Тази година ще се проведе 18-то издание на Европейската нощ

Тази година ще се организира 18-то издание на Европейската нощ на музеите . Датата е 14 май 2022 година – събота.  От началото на самодейността през 2005 година до през днешния ден, събитието притегля всяка година все по-голяма аудитория към все по-голям брой музеи. И това е по този начин, тъй като единствено за няколко години Нощта се популяризира сполучливо в цяла Европа, а българските музеи и галерии се включват още в първото ѝ издание. Пловдивските музеи и тази година ще вземат участие още веднъж с забавна стратегия, вход свободен и удължено работно време.

Общински институт „ Старинен Пловдив “, който празнува и две значими годишнини – 53 години от създаването  на ОИ „ Старинен Пловдив “ и 66 години от основаването на Архитектурно-исторически резерват „ Старинен Пловдив “ се включва в Нощта с ПЕТ свои обекта и ЕДНО особено събитие –   Къща на доктор Стоян Чомаков – непрекъсната експозиция на Златю Бояджиев, Балабанова къща, Къща Хиндлиян, Римски стадион на Филипопол, Римски стадион на Филипопол – източен бранш. Часове със СВОБОДЕН ДОСТЪП на 14 май в 5-те превъзходни обекта е от 18:00  до 20:00 часа.

Подготвили сме и особено събитие – концерт „ Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите “ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща. Участват: Жанета Стегарева – сопран, Андрей Найденов – тенор алтино, на рояла: проф.д-р Галина Апостолова. В програмата: дуети и солови арии от творби на Г. Доницети, В. А. Моцарт и Д. Чимароза.  Входът е свободен и до привършване на свободните места в залата.

Очакваме с неспокойствие да ви забележим в събота, 14 май 2022 година на 18-ото издание на Европейската нощ на музеите, цялостна с изненади!

КЪЩА НА Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ – ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ НА ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

УЛ. „ СЪБОРНА “ №18

Къщата е издигната през 1860 година Неин притежател е бил доктор Стоян Чомаков (1817-1893), изтъкнат възрожденски деятел, един от най-изявените борци за църковна самостоятелност. Той и измежду първите дипломирани лекари в Пловдив. Учил медицина в Италия и е специализирал хирургия в Париж. Управител е на първата българска болница, учредена в Пловдив след Освобождението.

Сградата е издигната към 1858-1860 година и е характерен пример на късните симетрични възрожденски къщи, с представителна външна и вътрешна архитектура. Любопитен факт е, че в края на XIX и началото на XX век къщата е била лятна резиденция на княз Фердинанд. От 1984 година къщата става непрекъсната експозиция на най-голямата сбирка от картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), считан за един от най-самобитните български художници на XX век. Творчеството на художника сплотява няколко цикъла: „ Брезовски цикъл “, който остава съществена тематика през цялото му творчество; „ Миньорски цикъл “ с многофигурни композиции на фона промишлен пейзаж и „ Румънски цикъл “, присъщ с експресивната техника.

Златю Бояджиев е роден в гр. Брезово. През 1925 година приключва комерсиалната гимназия в Пловдив. През 1932 година приключва художествената академия и става преподавател. Златю обича родната земя и народа, обликът на индивида заема централно място в творчеството.

През 1951 година художникът получава мозъчен инсулт, вследствие на който дясната половина на тялото му се сковава. Този съдбоносен миг разделя творчеството му на два съществени интервала. Първият интервал се отличава с неокласически фасон при композициите със сюжети от селски обичай. При втория интервал, стилът на художника се трансформира към гротескова изразност и експресивна цветност. Новият му свят е баснословен, изпълнен със симетричност, равновесие и естетика.  

БАЛАБАНОВА КЪЩА

УЛ. „ КОНСТАНТИН СТОИЛОВ “№57

Балабановата къща е една от емблемите на Стария Пловдив. Историята ѝ стартира при започване на ХIХ век с богатия пловдивски търговец, член на  кафтанджийския еснафин, хаджи Панайот Лампша. В края на столетието е закупена от Христо Геров, племенник на възрожденеца Найден Геров. Последният ѝ притежател е търговецът на дървен материал Лука Балабанов, чието име носи и до през днешния ден. През 1935 година къщата е съборена, само че през 1976-79 година е възобновена по истинското снимане на проектант Христо Пеев, най-задълбоченият откривател на пловдивските възрожденски къщи.   В архитектурно отношение Балабановата къща е пример на симетричните къщи от XIX век, носеща въздействието на богатите къщи от крайбрежието на Босфора.

Днес тя показва на своите гости два разнообразни свята. Единият е светът на възрожденската ера, в която ни водят обилните дърворезбовани тавани, богатата на стилове покъщнина и алафрангите, а другият е светът на културата и изкуството.

