Тази година се навършват 40 години от първата международна детска

Тази година се навършват 40 години от първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира”. По този мотив на 8-ми юни деца от цяла България ще изнесат концерт в парк „ Камбаните”, София.

Честванията ще се проведат под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. По време на концерта ще бъдат наградени и млади български гении, съдействали за спорта и изкуството в страната.

„ Тук има 113 камбани, последната от които е дарена от Папа Франциск. В предишното тези празници бяха доста приятни за децата и считам, че концепцията има бъдеще и за напред”, сподели Евгения Живкова. Тя описа, че на първата асамблея на мира са участвали деца от 70 страни.

Втората се организира през 1981 година На нея е бил и Искандер Туриаре – 10 годишно момче от Сомалия, получило покана от представители на българското посолство в африканската страна. Искандер е бил надарено дете, което става известно със своите певчески благоприятни условия в родината си.

„ От Асамблеята помня, че това може би са ми били най-хубавите и безгрижни дни, тъй като пеехме, рисувахме, всичко беше толкоз доброволно. Имаше толкоз доста деца. Возеха ни с рейсове, ескортирани с милиция. Ние се чувствахме извънредно значими, като посланици. Всъщност, ние си бяхме посланици, само че не осъзнавахме значимостта на това нещо”, споделя той.

Още помни какъв брой е бил впечатлен от българската природа, която обича и до през днешния ден, както и първата ария на български.

„ Когато бях овчарче” не знам дали всички в този момент я помнят, само че навръх асамблеята я научих от едно дете от Кюстендил - и до ден сегашен си я спомням”, споделя Искандер

След края на Асамблеята той и майка му остават в България по покана на Георги Йорданов – тогава ръководител на Комитета за просвета. Момчето прогресивно губи зренитето си и има потребност от лекуване, което получава в България.

Остава тук. Завърша музикалното учебно заведение в София и консерваторията. Днес е оперен артист в Швейцария, на 48 години и счита себе си за българин.

„ Станах българин по нрав, само че обстановката стана по този начин, че човек не може да работи в България. Тук съм краткотрайно, само че даже това ме потиска. Душата ми е в България. Ако ме постави някой зад заслон, надали би могъл да ме хване, че не съм Българин” съобщи Искандер.