Тайпе, Тайван – Тайван отива на урните през януари, за да избере нов президент, като кандидатът е за управляващата Демократическа прогресивна партия (DPP) в момента води надпреварата.
Министърът на външните работи в оставка Джоузеф Ву каза пред Al Jazeera, че Тайпе „наблюдава внимателно“ всички опити на Пекин – който твърди, че островът е негов и не изключва използването на сила за постигане на целта си – да оформи резултата от анкета.
Ву казва, че очаква Китай да засили кампаниите за дезинформация и дезинформация, тъй като опитите да се повлияе на резултата чрез „насилствени“ средства, като широкомащабни военни учения, вероятно ще имат обратен ефект.
Пекин засили подобни дейности, откакто Tsai Ing-wen беше избрана за първи път за президент през 2016 г. Тя няма право да се кандидатира за трети мандат.
Ву, който е член на ДПП и е откровен в защитата си на избраното правителство на Тайван, седна с Al Jazeera в офиса си в Тайпе.
Интервюто е редактирано за дължина и яснота.
Ал Джазира: Демократическата прогресивна партия традиционно е популярна сред по-младите гласоподаватели, но през този изборен цикъл бившият кмет на Тайпе и кандидат на трета партия Ко Уен-дже получава по-млада подкрепа. Как DPP ще се справи с това предизвикателство?
Джозеф Ву: Има две неща, които вероятно мога да кажа по този въпрос. Първият е за младите избиратели. Още през 2014 г. имаше Движението на слънчогледа, а след това през 2019-2020 г. имаше протести в Хонконг и налагането на неговия закон за национална сигурност.
Тези събития вдъхновиха младите хора да потърсят политическа партия, която може да защити свободата на Тайван, а ДПП беше възприемана от младите [хора] по това време като политическата партия, която можеше да го направи.
Но както знаете, младите хора просто растат и сега гласуващите за първи път може да нямат такава памет като тези, които са малко по-зрели. Ако погледнете предпочитанията на младите хора, те харесват някой, който е неконвенционален и ако погледнете всички кандидати, Ko Wen-je е [най-] нетрадиционният.
Вторият фактор, който бих искал да кажа, е, че това се променя по много драматичен начин, защото по-зрелите млади избиратели обясняват на по-младите си [кохорта] истинските проблеми в президентските избори и те осъзнават, че има няколко проблема с Ko Wen-je и неговата [Тайванска народна партия или TPP]. Ако погледнете анкетите, младите хора бягат от Ko Wen-je и TPP.
Ал Джазира: Китай е все по-антагонистично настроен към Тайван през последната година. Очаквате ли това да се увеличи още повече с наближаването на изборите?
Джоузеф Ву: Трудно е да се каже. Различните хора имат различни оценки, но повечето хора или повечето анализатори в Тайван разбират, че всеки път, когато Китай се опитва да се намеси в нашите избори по насилствен начин, има тенденция да има обратен ефект. Той [изстреля ракети по време на] първите президентски избори през 1996 г. и всеки път преминаваме през същия цикъл.
Ако китайците се интересуват от резултатите от изборите тук, в Тайван, не мисля, че те ще направят нещо толкова голямо от това, което видяхме миналия август или миналия април, като широкомащабни военни учения. Ако китайците направят това, сигурен съм, че хората ще гледат на Китай по много негативен начин.
Но ако погледнете китайската система за вземане на решения, тя е силно централизирана. Цялата власт е централна за Си Дзинпин. И разбира се, той е един човек. Той не може да има цялата информация, от която се нуждае. Ако той направи погрешна преценка, като си помисли, че може би изборите в Тайван не протичат по начина, по който китайската комунистическа партия би искала, има възможност – или ние не изключваме възможността – Китай да прибегне до военни учения или военна заплаха срещу Тайван.
Освен военните, трябва да разгледаме и други фактори за това как Китай се опитва да оформи изборния резултат, например икономическа принуда и хибридна война.
Те говореха за прекратяване на EFA – Рамковото споразумение за икономическо сътрудничество – постигнато между Тайван и Китай [през 2010 г.]. Те също така разследват част от износа на Тайван за Китай и може да направят нещо като забрана на нашето манго.
