Журналистът Пламен Асенов: Правителство вероятно ще се случи, промяната – със сигурност не! Добрата новина е, че лицето Румен Радев вече няма да управлява еднолично България
Тази година от третия опит очевидно ще има и по отношение на тази вест има една в действителност добра вест – България към този момент няма да бъде ръководена еднолично от лицето Румен Радев. Това написа в собствен коментар за фактор.бг. журналистът Пламен Асенов.
Да, ще има своя квота и в новото постоянно ръководство, което се обрисува на светлия коледен небосвод и сигурно ще си я употребява по живо, по крепко. Но, откакто за 8 месеца усети на гърба си, че в това практическо поле на политиката рейтингът освен се подвига с изнасяне на патетични новогодишни слова, а и мъчително пада поради потребността от действителни и умни дейности, въпреки всичко ще подели властта с други хора. И партии. Или както там се назовава новият обслужващ личен състав, строен на килимчето по заповед на щуката.
свързани новини142272на 09.12.2021137312на 08.12.2021
Съвместно с кого ще ни ръководи Румен обаче? Помислете, жители, и ми кажете дали намирате това за добра компания. Кирил Петков, който първо публично наруши Конституцията, а по-късно няколко пъти съобщи, че не съжалява за това. Корнелия Нинова, която за няколко години смъкна поддръжката за личната си партия с към 70 % и докара Българска социалистическа партия до просешката политическа сопа. Също - жена, за която печеният неин съпартиец Димитър Дъбов твърди, че, даже да я затвориш сама в стая, тя отново ще откри с кого да се скара. Слави Трифонов, артистът на мутрите или мутрата на артистите, който схваща от политика, тъкмо колкото магаре от квантова механика. И най-после, само че не на последно място – Христо Иванов, десен политик с два леви крайници и два леви профила, откъдето и да го погледнеш.
Да, признавам си, аз персонално не бих седнал с който и да било от гореспоменатите да обсъдя даже махленските злословия, какво остава – да върша политика с тях. А още повече – да очаквам те, от мое име и в моя гражданска изгода, да извършат някакъв пробив в системата, някаква действителна смяна.
И незабавно ви разгадавам една загадка, която сама по себе си изяснява за какво не чакам нищо сходно. В науката политология има базисен принцип – същински промени се вършат от мощно държавно управление, а не от обединения, събрани на правилото на най-малкото общо кратно и функциониращи на правилото на парцелирането, каквато се обрисува да бъде обстановката с кабинета “Петков “.
Превеждам казаното за по-ясно. То значи – на съществени и дълбоки промени е способно държавно управление, което е получило за мощната си реформаторска стратегия толкоз мощна социална поддръжка, че да може да осъществя през мандата част от желанията си и да получи втори мандат, с цел да довърши най-малко половината лист. В най-лошия случай пък – вършат се промени от еднородна политическа коалиция, на практика стъпила на общи правила и елементарно загърбила повърхностните тактически разграничителни линии.
В никакъв случай обаче не може да се чакат същински промени от коалиция, която се основава, с цел да бъде основана и се крепи на това, че орел, рак и щука, съставящите я разнородни политически животни, се струпват дружно, единствено тъй като упражняването на властта е потребно за техните персонални и котерийни ползи.
В този смисъл – да, ново може да имаме, то даже може да изкара цялостен мандат, само че това, което може действително да реализира, са повърхностни промени, евентуално свързани най-много с лични назначения и преодоляване на избрани властови позиции, а не дълбочинни промени, които да трансформират българския преход от мръсна приказка, каквато е в този момент, в приказка за красивата и щастлива Снежанка.
Не, не желая да съм неприятен оракул и не съм – политическите развития са плод на справедливи процеси и правила, не на коледни стремежи, които се сбъдват.
Някои обаче не престават да считат, че единствено с готовност нещата могат да станат същински. Визирам директно Кирил Петков, прекомерно некомпетентен политик и предстоящ министър председател на тази страна. Ако сте забелязали, във връзка с новото ръководство и бъдещата негова активност, той прекомерно постоянно употребява думичката „ желая “.
Например вика: „ Искам основният прокурор да си подаде оставката! “ Дори, доколкото се разбра, това е записано като неотложна точка в програмата на утрешното държавно управление.
