Когато алкохолът се превърне в болест: bTV на среща на „Анонимните алкохолици“
" Тази неделя " започва една специфична поредност. Екипът на предаването влиза в колекция на " Анонимни Алкохолици “.
Всички истории са същински, само че всички имена са измислени, заличени са лицата, изменени са гласовете на интервюираните, с цел да уважим желанието на нашите домакини.
Световната здравна организация дефинира алкохолизма като болест, не прсто като " морална уязвимост ".
„ Какво е „ Анонимни алкохолици “? „ Анонимни алкохолици “ е приятелство на мъже и дами, които споделят по сред си своя опит, мощ и вяра, с цел да разрешат общия си проблем и да оказват помощ на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото условие за участие в „ Анонимни алкохолици “ е желанието да се спре пиенето “, изяснява водещата на срещата.
" Будех се абстинентен, без предпочитание, без заниманията ми "
„ Но каква е моята история по-назад. Моят татко, той умря от алкохол. И преди да почине, естествено, разруши фамилията си всичко и т. н. Нали в живота общо взето съм видял един образец, който съм признателен за него, тъй като ми даде ранни индикации, когато аз взех да се държа по съшия метод. Докато татко ми изневеряваше, биеше майка ми, съсипваше си бизнеса, правеше нелепости. Аз си мислех, че той е просто доста малоумен човек, за какво го прави? Тогава бях дребен “, споделя Йоан, един от присъстващите мъже.
Снимка: btvnovinite.bg
„ След това разведоха се нашите, отидох в различен град и т. н. Аз взех да ставам младеж, почнахме да излизаме, почнах и аз да използвам алкохол с другите, не повече от другите. Но правех нелепости. Действаше ми зле. Будех се с времето все по… на другата заран абстинентен, без предпочитание, без заниманията ми. Спряха да са ми забавни и просто “, продължава описа си мъжът.
„ Трябваше да притискам зъби за избран интервал от време, до момента в който ми се наместят страстите и не знаех защо е това. Всички споделяха махмурлук, само че моето не беше това. Този махмурлук ме правеше озлобен, неудовлетворен на другия ден, трагичен, без безусловно никакъв смисъл в живота и единственото нещо беше по кое време ще пристигна другия петък да създадем едно събиране. Живота почна да става от петък за петък, правихме купони в нас и в съседите. И се пиеше “, споделя Йоан.
" Мислех, че човек самичък пожелава да е злощастник "
Снимка: btvnovinite.bg
„ И са такива, тъй като по този начин желаят. Самият аз не знаех, че това е болест, самият аз не знаех и си мислех, че това е морална категория, че е нещо, което човек самичък пожелава да бъде подобен злощастник. Да бъде подобен, да подава ръка да проси, единствено и единствено тъй като не му се работи да си губи времето по през целия ден и си сипвах 100 гр 12 годишно уиски и заболяването ми тогава ми разреши, вечерно време да пия единствено по 100 гр “, споделя Давид за пристрастяването си към алкохола.
" Нараних доста хора с държанието си, с пиенето "
Снимка: btvnovinite.bg
„ При мен по този начин се развиваше заболяването, след това имаше един вманиачен интервал, Както споделяше един мой другар пием по едно кило водка и ставаме Пабло Ескобар и по този начин няколко годинки. Нараних доста хора. Нараних доста хора с държанието си, с пиенето си “, споделя Петър.
" Забременях и пиех през цялата бременност "
„ Това, че към този момент съм на чист алкохол и това не е тъй като нямам средства, а тъй като към този момент диря извънредно бързо резултата от алкохола и споделям е в този момент единствено да се оженим и спирам. Само да забременея и няма повече да пия и в този момент единствено да пристигна първи и край. Разбира се нищо от това не се случваше, забременях и пиех през цялата бременност. Родих и нямах кърма, т.е. тука има тука няма и най-после спря “, споделя Мария.
" Трябваха ми 33 години, с цел да скъсам с алкохола "
„ Изведнъж пораснах, внезапно си взех решение всички проблеми, внезапно преодолях мъчителната си сензитивност. После се трансформира в хипер мъчителна, само че за мен алкохолът беше първата ми огромна същинска обич, която ме докара съвсем до самия край. Аз от доста други неща се лиших през живота си и с доста неща се простих и разделих, само че с алкохола ми трябваха 33 години, с цел да скъсам с него. Това беше най-фаталната ми обсесия, най-голямата ми обич, най-дълго траялата ми връзка. Бях подготвен на всичко за тази връзка. Не знаех за какво по този начин. Не харесвах себе си, желаех другите да ме харесват, тъй като тогава щях да се усещам спокоен. Щом другите споделят, че е по този начин, значи аз в действителност съм по този начин “, споделя Лука.
