Тази съдба може да сполети всяка жена. 57-годишната Линда от

Тази орис може да сполети всяка жена. 57-годишната Линда от Кьолн я е изпитала на гърба си. В продължение на 5 години живее по улици, изби и паркове. Минала през същински пъкъл, в този момент тя оказва помощ на бездомни дами.

57-годишната Линда Ренингс е живяла пет години по кьолнските улици. Познават я мнозина локални публицисти, както и някои градски служители, към които постоянно се обръща в търсене на решение за проблемите на бездомните. „ Всяко улично куче ме познава “, майтапи се Линда. „ По лице ме познават и съвсем всички бездомни. Но аз се пробвам да оказа помощ преди всичко на дамите, останали без покрив над главата. “

Линда знае от личен опит какъв брой е мъчно да се измъкнеш от омагьосания кръг и да се върнеш към естествените условия - към топлото жилище и обществените контакти.

Бедите сполетяват Линда овреме

Детството на Линда не било щастливо и тя постоянно бягала при баба си, до момента в който не останала дефинитивно да живее при нея. Завършила учебно заведение и си намерила работа в месарница, което ѝ разрешавало да се устоя. Но както се споделя – едно зло не идва единствено: Линда нямала шанс и с мъжете. Била женена два пъти, като и двата пъти ставала жертва на домашно принуждение. За тези случаи обаче отхвърля да приказва.
Редакцията предлага
Веднъж даже колабирала, след което изпаднала и в меланхолия. Положението ѝ се усложнило още повече поради пневмония в тежка форма. Линда дълго време не можела да работи и да си заплаща наема. „ Имаше интервал, в който даже не можех да си спомня името си и да го произнеса. Мозъкът ми не функционираше “, споделя тя.

Оставайки без средства, тя остава и без покрив над главата си. Първоначално четири години скита по разнообразни приюти и живее с кучето си в градските паркове. В главата ѝ пък непрекъснато звучи заканата на някогашния ѝ мъж: „ Няма да успееш да се скриеш от мен – ще те намеря където и да си! “. Линда непрекъснато изпитвала пристъпи на боязън и паника.

Търсейки скривалище, в продължение на година тя живее на едно от кьолнските гробища, близо до мястото, на което била заровена баба ѝ. „ Там се усещах в сигурност, надалеч от градската суетност, а и можех да се скрия от недоброжелателните погледи на хората “, спомня си Линда.

Добри хора я избавят

Тя в никакъв случай не е употребявала алкохол и опиати, не е просила – изхранвала се с това, което намирала в кофите за отпадък. Отслабнала прекалено – най-после тежала едвам 40 кг и се стигнало до такава степен, че добросърдечни хора уведомили католическата обществена работа за бедственото състояние на Линда.

Тя неотложно била отведена в психиатрична клиника, където получила нужната ѝ помощ. А по-късно почнал дълъг интервал на рехабилитация. През 2011 година се сдобила още веднъж и с покрив над главата: първо живяла в общежитие за бездомни дами, а когато й отпуснали пенсия по болест, съумяла да си откри и дребна квартира. Когато се съвзела, Линда се впуснала да оказва помощ на дамите, живеещи по улиците на Кьолн. Отначало взела участие в основаването на вестник за бездомните, който дружно с тях продавала по подлезите и в публичния превоз, по-късно приключила специфичен курс, подготвящ хората да оказват помощ на тези, които страдат от зависимости или душевен болести да стартират нов живот.

През 2014 година Линда основала лична благотворителна организация „ Бездомни в Кьолн “, чиято цел е да оказва помощ на бездомните дами и да им спомага да се снабдят с покрив над главите. Организацията развива доста дейна активност, в това число в обществените мрежи. „ Те нямат свое лоби и за доста от тях аз съм, по този начин да се каже, последната инстанция. Запознавам се с тях на улицата, завързвам диалог и им предлагам помощта си “, изяснява Линда.

Пред Дъждовни води Линда споделя, че въпреки да няма публична статистика за броя на бездомните дами в Кьолн, самата тя, въз основата на личните си наблюдения, стига до извода, че с всяка последваща година те стават от ден на ден. Преди са били към 20 %, до момента в който в този момент са към 40 на 100 от бездомните.

„ Това се дължи на бедността измежду по-възрастните дами, когато мъжът е умрял, а пенсията не стига за заплащането на наема. В Кьолн е доста мъчно да се откри малко жилище на налична цена и по този начин доста дами остават без дом. Вторият проблем е пандемията, около която мнозина останаха без работа, а и зачестиха случаите на домашно принуждение, които карат дамите да се избавят с бягство. “

Жените крият, че са бездомни

Линда привежда и настоящи. Повечето от тях живеят в коли, във фургони, гаражи или изби. И въпреки доста от тях да имат работа или пенсия, това не им стига да си наемат жилище. „ Много от дамите се пробват да скрият, че са бездомни. Стараят се да се обличат спретнато, срамят се от ситуацията си и се стремят да не го демонстрират. „ Някои краткотрайно живеят или нощуват у познати и другари, а други – колкото и тъжно да звучи – си намират мъже, които им дават опция за нощувка против полови услуги “, отбелязва Линда.

Особено рисково е ситуацията на тези, които живеят на улицата, защото там са изложени на разнообразни опасности – могат да ги атакуван, да ги изнасилят, да им вземат и дребното, което им е останало. Линда се старае да им бъде потребна със препоръки, случва се и да ги съпровожда до приютите, в които биха могли да пренощуват. А тъй като прането на облекла или взимането на душ и някои други услуги в тези приюти не са безвъзмездни, въпреки и да са евтини, Линда оказва на тези дами и финансова помощ посредством даренията, които събира по линия на своята организация.