Хибридната война е нещо, което наблюдаваме много внимателно. Това не [включва] самолети или военни кораби, [по-скоро проникването в] тайванското общество, свободното общество, чрез традиционните медии, чрез социалните медии.
Нека ви дам един пример. Започвайки от войната в Украйна, китайците прокарваха руските наративи в Тайван: „Войната беше започната от Съединените щати или НАТО и Съединените щати не се интересуват да помагат на Украйна. Съединените щати не се интересуват от мир между Украйна и Русия, защото САЩ продължават да предоставят оръжия на Украйна. Те настояват това ден след ден. Към средата на миналата година направихме проучване на общественото мнение и доверието на тайванците в Съединените щати намаля с около 10 процента. Това е доста важно.
Ал Джазира: Как смятате, че светът трябва да отговори на един по-агресивен Китай?
Джоузеф Ву: Различните държави имат различни национални интереси, но като цяло, ако погледнем проблемите, породени от Китай, можем да стигнем до някакво основно разбиране.
Първият е икономически. Ако погледнете китайската икономика, тя се забавя значително, до степен, в която много международни бизнесмени, работещи в Китай в момента, търсят алтернативи. И ако погледнете политиките на китайското правителство, те създават икономическа среда, която вече не е приятелска. Например, имат закон срещу шпионажа. Те могат да проверяват бизнес операциите, могат да задържат хора, могат да забраняват на компании да правят определени неща.
Второто нещо, което трябва да сме наясно, е какво представлява Китай като авторитарна държава. Опитва се да експортира своя авторитаризъм чрез различни видове механизми. Те използват инициативата „Един пояс, един път“, за да направят връзки с други страни, особено в глобалния юг. В същото време, когато изнасят своята инициатива „Един пояс, един път“, те изнасят и цифрови авторитарни механизми към глобалния юг – противно на споделените ни вярвания в свободата и демокрацията, защитата на човешките права, върховенството на закона и всичко това.< /p>
[С] тези две основни разбирания, мисля, че трябва да следваме заключенията от срещата на върха на Г-7 или ЕС за „намаляване на риска“.
По-важното за Тайван или това, което другите страни трябва да знаят за ситуацията в Тайван, е, че нашето международно пространство е ограничено. Ние сме под постоянна военна заплаха, включително дейности в сивата зона и хибридна война.
Всичко това е така, защото Китай има амбиция за Тайван, една авторитарна държава има амбиция за демократична страна и ако имаме това осъзнаване, може да сме в състояние да предотвратим повторението на случилото се в Украйна. Това, което се случи с Украйна, беше авторитарно или автократично. Русия се интересуваше от експанзия и те гледаха на Украйна като на цел, така че започнаха война срещу Украйна.
Тук, в тази част на света, Китай изглежда има същата амбиция и ако на Китай бъде позволено да започне война срещу Тайван, да окупира Тайван, това ще бъде атака срещу нашите споделени ценности.
И още един фактор, за който приятелите навън също трябва да помислят, е геостратегическото положение [на] Тайван. Тайван се намира не само в централната част на първата островна верига, но и на един от основните международни търговски пътища. Около 50 процента от световните товари минават през Тайванския пролив.
Тайван също е полупроводников център. Около 60 процента от полупроводниковите продукти идват от Тайван и около 90 процента – по-точно 92 процента – от най-високия клас полупроводникови чипове се произвеждат тук, в Тайван.
Ако погледнете войната в Украйна, завършихме с хранителна криза, енергийна криза, инфлация навсякъде и ако помислите за китайската инвазия в Тайван, икономическото въздействие в целия свят вероятно ще бъде много, много по-сериозен от Украйна.
За да възпрем Китай да мисли за използване на сила срещу Тайван, трябва да направим няколко неща. За самия Тайван трябва да имаме много рационална, много умерена политика, за да попречим на Китай да има извинение да започне война срещу Тайван. Но в същото време също така е необходимо да се въоръжим, трябва да имаме напреднали способности, така че Китай да разбере, че използването на сила срещу Тайван няма да бъде лесна задача.