" Сутрин другите се редяха за кафе, аз - за алкохол “
„ Беше ми мъчно въобще да действам. Вече знаех, че би трябвало да го спра нали… Знаех, че той ми е казуса. Алкохола ми е казуса, тъй като то ми се гадеше от него. Мразех това, че би трябвало в този момент да пия, само че пък не можех без да пия. Не знаех по какъв начин да пребивавам без да пия, смисъл аз можех да пребивавам единствено пийнал. А и бях натрупал по този начин много проблеми. И единствено алкохола ми помагаше не да ги не помни, а да ги одобрявам по-спокойно. И си крещя в този момент какво пък толкоз. Сега това това. Дължах пари на всеки, който познавам и започнаха проблеми. Но като се напиех не ги мислех толкоз. И знаех просто, че би трябвало да спра. Знаех, само че не знаех по какъв начин, тъй като беше доста по-силно от мене. Така като гледах хората заран да пият кафе или да се редят по магазинчетата за кафе, аз се редях за алкохол естествено, само че ми беше доста необичайно по какъв начин хората стават да пият кафе заран, закусват и деня им минава “, споделя на срещата Матей.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Отиват на работа, нали по в сивото, аз не мога да заставам в сивото. Да ми е еуфория, да ми е забавно. Да става нещо. Не можех просто ей по този начин, нали, да пия кафе, да отида на работа това ми беше безумство. Просто не го одобрявах като естествен живот това. Като започнах тази стратегия, няма да не помни първото ми утро, когато се разсъниха, тъй като аз бях малко изплашен. Но постоянно си припомням въздуха, който усетих. Аз не го бях усещал този въздух най-малко 10 години. На утрото – аз по този начин си го разказвам. Просто усетих утрото и разбрах просто, че това е моето. Че желая да съм изтрезнял и по този начин започнах към този момент да работя по програмата “, добавя Матей.
Снимка: btvnovinite.bg
В идващите издания на „ Тази неделя “ ще разкажем всяка от изключителните житейски истории, които в този момент единствено маркирахме. Алкохолизмът е болест, и битката не е единствено за болните, само че и за техните близки. Има излаз, има и помощ.
Всички истории са същински, само че всички имена са измислени, заличени са лицата, изменени са гласовете на интервюираните, с цел да уважим желанието на нашите домакини.
Световната здравна организация дефинира алкохолизма като болест, не прсто като " морална уязвимост ".
„ Какво е „ Анонимни алкохолици “? „ Анонимни алкохолици “ е приятелство на мъже и дами, които споделят по сред си своя опит, мощ и вяра, с цел да разрешат общия си проблем и да оказват помощ на други да се възстановят от алкохолизма. Единственото условие за участие в „ Анонимни алкохолици “ е желанието да се спре пиенето “, изяснява водещата на срещата.
" Будех се абстинентен, без предпочитание, без заниманията ми "
„ Но каква е моята история по-назад. Моят татко, той умря от алкохол. И преди да почине, естествено, разруши фамилията си всичко и т. н. Нали в живота общо взето съм видял един образец, който съм признателен за него, тъй като ми даде ранни индикации, когато аз взех да се държа по съшия метод. Докато татко ми изневеряваше, биеше майка ми, съсипваше си бизнеса, правеше нелепости. Аз си мислех, че той е просто доста малоумен човек, за какво го прави? Тогава бях дребен “, споделя Йоан, един от присъстващите мъже.
Снимка: btvnovinite.bg
„ След това разведоха се нашите, отидох в различен град и т. н. Аз взех да ставам младеж, почнахме да излизаме, почнах и аз да използвам алкохол с другите, не повече от другите. Но правех нелепости. Действаше ми зле. Будех се с времето все по… на другата заран абстинентен, без предпочитание, без заниманията ми. Спряха да са ми забавни и просто “, продължава описа си мъжът.
„ Трябваше да притискам зъби за избран интервал от време, до момента в който ми се наместят страстите и не знаех защо е това. Всички споделяха махмурлук, само че моето не беше това. Този махмурлук ме правеше озлобен, неудовлетворен на другия ден, трагичен, без безусловно никакъв смисъл в живота и единственото нещо беше по кое време ще пристигна другия петък да създадем едно събиране. Живота почна да става от петък за петък, правихме купони в нас и в съседите. И се пиеше “, споделя Йоан.
