КАРЛ РИТЕР и ЯН М. ОЛСЕН Associated Press 25 август 2023 г., 00:49 ч.СТОКХОЛМ -- Това е често срещан термин в наши дни, използван, за да опише връзката, която жертвите на отвличания или ситуации на заложници понякога развиват със своите похитители: „Стокхолмски синдром“. И получи името си преди 50 години тази седмица, по време на неуспешен банков обир в столицата на Швеция.
Стокхолмският синдром — наречен от своя основател „синдром на Нормалмсторг“, след площада, където се е състоял банковият обир – оттогава се използва във връзка с вземане на заложници около свят, включително отвличането на вестникарската наследница Пати Хърст през 70-те години.
Ето поглед към Стокхолмския синдром и как е получил името си.
КАКВО Е СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ?
Отнася се за връзката, която може да се развие между заложниците и техните похитители в ситуации на вземане на заложници и отвличане . В някои случаи заложниците могат да развият симпатии към своите похитители и тяхната кауза - и дори да се обърнат срещу полицията. Вместо диагноза на разстройство, експертите го описват като психологически механизъм за справяне, използван от някои заложници, за да издържат да бъдат държани в плен и малтретирани.
КАК ПОЛУЧИ ИМЕТО СИ ?
Терминът може да се проследи до шведския криминолог и психиатър Нилс Беджерот, който съветва полицията в сблъсък по време на банков обир в шведската столица през август 1973 г. По време на противопоставянето, някои от заложниците изглежда застават на страната на похитителите и срещу полицията, феномен, който Беджеро нарича „синдром на Нормалмсторг“. В международен план става известен като Стокхолмски синдром.
Дъщерята на Беджеро, Сузане, казва, че баща й, който почина през 1988 г., никога не е предполагал, че терминът ще придобие такава популярност в световен мащаб. „Той не разбираше, че това ще стане толкова голямо нещо“, каза тя в сряда.
КАКВО СЕ СЛУЧИ ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ БАНКОВ ОБИР?
На 23 август 1973 г. осъденият крадец Ян-Ерик Олсон, 32, се опита да ограби банка в центъра на Стокхолм, докато беше в отпуск от затвора. Полицията реагира бързо и последва сблъсък.
Олсон, въоръжен с картечен пистолет, взе четирима банкови служители за заложници и поиска 3 милиона крони, бронежилетка и бягство кола. Той също поиска бившият му съратник от затвора Кларк Олофсон да бъде освободен от затвора и отведен в банката. Властите се съгласиха.
Драмата се разигра по телевизията на живо в Швеция, докато полицията се опитваше да убеди Олсон и Олофсон да се предадат. Дори премиерът Улоф Палме се включи в преговорите.
В един момент заложница, Кристин Енмарк, каза на Палме по телефона, че се страхува от полицията, а не от двамата престъпници. Тя призова властите да изпълнят исканията им. Енмарк по-късно каза, че е развила връзка с Олофсон, когото е виждала като гарант за нейната безопасност.
Двама полицаи бяха ранени с огнестрелни рани по време на противопоставянето, което приключи на 28 август, когато полицията, използвайки сълзотворен газ, нахлу в банката, арестува Олсон и Олофсон и освободи заложниците.
КОИ СА ДРУГИ ПРИМЕРИ ЗА СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ?< /p>
Един от най-известните случаи се случи през следващата година, 1974 г., когато Пати Хърст, 19-годишната внучка на богат вестникарски магнат, беше отвлечена в Съединените щати от Symbionese Liberation Army, неизвестна въоръжена революционна група.
Два месеца по-късно възникват въпроси относно връзките на Хърст с нейните похитители - и идеята за Стокхолмския синдром - след като Хърст декларира своята вярност към SLA, осъди семейството си и постави за снимка с оръжие пред знамето на SLA. Тя е арестувана през 1975 г. и е осъдена на седем години затвор. Президентът Джими Картър смекчи присъдата й през 1979 г. По-късно тя беше помилвана от президента Бил Клинтън.
Стокхолмският синдром се прилага и в контекста на жертви на домашно насилие или в детството сексуално насилие, които развиват връзки с насилниците си.
РЕАЛНО ИЛИ МИТ?
Стокхолмският синдром не е изброени като диагнози от Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства на Американската психиатрична асоциация или Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми. Някои експерти се съмняват дали това изобщо е психологическо състояние или просто стратегия за оцеляване - рационални избори, направени от някои хора, когато са изправени пред изключителна опасност.
В САЩ някои експерти от правоприлагащите органи казаха, че явлението е рядко и прекалено рекламирано от медиите. Но все още присъства често в популярната култура, включително книги, филми и музика, и е навлязло в английския лексикон като неофициален термин за хора, които създават неочаквани връзки с други, които се отнасят зле с тях.
Стокхолмският синдром вдъхнови филми като трилъра от 2013 г. „Денят на труда“ с Кейт Уинслет, Джош Бролин и Гатлин Грифит и филма от 2018 г. „Стокхолм“ с Итън Хоук и Нуми Рапас. Последният разказа за неуспешния банков обир от 1973 г. Това е и заглавието на песни от групи, включително One Direction, Muse и Blink-182.
___
Olsen съобщи от Копенхаген, Дания. Медицинският писател на AP Карла К. Джонсън допринесе от щата Вашингтон.
