Скръбна вест! Почина доайенът на журналистите във Враца Илия Борисов
Тази нощ, на 90 години, е умрял ветеранът на врачанската публицистика Илия Борисов.
От март 1962 година до 1991 година той бе сътрудник на в. "Работническо дело " и "Дума ". По неговите дописки, кореспонденции, фоторепортажи и проблематични материали, отпечатани в "Работническо дело ", „ Дума”, "Икономически живот ", "Строител ", "Рудничар ", "Учителско дело ", "Поглед ", както и във врачанските вестници, може да се съди за развиването, подемите и спадовете в района. Те са откровен и истинен летопис за Враца и Врачанско в един откъслек от половин век.
60-годишната всеотдайна активност на журналиста, дълготраен ръководител на журналистическото сдружение в града и няколко мандата член на УС на Съюз на българските журналисти, е увенчана два пъти с премията "Златното перо " на Съюз на българските журналисти и други високи оценки. Неговата публицистика е виновна, високо нравствена, свободна, дръзновена, пропита с нюх за вярното и блян за пътища, далечни и несънувани, само че постоянно мечтани и търсени, създавали в душата му неутолима жадност да опознава тоя чужд и постоянно изменящ се свят.
Борисов притежаваше една от най-богатите креативен документации- допълнително от 60 свитъка се съдържат над 11 500 лични изявления, от които стотици материали за Враца и района, събирани старателно и поредно половин век, усърдно подредени и подвързани.
Голяма диря в публичната си активност оставя като ръководител на Клуба на дейците на културата от 1975 до 1990 година Във врачанския клуб са гостували по негова покана стотици български и задгранични създатели и деятели на художествената просвета.
Илия Борисов е притежател на медал „ Кирил и Методий “, на Наградата на Враца /2004 г/, почетен е със званието „ Почетен жител “ на Враца за 2011г/.
„ Враца остана в сърцето ми, тя е моето благо и малко Отечество. Винаги съм се прибирал към нея и до края на живота си ще остана тук “, заявяваше приживе Илия Борисов.
Бог да го елементарни!
От март 1962 година до 1991 година той бе сътрудник на в. "Работническо дело " и "Дума ". По неговите дописки, кореспонденции, фоторепортажи и проблематични материали, отпечатани в "Работническо дело ", „ Дума”, "Икономически живот ", "Строител ", "Рудничар ", "Учителско дело ", "Поглед ", както и във врачанските вестници, може да се съди за развиването, подемите и спадовете в района. Те са откровен и истинен летопис за Враца и Врачанско в един откъслек от половин век.
60-годишната всеотдайна активност на журналиста, дълготраен ръководител на журналистическото сдружение в града и няколко мандата член на УС на Съюз на българските журналисти, е увенчана два пъти с премията "Златното перо " на Съюз на българските журналисти и други високи оценки. Неговата публицистика е виновна, високо нравствена, свободна, дръзновена, пропита с нюх за вярното и блян за пътища, далечни и несънувани, само че постоянно мечтани и търсени, създавали в душата му неутолима жадност да опознава тоя чужд и постоянно изменящ се свят.
Борисов притежаваше една от най-богатите креативен документации- допълнително от 60 свитъка се съдържат над 11 500 лични изявления, от които стотици материали за Враца и района, събирани старателно и поредно половин век, усърдно подредени и подвързани.
Голяма диря в публичната си активност оставя като ръководител на Клуба на дейците на културата от 1975 до 1990 година Във врачанския клуб са гостували по негова покана стотици български и задгранични създатели и деятели на художествената просвета.
Илия Борисов е притежател на медал „ Кирил и Методий “, на Наградата на Враца /2004 г/, почетен е със званието „ Почетен жител “ на Враца за 2011г/.
„ Враца остана в сърцето ми, тя е моето благо и малко Отечество. Винаги съм се прибирал към нея и до края на живота си ще остана тук “, заявяваше приживе Илия Борисов.
Бог да го елементарни!
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