Е, да, и аз желая красивите девойки да ме гледат, както ме гледаха преди 20 години. И желая също Русия да е мирна и просперираща демократична страна. Но нищо от това не е реалност и в никакъв случай няма да бъде, без значение от силата на моето или чието и да било друго предпочитание.
В случая с основния прокурор съответно, имаме две ясни неща. Първо, той има мандат и никой на неговото място не би бил толкоз вманиачен, че да си го прекъсне непринудено, единствено тъй като на някой различен по този начин му се било желало. И тук не приказвам даже съответно за лицето Гешев, в случай че забелязвате, не - който и да беше на негово място, щеше да се натиска на стола и единствено да гледа да не се издъни съдбовно. Например, като наруши Конституцията – въпреки че, както към този момент разбрахме, за някои хора в тази страна, даже това не е някакъв необикновен проблем.
И второ, с цел да бъде махнат основният прокурор от поста му, нужни са конституционни промени, а за такова знамение невиждано пък „ кабинетът на смяната “ няма и няма да събере в никакъв случай задоволително болшинство.
Ето за какво е безусловно неприлично новата коалиция да се популяризира пред жителите, като изяснява по какъв начин ей сегичка, единствено да стъпи във властта и ще махне основния прокурор. Да, може да има промени в КПКОНПИ, в това число да се махне Сотир Цацаров. Може да има и други законови промени, които лимитират ненапълно опциите на основния прокурор да вилнее – само че това при всички случаи ще бъде основаване на условия за дълга блокада на неговата цитадела, а не въоръжаване с принадлежности за офанзива и бърза победа.
Спомням си също, че в един много по-начален миг към съставянето на новото държавно управление, Кирил Петков доста мощно „ искаше “ партиите, които ще вземат участие в него, да не демонстрират нарцисизъм и да не се пробват да постановат квоти, а да се обединят за министри към фигури експертни, неопетнени морални и парично от всякакви политически чудеса, които постоянно се случват по нашите земи. Напоследък обаче спря да „ желае “ сходно нещо, явно видя, че с илюзии работата не става и клекна пред нуждата да сформира на квотен принцип.
Само по себе си – няма неприятно, постоянно става по този начин в политиката, изключително в преходни интервали или в интервали на политическа рецесия, какъвто е сегашният в България. Но възприетият квотен принцип ускорява още увереността ми, че това няма да може да извърши действителни, дълбоки промени, а ще се отърка в повърхността, с цел да вземе кой каквото може и да бяга.
И още по-интересно става, в случай че погледнем и към самата – към този момент контрактувана, както се схваща – квота. Тя е 10:4:4:3, с други думи – разпределят се 21 поста, в това число възможни вицепремиери без портфейл.
Предишната стартирана концепция беше за 8:4:3:2, т.е., за 17 поста. 17 са министрите и при служебното на Стефан Янев, плюс един вицепремиер, който дава отговор за средствата от Европейски Съюз, само че без портфейл. Преди 2009 пък, когато управляваше така наречената „ Тройна коалиция “, формулата беше 3:5:8, т.е., на върха на изпълнителната власт се разпределяха 16 поста.
Сега са 21. И не виждам по какъв начин в този случай като значима за промените стъпка ни се показва опцията администрацията да бъде съкратена с 30 000 души, откакто се основават най-малко две нови министерства.
О, да, съкращенията в администрацията – освен лични, само че и съкращения на самите административни процедури – са извънредно нужни на България, с цел да си поемат хората и бизнесът тук глътка въздух. Но, почтено, не виждам по какъв начин новото хем ще редуцира хора, хем ще прави нови министерства. Колкото и да ми е симпатична Калина Константинова, гласена за вицепремиер по ефикасното ръководство, ще кажа единствено - горката госпожица, жива да я ожалиш, тъй като хубостта няма по какъв начин да се оправи с батака на българската успеваемост.
Абе, хора, не четете ли „ Принципите на Питър “? Не са ли ви уведомили вашите ПР каки и батковци, че в тази смешна книга има извънредно значими неща, които човек безусловно би трябвало да знае, когато потегля да ръководи. Например, че „ след известно време всяка позиция в дадена подчиненост се заема от помощник, който е некадърен да си прави работата “. И също – че в случай че в дадена работа нещо може да се обърка, то наложително се обърква.
А в четворната коалиция, която сега се гласи триумфално да се напъха в гащите на властта, толкоз доста работи могат да се объркат, че Лорънс Дж. Питър би си изял шапката от гняв, задето се е родил в скучната Канада, а не във радостната България. За разлика от там, тук, с цел да откриеш парадоксите, няма потребност от дълги и дълбоки наблюдения, стига единствено да пуснеш тв приемника. Или даже - да излезеш на терасата.