Ал Джазира: Освен САЩ, другият основен неофициален съюзник на Тайван е Япония. ДПП се среща с ЛДП (Либерално-демократическата партия) на партийно ниво, за да обсъди проблемите на сигурността. Можете ли да ни дадете актуална информация?
Джозеф Ву: Япония е наш много добър приятел. Ако имате възможност да прочетете някои от проучванията на общественото мнение, публикувани от нас или публикувани от Япония, мисля, че около 50 процента от анкетираните хора смятат, че Япония е любимата им страна и мисля, че САЩ са много далеч номер две.
Също така е доста уникално, винаги когато има природно бедствие тук, японските политици, японският народ винаги ще покаже съчувствие и подкрепа за Тайван и обратното. Струва ми се, че японските политици в Националния парламент [националния законодателен орган на Япония] се състезават как да бъдат по-добри към Тайван. Така че това е много добре, но също така разбираме, че има законово или конституционно ограничение двете армии да поддържат връзка помежду си, за да се справят със сериозни проблеми със сигурността.
Въпреки това, ние се опитваме да намерим алтернативни начини за сътрудничество помежду си. Сътрудничеството между парламентите, тяхната управляваща партия и нашата управляваща партия се ангажират с нещо, което наричаме „две плюс две“: тази сигурност две плюс две, а след това икономическа сигурност, две плюс две.
И освен този квазиофициален или не толкова официален тип взаимодействия по въпросите на сигурността е сътрудничеството на бреговата охрана. Япония също е много наясно със средата за сигурност в този регион. Те разбират, че сигурността на Тайван може да е неделима от сигурността на Япония.
Ако погледнете китайските движения, техните военновъздушни или военноморски сили, има два канала, през които могат да преминат: единият е каналът Баши, а другият е проливът Мияко. И всеки път, когато преминават през протока Мияко, те могат да застрашат Тайван и всеки път, когато преминават през канала Баши, за да тръгнат на север, те заплашват Япония.
Към края на миналата година те [Япония] преразгледаха своите три документа за национална сигурност и решиха да удвоят военния си бюджет и да укрепят някои от външните острови, които са близо до Тайван. И мисля, че всички тези усилия са част от международните усилия за възпиране на Китай да използва сила срещу Тайван.
Ал Джазира: Как Тайван може да поддържа малкото си официални съюзници и имате ли актуална информация за изненадващи нови неофициални съюзници извън Литва, Източна Европа и Чешката република?
Джоузеф Ву: Ние ценим нашите отношения с всички тези дипломатически съюзници. Те са тези, които могат да говорят най-силно в международни организации, в които Тайван търси участие и ние ги ценим и ще продължим да ги подкрепяме.
И начинът да ги подкрепим е да се уверим, че помощта на Тайван за тях е от пряка полза за хората. Например, президентът [на Гватемала] [Алехандро] Джаматей, той е лекар в процес на обучение и се интересува от предоставянето на по-добри медицински грижи на хората. Обсъдихме го с него и построихме болница за него в Чималтенанго и болницата беше завършена и беше много добра болница и това е от пряка полза за хората.
Тайванският модел на помощ облагодетелства пряко хората, отколкото китайските много пищни обещания. Но в крайна сметка или те не са в състояние да изпълнят, или в крайна сметка това се превръща в капан за дългове. Ние не правим [неща] така.
Но за всяка страна, която проявява истински интерес към развиване на по-тесни връзки с Тайван, като Литва, ние също се опитваме да направим [нашите] съществуващи отношения още по-съществени от преди. Например преговаряхме с Чешката република за директен полет между Таоюан и Прага и също така обсъждаме с различни страни в Централна и Източна Европа – Литва, Чехия, Словакия и Полша – как можем да работим заедно да помогне на украинците.
Освен това, ние искаме да създадем регионални офиси в страните, където вече имаме представителства. Например в Канада обявихме откриването на нов офис в Монреал. Също така обявихме нашия нов офис в Милано, а преди няколко години обявихме и новия си офис в Прованс. Ние също обявихме създаването на регионален офис в Мумбай, Индия.
С повече офиси в тези държави, отношенията с тях ще бъдат по-съществени от преди.
Източник: Ал Джазира
