Открити са български надписи в село Селце, Дебърско
Тази вест за българско наличие в Македония разсъни мемоари, които вардя вечно в съзнанието си.
Родата ми по майчина линия, е от с.Селце Дебърско. Казват се поп Тодорови, на името на попа, който е на фотографията с бастунчето. Роден съм в дома на второто момче от дясно на ляво - Мино Поптодоров. Младите бягат в България след Илинден. Установяват се в Лом. Вероятно по систематизиране. Междувременно попа умира. Четиримата внука се връщат в селото и изравят костите на попа с цел да ги заровят в България. Всички те са доброволци в Балканската и Междусъюжническата война и се бият на Дойран и на Сливница. Един пада погубен пред Ниш.
Обсъждал съм с дядо ми ориста на братята му и сестрите им. Те са били общо шест деца. Четири момчета и две девойки. Само той беше жив когато това стана. Дядо ми назова имената на братята си и на едното момиче, което беше последното дете. Пропусна да спомене името второто момиче. Понеже от любознание настоявах, той отговори: " Тя се омъжи за сърбин. Откакто го направи - тя не ние е сестра! "
С един мой чичо се готвехме да посетим селото, обаче научихме, че там към този момент няма никой и всичко е запустяло. Снимката е може би най-хубавата в България, показваща македонските носии от дебърско. Тя е документ, който отхвърля актуалните изказвания, на скопските управници, че ние българите сме били " окупатори ". Ние освен, че не сме " окупатори ", тъй като сме от " там ", само че и не забравяме корените си. Не забравяме и думите на Гоце Делчев, че " не сме робови на турците, а на европските огромни ", които прокудиха част от българското население от Македония.
Публикувах я в списание " Тема ". Известно време по-късно, с изненада я открих на корицата на диск с македонски песни. Издателят беше БНР. Публикували бяха фотографията, без да ме питат. Не е това толкоз значимо. Най-важно е да не забравяме нищо!
Родата ми по майчина линия, е от с.Селце Дебърско. Казват се поп Тодорови, на името на попа, който е на фотографията с бастунчето. Роден съм в дома на второто момче от дясно на ляво - Мино Поптодоров. Младите бягат в България след Илинден. Установяват се в Лом. Вероятно по систематизиране. Междувременно попа умира. Четиримата внука се връщат в селото и изравят костите на попа с цел да ги заровят в България. Всички те са доброволци в Балканската и Междусъюжническата война и се бият на Дойран и на Сливница. Един пада погубен пред Ниш.
Обсъждал съм с дядо ми ориста на братята му и сестрите им. Те са били общо шест деца. Четири момчета и две девойки. Само той беше жив когато това стана. Дядо ми назова имената на братята си и на едното момиче, което беше последното дете. Пропусна да спомене името второто момиче. Понеже от любознание настоявах, той отговори: " Тя се омъжи за сърбин. Откакто го направи - тя не ние е сестра! "
С един мой чичо се готвехме да посетим селото, обаче научихме, че там към този момент няма никой и всичко е запустяло. Снимката е може би най-хубавата в България, показваща македонските носии от дебърско. Тя е документ, който отхвърля актуалните изказвания, на скопските управници, че ние българите сме били " окупатори ". Ние освен, че не сме " окупатори ", тъй като сме от " там ", само че и не забравяме корените си. Не забравяме и думите на Гоце Делчев, че " не сме робови на турците, а на европските огромни ", които прокудиха част от българското население от Македония.
Публикувах я в списание " Тема ". Известно време по-късно, с изненада я открих на корицата на диск с македонски песни. Издателят беше БНР. Публикували бяха фотографията, без да ме питат. Не е това толкоз значимо. Най-важно е да не забравяме нищо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