Да, ще има своя квота и в новото постоянно ръководство, което се обрисува на светлия коледен небосвод и сигурно ще си я употребява по живо, по крепко. Но, откакто за 8 месеца усети на гърба си, че в това практическо поле на политиката рейтингът освен се подвига с изнасяне на патетични новогодишни слова, а и мъчително пада поради потребността от действителни и умни дейности, въпреки всичко ще подели властта с други хора. И партии. Или както там се назовава новият обслужващ личен състав, строен на килимчето по заповед на щуката.
свързани новини142272на 09.12.2021137312на 08.12.2021
Съвместно с кого ще ни ръководи Румен обаче? Помислете, жители, и ми кажете дали намирате това за добра компания. Кирил Петков, който първо публично наруши Конституцията, а по-късно няколко пъти съобщи, че не съжалява за това. Корнелия Нинова, която за няколко години смъкна поддръжката за личната си партия с към 70 % и докара Българска социалистическа партия до просешката политическа сопа. Също - жена, за която печеният неин съпартиец Димитър Дъбов твърди, че, даже да я затвориш сама в стая, тя отново ще откри с кого да се скара. Слави Трифонов, артистът на мутрите или мутрата на артистите, който схваща от политика, тъкмо колкото магаре от квантова механика. И най-после, само че не на последно място – Христо Иванов, десен политик с два леви крайници и два леви профила, откъдето и да го погледнеш.
Да, признавам си, аз персонално не бих седнал с който и да било от гореспоменатите да обсъдя даже махленските злословия, какво остава – да върша политика с тях. А още повече – да очаквам те, от мое име и в моя гражданска изгода, да извършат някакъв пробив в системата, някаква действителна смяна.
И незабавно ви разгадавам една загадка, която сама по себе си изяснява за какво не чакам нищо сходно. В науката политология има базисен принцип – същински промени се вършат от мощно държавно управление, а не от обединения, събрани на правилото на най-малкото общо кратно и функциониращи на правилото на парцелирането, каквато се обрисува да бъде обстановката с кабинета “Петков “.
Превеждам казаното за по-ясно. То значи – на съществени и дълбоки промени е способно държавно управление, което е получило за мощната си реформаторска стратегия толкоз мощна социална поддръжка, че да може да осъществя през мандата част от желанията си и да получи втори мандат, с цел да довърши най-малко половината лист. В най-лошия случай пък – вършат се промени от еднородна политическа коалиция, на практика стъпила на общи правила и елементарно загърбила повърхностните тактически разграничителни линии.
В никакъв случай обаче не може да се чакат същински промени от коалиция, която се основава, с цел да бъде основана и се крепи на това, че орел, рак и щука, съставящите я разнородни политически животни, се струпват дружно, единствено тъй като упражняването на властта е потребно за техните персонални и котерийни ползи.
В този смисъл – да, ново може да имаме, то даже може да изкара цялостен мандат, само че това, което може действително да реализира, са повърхностни промени, евентуално свързани най-много с лични назначения и преодоляване на избрани властови позиции, а не дълбочинни промени, които да трансформират българския преход от мръсна приказка, каквато е в този момент, в приказка за красивата и щастлива Снежанка.
Не, не желая да съм неприятен оракул и не съм – политическите развития са плод на справедливи процеси и правила, не на коледни стремежи, които се сбъдват.
Някои обаче не престават да считат, че единствено с готовност нещата могат да станат същински. Визирам директно Кирил Петков, прекомерно некомпетентен политик и предстоящ министър председател на тази страна. Ако сте забелязали, във връзка с новото ръководство и бъдещата негова активност, той прекомерно постоянно употребява думичката „ желая “.
Например вика: „ Искам основният прокурор да си подаде оставката! “ Дори, доколкото се разбра, това е записано като неотложна точка в програмата на утрешното държавно управление.
Е, да, и аз желая красивите девойки да ме гледат, както ме гледаха преди 20 години. И желая също Русия да е мирна и просперираща демократична страна. Но нищо от това не е реалност и в никакъв случай няма да бъде, без значение от силата на моето или чието и да било друго предпочитание.