" Мислех, че човек самичък пожелава да е злощастник "
Снимка: btvnovinite.bg
„ И са такива, тъй като по този начин желаят. Самият аз не знаех, че това е болест, самият аз не знаех и си мислех, че това е морална категория, че е нещо, което човек самичък пожелава да бъде подобен злощастник. Да бъде подобен, да подава ръка да проси, единствено и единствено тъй като не му се работи да си губи времето по през целия ден и си сипвах 100 гр 12 годишно уиски и заболяването ми тогава ми разреши, вечерно време да пия единствено по 100 гр “, споделя Давид за пристрастяването си към алкохола.
" Нараних доста хора с държанието си, с пиенето "
Снимка: btvnovinite.bg
„ При мен по този начин се развиваше заболяването, след това имаше един вманиачен интервал, Както споделяше един мой другар пием по едно кило водка и ставаме Пабло Ескобар и по този начин няколко годинки. Нараних доста хора. Нараних доста хора с държанието си, с пиенето си “, споделя Петър.
" Забременях и пиех през цялата бременност "
„ Това, че към този момент съм на чист алкохол и това не е тъй като нямам средства, а тъй като към този момент диря извънредно бързо резултата от алкохола и споделям е в този момент единствено да се оженим и спирам. Само да забременея и няма повече да пия и в този момент единствено да пристигна първи и край. Разбира се нищо от това не се случваше, забременях и пиех през цялата бременност. Родих и нямах кърма, т.е. тука има тука няма и най-после спря “, споделя Мария.
" Трябваха ми 33 години, с цел да скъсам с алкохола "
„ Изведнъж пораснах, внезапно си взех решение всички проблеми, внезапно преодолях мъчителната си сензитивност. После се трансформира в хипер мъчителна, само че за мен алкохолът беше първата ми огромна същинска обич, която ме докара съвсем до самия край. Аз от доста други неща се лиших през живота си и с доста неща се простих и разделих, само че с алкохола ми трябваха 33 години, с цел да скъсам с него. Това беше най-фаталната ми обсесия, най-голямата ми обич, най-дълго траялата ми връзка. Бях подготвен на всичко за тази връзка. Не знаех за какво по този начин. Не харесвах себе си, желаех другите да ме харесват, тъй като тогава щях да се усещам спокоен. Щом другите споделят, че е по този начин, значи аз в действителност съм по този начин “, споделя Лука.
" Сутрин другите се редяха за кафе, аз - за алкохол “
„ Беше ми мъчно въобще да действам. Вече знаех, че би трябвало да го спра нали… Знаех, че той ми е казуса. Алкохола ми е казуса, тъй като то ми се гадеше от него. Мразех това, че би трябвало в този момент да пия, само че пък не можех без да пия. Не знаех по какъв начин да пребивавам без да пия, смисъл аз можех да пребивавам единствено пийнал. А и бях натрупал по този начин много проблеми. И единствено алкохола ми помагаше не да ги не помни, а да ги одобрявам по-спокойно. И си крещя в този момент какво пък толкоз. Сега това това. Дължах пари на всеки, който познавам и започнаха проблеми. Но като се напиех не ги мислех толкоз. И знаех просто, че би трябвало да спра. Знаех, само че не знаех по какъв начин, тъй като беше доста по-силно от мене. Така като гледах хората заран да пият кафе или да се редят по магазинчетата за кафе, аз се редях за алкохол естествено, само че ми беше доста необичайно по какъв начин хората стават да пият кафе заран, закусват и деня им минава “, споделя на срещата Матей.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Отиват на работа, нали по в сивото, аз не мога да заставам в сивото. Да ми е еуфория, да ми е забавно. Да става нещо. Не можех просто ей по този начин, нали, да пия кафе, да отида на работа това ми беше безумство. Просто не го одобрявах като естествен живот това. Като започнах тази стратегия, няма да не помни първото ми утро, когато се разсъниха, тъй като аз бях малко изплашен. Но постоянно си припомням въздуха, който усетих. Аз не го бях усещал този въздух най-малко 10 години. На утрото – аз по този начин си го разказвам. Просто усетих утрото и разбрах просто, че това е моето. Че желая да съм изтрезнял и по този начин започнах към този момент да работя по програмата “, добавя Матей.
Снимка: btvnovinite.bg
В идващите издания на „ Тази неделя “ ще разкажем всяка от изключителните житейски истории, които в този момент единствено маркирахме. Алкохолизмът е болест, и битката не е единствено за болните, само че и за техните близки. Има излаз, има и помощ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