В благозвучие с концепцията възроденият дом на хаджи Панайот Лампша да бъде „ пловдивско палацо с достоверен интериор ”, къщата отваря пространствата си за краткотрайни изложения, конференции, срещи с писатели, камерни концерти, театрални постановки, креативен и настоятелен срещи.  

КЪЩА ХИНДЛИЯН

УЛ. „ АРТИН ГИДИКОВ “№4

Построена през 1834-35 година от незнайни за нас строители, къщата на Степан Хиндлиян е една от дребното непокътнати в оригинал симетрични пловдивски къщи. Собственикът ѝ е учредител на един от четирите най-заможни арменски рода в града на тепетата. Той е бил прочут търговец, чиито покупко-продажби при започване на XIX в. постоянно са го отвеждали в Индия. Оттам произлиза и прозвището Хиндлиян.

Къщата е ненадмината във връзка с художествено-декоративната си декорация. Богатият рисунък обгръща освен стените, само че и таваните. За създателите се знае, че са били двама зографи, единият от които италианец. Любопитно е, че в изписването на първия етаж за първи път е употребен книжен образец. На първия етаж е ситуирана и банята – построена на правилото на римския хипокауст и турския „ хамам “. Само тук екскурзиантът може да види  в оригинал единствената по рода си баня на територията на Стария град. Стръмна вътрешна стълба води до втория етаж, където в просторния хайет може да видите фонтанче, от което в предишното е циркулирала розова вода. Всички стаи са ръчно декорирани с богато изписани алафранги – пейзажи от Санкт Петербург, Стокхолм, Лисабон, Атина, Венеция, Александрия и Принцовите острови.

Запазен е и комплексът от обслужващи пространства – кухня, пералня, слугински пространства, изнесени отвън главната постройка. Маазата е независима каменна сграда на две нива – непристъпна цитадела за скъпите движимости на притежателя. Над вратата ѝ е изрисуван огледален облик на къщата, служител с изключение на за украсителен детайл и за самобитен проект на постройката. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален облик на неофициалната част на къщата.  

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ

ПЛ. „ РИМСКИ СТАДИОН “

Античният стадион на Флипопол е построен през II век сл. Хр., по времето на император Адриан. Разположен сред западния скат на Таксим тепе и източния скат на Сахат тепе, той е едно от най-внушителните уреди в града през този интервал. С приблизителни размери 240 м дължина и 50 м широчина, стадионът е събирал към 30 000 фенове. Местата са ситуирани на 14 реда, прекратени от стълбищни пътеки, които водят до пистата. Седалките му са направени от бял мрамор, а някои от тях са украсени със стилизирана лъвска лапа. Днес е налична единствено северната част на стадиона (сфендона), разкрита дефинитивно през 70-те години на ХХ в.

Подробна информация за стадиона можете да намерите на следния уебсайт: http://ancient-stadium-plovdiv.eu/  

РИМСКИ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ИЗТОЧЕН СЕКТОР

УЛ. „ КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I-ВИ “ №11

В резултат на двегодишни археологически разкопки  през 2005 и 2006 год. е оголен бранш от източната част на Стадиона на Филипопол, интегриран в сутерена на актуалната комерсиална постройка.Експонираните археологически  остатъци принадлежат на източния ред седалки на стадиона на Филипопол. Поради неналичието на канара в този сектор е построена система от засводени структури, върху които са сложени мраморните седалки.

По сходство на другите здания за зрелища в цялата империя и на филипополския стадион почетните зрителски места са надписвани. Откритите надписи  върху  мраморните седалки и  ортостатите   свидетелстват, че наоколо се е намирала ложата на императора и  местата за лица с висок обществен статус.  Откритата  седалка с надпис  „ химнопевци “ потвърждава, че е имало непокътнати места за  лица,  свързани с почитането   на императорския фетиш.

През  IV в. сл. Хр., източно от стадиона е построена тухлена цистерна за вода. Цистерната  е част от къснонатичната водоразпределителна система на Филипопол, който бил снабдяван посредством акведукти с чиста питейна вода от планината Родопа.

СПЕЦИАЛНО СЪБИТИЕ: Концерт „ Европейски композитори звучат в Европейската нощ на музеите и галериите “ от 18:00 до 19:00 ч. в Балабанова къща (входът е свободен и до привършване на свободните места в залата). Участват: Жанета Стегарева – сопран, Андрей Найденов – тенор алтино, на рояла: проф.д-р Галина Апостолова.

В програмата: дуети и солови арии от творби на Г. Доницети, В. А. Моцарт и Д. Чимароза.  

Тази и още доста потребна и любопитна информация, можете да намерите на нашия интернет уебсайт: www.oldplovdiv.com и на фейсбук страницата ни: Plovdiv Old Town/official

За връзка с нас  – тел: +359 32 633 380, ел. поща: [email protected]