В случая с основния прокурор съответно, имаме две ясни неща. Първо, той има мандат и никой на неговото място не би бил толкоз вманиачен, че да си го прекъсне непринудено, единствено тъй като на някой различен по този начин му се било желало. И тук не приказвам даже съответно за лицето Гешев, в случай че забелязвате, не - който и да беше на негово място, щеше да се натиска на стола и единствено да гледа да не се издъни съдбовно. Например, като наруши Конституцията – въпреки че, както към този момент разбрахме, за някои хора в тази страна, даже това не е някакъв необикновен проблем.
И второ, с цел да бъде махнат основният прокурор от поста му, нужни са конституционни промени, а за такова знамение невиждано пък „ кабинетът на смяната “ няма и няма да събере в никакъв случай задоволително болшинство.
Ето за какво е безусловно неприлично новата коалиция да се популяризира пред жителите, като изяснява по какъв начин ей сегичка, единствено да стъпи във властта и ще махне основния прокурор. Да, може да има промени в КПКОНПИ, в това число да се махне Сотир Цацаров. Може да има и други законови промени, които лимитират ненапълно опциите на основния прокурор да вилнее – само че това при всички случаи ще бъде основаване на условия за дълга блокада на неговата цитадела, а не въоръжаване с принадлежности за офанзива и бърза победа.
Спомням си също, че в един много по-начален миг към съставянето на новото държавно управление, Кирил Петков доста мощно „ искаше “ партиите, които ще вземат участие в него, да не демонстрират нарцисизъм и да не се пробват да постановат квоти, а да се обединят за министри към фигури експертни, неопетнени морални и парично от всякакви политически чудеса, които постоянно се случват по нашите земи. Напоследък обаче спря да „ желае “ сходно нещо, явно видя, че с илюзии работата не става и клекна пред нуждата да сформира на квотен принцип.
Само по себе си – няма неприятно, постоянно става по този начин в политиката, изключително в преходни интервали или в интервали на политическа рецесия, какъвто е сегашният в България. Но възприетият квотен принцип ускорява още увереността ми, че това няма да може да извърши действителни, дълбоки промени, а ще се отърка в повърхността, с цел да вземе кой каквото може и да бяга.
И още по-интересно става, в случай че погледнем и към самата – към този момент контрактувана, както се схваща – квота. Тя е 10:4:4:3, с други думи – разпределят се 21 поста, в това число възможни вицепремиери без портфейл.
Предишната стартирана концепция беше за 8:4:3:2, т.е., за 17 поста. 17 са министрите и при служебното на Стефан Янев, плюс един вицепремиер, който дава отговор за средствата от Европейски Съюз, само че без портфейл. Преди 2009 пък, когато управляваше така наречената „ Тройна коалиция “, формулата беше 3:5:8, т.е., на върха на изпълнителната власт се разпределяха 16 поста.
Сега са 21. И не виждам по какъв начин в този случай като значима за промените стъпка ни се показва опцията администрацията да бъде съкратена с 30 000 души, откакто се основават най-малко две нови министерства.
О, да, съкращенията в администрацията – освен лични, само че и съкращения на самите административни процедури – са извънредно нужни на България, с цел да си поемат хората и бизнесът тук глътка въздух. Но, почтено, не виждам по какъв начин новото хем ще редуцира хора, хем ще прави нови министерства. Колкото и да ми е симпатична Калина Константинова, гласена за вицепремиер по ефикасното ръководство, ще кажа единствено - горката госпожица, жива да я ожалиш, тъй като хубостта няма по какъв начин да се оправи с батака на българската успеваемост.
Абе, хора, не четете ли „ Принципите на Питър “? Не са ли ви уведомили вашите ПР каки и батковци, че в тази смешна книга има извънредно значими неща, които човек безусловно би трябвало да знае, когато потегля да ръководи. Например, че „ след известно време всяка позиция в дадена подчиненост се заема от помощник, който е некадърен да си прави работата “. И също – че в случай че в дадена работа нещо може да се обърка, то наложително се обърква.
А в четворната коалиция, която сега се гласи триумфално да се напъха в гащите на властта, толкоз доста работи могат да се объркат, че Лорънс Дж. Питър би си изял шапката от гняв, задето се е родил в скучната Канада, а не във радостната България. За разлика от там, тук, с цел да откриеш парадоксите, няма потребност от дълги и дълбоки наблюдения, стига единствено да пуснеш тв приемника. Или даже - да излезеш на терасата.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